Структурирането на нелегалната организация

<p>Меди Доганов поема лидерството на нелегалната организация на 8 декември 1985 г. във Варна. Разбира се, &ldquo;встъпването в длъжност&rdquo; не е съпътствано от официална церемония и не е вследствие на някаква процедура. Това е моментът, в който Доган предлага на своите съратници схема за структуриране на организацията и програмни документи. Същото прави и Давид Хаджиев. Поради образоваността и по-високата си политическа култура Доган има предимството да изработи много по-адекватни документи от Хаджиев, а опитът му като сътрудник на конспиративната ДС му помага да създаде тайна структура, която ще продължи да работи и след арестуването на лидерите й.</p> <p><br />Безспорен е фактът, че в ситуацията от 1985 г. образованият и политически информиран Доган е много по-адекватен от изпълнения с чувства и страсти Давид Хаджиев. Линията на Доган, която е приета от учредителите на тайната организация, е в полза на ненасилствената борба. Събират се доказателства за извършени репресии и насилия от страна на комунистическия режим, които да бъдат предавани на западните посолства и медии. Започва съставяне на списъци на репресирани български турци и мюсюлмани. Разпространяват се брошури и агитационни материали, призоваващи населението от смесените райони към саботажи, стачки и бойкот на местните избори, които се провеждат няколко дни преди арестуването на Доган. Само за няколко месеца се създава работеща структура, върху която три години по-късно ще бъде изградено ДПС.<br />От протоколите за разпитите на обвиняемите личи, че през тези няколко месеца в нелегалната организация има негласна ситуация на двувластие. Въпреки одобряваната от мнозинството линия на Доган Давид Хаджиев паралелно извършва действия, които противоречат на провежданата от Доган организационна политика.<br />Като пример може да бъде посочен един от споровете между Хаджиев и Доган, който засяга полагането на клетва при постъпването на нови членове в организацията. В случая Доган е твърдо против полагането на каквато и да било клетва, като основният му аргумент за това е, че с полагането на клетва нелегалната организация рискува да бъде обявена за терористична, а и това би отблъснало не малко хора. В предложението си за &ldquo;клетвен лист&rdquo; Давид Хаджиев предлага всеки от членовете да напише името си, да сложи кървав отпечатък от палеца си и да бъде информиран, че при предателство ще бъде наказван със смърт. Това предложение освен всичко останало излага на риск от разкриване членовете на тайната организация. В крайна сметка никой от лидерите на организацията не полага такава клетва, но това не пречи на Давид Хаджиев самостоятелно да я предлага на новопостъпили членове. При един от разпитите, проведен от следователя по ДС Людмил Рангелов на 3 юли 1986 г., преименуваният на Диман Кисимов Касим Дал казва:</p> <p>Когато на 08.12.1985 г. Давид ни прочете съставената от него програма на &ldquo;движението&rdquo;, към програмата имаше, доколкото си спомням, и клетва. Тогава за пръв път стана дума за клетва. Тогава не се взе определено решение да се дава ли клетва или не. Когато по-късно аз идвах в София при Меди Доганов, за да взема циклостила, Меди ми каза да предупредя Давид да унищожи програмите, в които е включена клетва. Меди считаше, че след като ние организираме едно движение, то трябва да има във възможно най-голяма степен доброволен характер, а клетвата създаваше едно обвързване, а доколкото си спомням, в нея имаше включена заплаха в случай на предателство. Мога да ви кажа, че в с. Дръндар никой не е полагал клетва. Поне аз не знам да има такъв човек. При срещите ми с Давид той почти винаги в самото начало ме питаше дали сме дали клетва. Това ме принуди да го излъжа и да му кажа, че в нашето село 5&ndash;6 човека са дали клетва. Това му го казах, за да не ме пита повече по този въпрос.</p> <p>По-нататък в самопризнанията си подсъдимият Диман Кисимов констатира, че Хаджиев не му е казвал нищо за своята работа и не знае колко души от хората му са положили клетва.<br />След постъпването на Доган в организацията Давид Хаджиев изпада във все по-голяма изолация. <br />Ако може да се говори за крила в нелегалната организация, то спокойно можем да наречем крилото на Давид Хаджиев радикално, а това на Доган умерено.<br />От разпита на Диман Кисимов става ясно и нещо друго &ndash; конспиративността в организацията е на високо ниво, защото голяма част от хората от различните райони и структури не се познават. Може би причината за липса на контакт между членовете на организацията е отдалечеността на районите, в които съществува, и липсата на комуникация по това време, но може да се предполага, че дванадесетгодишният опит на Доган в тайните служби на комунистическия режим му е помогнал в изграждането на конспиративната структура.