Светът на Г-0

<p>През XX век тази роля получи Съединените щати, налагайки своя американски ред, гарантирайки сигурността на по-голямата част от Западна Европа, Азия, Близкия изток и Латинска Америка. Съединените щати доминираха също така и в институциите, възникнали след Бретън Уудс &ndash; Международния валутен фонд, Световната банка и малко по-късно Световната търговска организация &ndash; при определянето на правилата на световната търговия и финанси, а доларът стана основната резервна валута.</p> <p>Днес обаче американската &bdquo;империя&rdquo; е в упадък и е свръхраздута. Нещо повече, нововъзникващата велика сила Китай, една нелиберална демокрация, налага модел на държавен капитализъм и по-скоро се опитва да монополизира настоящия световен порядък &ndash; действия, включващи търговията, лихвените равнища и климатичните промени &ndash; отколкото да споделя отговорности за справедливо разпределение на световните блага.</p> <p>Но докато доларът е в голямо затруднение, а китайското реминби все още е далеч от това да стане световна резервна валута, на тяхно място няма нищо.</p> <p>Този властови вакуум засили впечатлението за пълна липса на лидерство в управлението на световните икономически и политически дела сред страните от Г-20, докато те се опитваха да стоварят вината за започването на финансовата и икономическа криза върху Г-7. И като изключим срещата на върха в Лондон през април 2008 година, където беше постигнат консенсус за прилагане на монетарни и фискални стимули, Г-20 всъщност се оказа поредният бюрократичен форум, на който повече се говори, отколкото се постига съгласие за решаване на проблемите.</p> <p>В резултат световните икономически сили бяха оставени да се карат за това дали имаме нужда от повече или от по-малко монетарни и фискални стимули. Също така имаше търкания относно намаляването на световните валутни дисбаланси &ndash; и за ролята, която плаващите курсове трябваше да играят в тяхното регулиране.</p> <p>Напрежението, породено от лихвените равнища, доведе до валутните войни, а вероятно ще доведе и до търговски войни и протекционизъм.</p> <p>Не само че многонационалният кръг от преговори за свободна търговия, проведени в Доха, Катар, не постигна нищо, но има нарастващ риск от финансов протекционизъм, ако страните въведат строг контрол върху постоянно променящите посоката си световни финансови потоци и върху преките чуждестранни инвестиции. Беше постигнато и твърде крехко съгласие върху това как да се променят регулациите и надзорът над финансовите институции &ndash; и още по-крехко относно реформите на международната финансова система, основана на гъвкавите лихвени равнища и на основната роля на долара като водеща резервна валута.</p> <p>Преговорите за климатичните промени завършиха също с провал, там царува несъгласие относно осигуряването на хранителна и енергийна сигурност на фона на новите сблъсъци в битката за глобалните ресурси. А като се вземат предвид и световните геополитически проблеми &ndash; напрежението на Корейския полуостров, амбициите на Иран да придобие ядрено оръжие, Арабско-израелският конфликт, безредието в Афганистан и Пакистан и политическите промени в автократичните близкоизточни режими &ndash; караниците между великите сили ги правят неспособни да намерят стабилни решения на проблемите.</p> <p>Има няколко причини за превръщането на света на Г-20 в свят Г-0. Първата е, че когато дискусията се прехвърля от общите принципи върху детайлните политически планове, е много по-трудно да се стигне до категорично съгласие сред двадесет преговарящи, отколкото сред седем.</p> <p>Втората е, че лидерите на Г-7 споделят вярата в силата на свободните пазари, водеща до дългосрочен просперитет, и вярата във важността на демокрацията за осигуряването на политическа стабилност и социална справедливост. Докато, от друга страна, Г-20 включва автократични управления с различна гледна точка относно ролята на държавата в икономиката и с различна гледна точка за върховенството на закона, правата на собственост, прозрачността и свободата на словото.</p> <p>Третата е, че при западните сили сега липсва вътрешнополитически консенсус и финансов капацитет, за да могат да определят международния дневен ред. Съединените щати са политически разединени и трябва да започнат да намаляват своя бюджетен дефицит. В Европа са заети със задачата по спасяването на еврозоната и липсва каквато и да е обща външна и отбранителна политика. А пък японската неспособност да осъществи структурни реформи я прави напълно безпомощна в опитите й да предотврати дългосрочния си икономически упадък.</p> <p>И накрая, нововъзникващи велики сили като Китай, Индия и Бразилия са далеч по-съсредоточени при управлението и определянето на следващите стъпки на своето развитие и могат да поемат финансовата и политическа цена, свързана с новите им международни отговорности.</p> <p>Накратко, за пръв път от края на Втората световна война насам, няма държава или съюз от държави, които да притежават нужната политическа воля и икономически лостове за осъществяване на своите цели на световната сцена. Този вакуум може да поощри, както е ставало в предишни исторически периоди, амбициозните и агресивните в извоюването на собствено предимство.</p> <p>В подобен свят отсъствието на съгласие за създаването на нова колективна система за сигурност &ndash; фокусирана много повече върху икономическата, отколкото върху военната сила &ndash; е не просто безотговорно, но и опасно.</p> <p>Един свят на Г-0 без лидерство и международно сътрудничество подлага на риск глобалния икономически просперитет и сигурност.</p> <p><em>*Нуриел Рубини е професор по икономика в Stern School of Business към Нюйоркския университет и съавтор на книгата &bdquo;Икономики в криза&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>