<br />Ето още една любопитна констатация на Диман Кисимов за организационните отношения в ТНОДБ:<br />Аз лично не съм организирал други връзки на организацията в Шуменски окръг. Поначало не зная какво е било положението в този окръг. Спомням си, че когато в навечерието на 29.03.1986 г. размножавахме писмени материали на организацията в с. Дръндар и когато дойде Меди Доганов, той каза, че ще се опита да ни организира връзка с Шумен, но доколкото разбрах, той нямаше сигурен човек там, който е посветен в нашите работи, а само се надява да направи нещо.</p> <p>Съвсем наскоро след това, в края на месец март 1986 г., Илиян (б.а. &ndash; Илиян Атанасов е един от петимата подсъдими, които са съдени заедно с Доган) ми каза, че Меди Доганов свързва надеждите си за Шуменски окръг с някакъв лекар, който работи в болницата в гр. Преслав. Ако не греша, започваше с буквата &ldquo;М&rdquo;, но не мога да си спомня, може би беше Мусов, но не съм сигурен. Илиян тогава ми каза, че е опитал да се свърже с този човек, но не успял. Казали му, че няма такъв човек. Не ми каза по какъв начин го е търсил. Илиян ме помоли, ако мога, аз лично да отида или да изпратя някой друг, за да провери дали има такъв човек. Каза ми и парола, с която да се обърна към този човек, ако го открия, но съм я забравил. В паролата имаше нещо за поздрав или в този смисъл, но не мога да си спомня нищо определено. Аз лично не съм ходил да търся този човек. Аз останах с впечатление, че паролата, която ми каза Илиян, му е известна от Меди.<br />Спомням си също, че Илиян ми поръча, ако успея да се свържа с този човек, да му предам и размножени писмени материали на организацията.<br />За да се свържа с този човек, реших да използувам моя приятел Метко, за когото съм говорил при предишните разпити. Имах предвид, че той е учил в Шумен и може би по-добре познава Шуменския край. Казах му, че ако има възможност, да провери има ли такъв човек и ако има, да му предаде част от материалите, които аз вече бях оставил при него. Казах му, доколкото си спомням, и паролата, с която трябва да направи контакт с този човек. За тези неща съм разговарял с Метко по моя преценка някъде около 26&ndash;27 март 1986 г. Не съм посвещавал специално Метко в организацията, но му казах, че трябва да предаде едни материали, свързани с преименуването. Метко не познава други хора от организацията. Той познава Илиян, но не съм му казал, че Илиян е в организацията.</p> <p>Въпреки че по време на този разпит Диман Кисимов твърди, че човекът, носещ името Метко, не членува в организацията, няколко дни след това името му отново се споменава във връзка с изпълняването на подобна задача. Дали Диман Кисимов е казвал истината по време на разпитите, е въпрос с неясен отговор, но е напълно възможно Метко да е бил член на организацията и наистина да не е знаел кои други освен приятеля му са членове на нелегалната структура. При това положение изводът, който може да бъде направен, е, че единственият, който свързва всички райони, структури и членове, е Меди Доганов.<br />Прави впечатление работата с пароли и кодове на Диман Кисимов и Илиян Атанасов. Ако се върнем назад в агентурната биография на Доган, ще видим, че водещият му офицер от ПГУ на ДС майор Михайлов го беше обучавал около една година за извеждането му в Западна Германия и по време на това обучение Доган усвояваше подобни методи на конспиративна работа. Днес много от неговите критици му твърдят, че ДПС е организирано от ДС. В буквалния смисъл това е невярно твърдение, но някои от методите на работа и част от взаимоотношенията в нелегалния първообраз на ДПС буквално са копирани от ДС. <br />В края на 1985 г. към нелегалната организация е привлечен и добре познатият ни приятел на Доган от периодите му &ldquo;Сергей&rdquo; и &ldquo;Сава&rdquo;, когото условно наричахме Мустафа. Както вече знаем, Мустафа е агент на ПГУ на ДС с псевдоним &ldquo;Селчук&rdquo;. Въпреки че не е участвал пряко в разпространяването на материалите Сабин Халачлийски, каквото е &ldquo;българското&rdquo; име на Мустафа, е привлечен по делото като обвиняем, а по-късно е осъден на две години затвор, защото, заедно с художника от София Алдемир Моллов, помага да бъде конструирана машина, която да послужи за разпечатване на позивите, които нелегалната организация предвижда да разпръсне в Североизточна България. Ето какво разказва Мустафа пред следователя по ДС Ангел Александров на 30.07.1986 г. във връзка с участието си в организацията:</p> <p>Може би след няколко седмици в регулярните срещи, които сме имали с него (б.а. &ndash; Меди Доганов), той подхвърляше, че трябва да се помисли дали не може да се направи някакво устройство за размножаване на писмени материали. Каза ми също така, че същият материал, който ми показа в квартирата си, брошурката, да бъде размножена. Меди ме попита дали не бих могъл да направя нещо, тъй като съм инженер по специалност. Аз му казах, че би могло да се помисли, но с подръчни средства, без наличието на машини, трудно ще бъде да се изработи подобно устройство за размножаване. Веднъж Меди ми каза, ако огледаме циклостилното устройство, което се намира в работата на нашия познат Здравко Кьосев, дали не бихме могли да направим нещо опростено. Отидохме при Здравко, който работи като домакин в &ldquo;Българско фото&rdquo;. Огледахме циклостилното устройство, което се намира при него. Той забеляза, че се интересуваме от циклостила, но не си спомням да е реагирал, в смисъл да ни пита защо се интересуваме. След като разгледах циклостила при Здравко, аз казах на Меди, че направата на едно такова устройство изисква прецизна работа. Той обаче настояваше да помисля върху нещо опростено, дори настояваше да начертая нещо, но дотам не се стигна. Тези разговори според мен са ставали през месеците октомври-ноември 1985 г. По същото време той ме запозна с Алдемир Моллов, като запознанството стана по друг повод. Меди ми каза, че познавал един художник приложник, който имал нужда от човек като мен, който би могъл да му помогне в направата на някаква машина. С Алдемир се запознах в ателието му. Първоначално с Алдемир обсъждахме въпроса дали е възможно да се направи някаква машина за плетене, като той искаше да се консултира с мен като лице, което има технически познания, за да се съветва при нужда. Впоследствие на два-три пъти се виждахме с Алдемир, обсъждахме въпроса как да се изработи тази машина за плетене. След това, може би две-три седмици след като се бяхме запознали с него, бяхме отишли с Меди в ателието на Алдемир и Меди тогава постави въпроса дали тук, в неговата работилница, няма да може да се изработи едно устройство за размножаване на печатни материали. По начина, по който той постави въпроса, останах с впечатлението, че двамата вече са говорили по въпроса и сега вече и аз трябваше да се включа в тази дейност. Тогава аз изложих мнение за една опростена схема за размножително устройство, Алдемир каза, че също ще помисли по този въпрос, като дори каза, че би могъл да направи нещо по-хубаво. Когато се видяхме с него след два-три дена в ателието му, той ми изложи неговата идея, като подчерта, че държи по този начин да се направи. Аз му възразих, че ще бъде сложно както за изработка, така и ще създава трудности при работата. Но той беше уверен и каза, че ще може да направи устройството. (...) <br />Струва ми се, че някъде в началото на месец януари 1986 година, когато се видяхме с Алдемир, той вече ми показа изработено устройство за размножаване. (...)<br />Около две седмици след това бях отишъл в квартирата на Меди Доганов и там заварих Диман от нашето село. Той ми каза, че е дошъл в София да купува цветен телевизор, но от разговора, който водеха с Меди, ми стана ясно, че е дошъл да вземе размножителното устройство.<br />По-нататък в самопризнанията си Сабин Халачлийски разказва, че в крайна сметка устройството, направено от Алдемир Моллов, не е проработило и Диман Кисимов заедно с други членове на организацията от Дръндар са изработили ново, по-опростено устройство.<br />Въпреки неефективната работа на Сабин Халачлийски и Алдемир Моллов по създаването на устройство за размножаване на позиви двамата са привлечени към движението на Доган. Моллов и Халачлийски олицетворяват още един щрих в изграждането на нелегалната структура, а именно привличането на български турци от средите на интелигенцията.</p> <p>В рамките на около шест месеца Меди Доганов успява да изгради структури на ТНОДБ основно в Североизточна България. Тези структури обаче са толкова солидни, че ще останат живи до падането на комунизма, а след това ще послужат за основа на ДПС. За да се илюстрира мащабността на изградената от Доган структура, е достатъчно да се спомене фактът, че амнистираният на 22 декември 1989 г. Меди Доганов основава ДПС на 4 януари 1990 г. във Варна, като още тогава членовете на движението наброяват 100 000 души. В Кърджалийско, Бургаско и в Западните Родопи ТНОДБ няма структури. Там действат други съпротивителни движения срещу т.нар. &bdquo;възродителен процес&rdquo;, което говори за автентичното желание на насилствено преименуваните български турци и мюсюлмани да организират съпротива. Това желание е благоприятна почва за създалия си образа на дисидент Ахмед Доган да обедини и оглави голяма част от тези хора.<br /><em><strong></strong></em></p> <p><em><strong>Следва продължение...</strong></em></p>