СТИГЛИЦ: ЕЦБ е заложник на специални интереси

<p>&nbsp;</p> <p>Преди време &ndash; по-точно по време на дълговата криза в Латинска Америка през 80-те &ndash; беше възможно кредиторите, предимно големите банки, да бъдат притиснати в ъгъла и да се съгласят на сделка, къде с придумване, къде с извиване на ръце, с правителствата и регулаторите, желаещи нещата да се изгладят. Но с навлизането на дълговите секюритизации (застраховки срещу фалит) кредиторите станаха далеч по-многобройни и включваха хедж фондове и други инвеститори, върху които регулаторите и правителствата можеха да упражняват малко влияние.</p> <p>Нещо повече, &bdquo;иновациите&rdquo; на финансовите пазари направиха възможно собствениците на подобни книжа да ги застраховат, което означаваше, че им се позволяваше да седнат на масата, но не и да &bdquo;участват в играта&rdquo;. Те имаха няколко интереса: искаха, на първо място, да могат да си съберат вземанията, което означаваше, че преструктурирането на дълг трябва да стане &bdquo;кредитно събитие&rdquo;, равносилно на фалит. Настояването на ЕЦБ за доброволно преструктуриране &ndash; което е само по себе си избягване на същото &bdquo;кредитно събитие&rdquo; &ndash; е просто обратната страна на едно лошо решение. Иронията е, че именно регулаторите бяха в основата на създаването на тази нефункционираща система.</p> <p>Позицията на ЕЦБ е странна. От една страна, в институцията се надяваха, че банките ще могат да се справят с управлението на риска от фалит на притежаваните от тях дългови книжа чрез тяхното застраховане. И ако банките купят застраховки, регулаторите, заети с опазването на стабилността на системата, ще поискат застрахователите да платят в случай на загуби. Но ЕЦБ иска банките да претърпят загуби, зачерквайки 50% от притежаваните от тях дългови книжа, при това без възможност да им бъдат платени застраховките.</p> <p>Има три обяснения на позицията на ЕЦБ, като нито едно от тях не говори добре за институцията и нейните регулаторни и надзорни функции. Първото обяснение е, че всъщност банките не са купили застраховки и че някои от тях са правили спекулативни сделки. Второто е, че ЕЦБ знае за липсата на прозрачност във финансовата система &ndash; и също така знае, че инвеститорите са наясно, че не могат да калкулират точно размера на загубите при принудителен фалит, който може да накара кредитния пазар да замръзне, повтаряйки последиците от срива на &bdquo;Лемън Брадърс&rdquo; от септември 2008. Накрая ЕЦБ може да се опита да защити няколко банки, като признае застраховките.</p> <p>Нито едно от тези обяснения не може да се ползва за извинение от страна на ЕЦБ в защита на голямото недоброволно преструктуриране на гръцки дълг. ЕЦБ трябваше да настоява за повече прозрачност, особено след уроците от 2008. Регулаторите не трябваше да позволяват на банките да спекулират. Въпреки това те им позволиха да купуват застраховки, а след това започнаха да настояват за преструктуриране, което гарантира, че застраховките няма да бъдат платени.</p> <p>Това обаче е незначително доказателство, че голямото недоброволно преструктуриране ще бъде много по-травматично от едно голямо доброволно преструктуриране. С настояването си за доброволно преструктуриране ЕЦБ може би се опитва да ни убеди, че то не е толкова голямо.</p> <p>Но в този случай тя поставя интересите на банките преди тези на Гърция, за която голямото преструктуриране е от жизненоважно значение, ако иска да излезе от кризата. Може би ЕЦБ се опитва да защити интересите на няколко банки, които са заложили на фалита, а не интересите на Гърция, на европейските данъкоплатци и на кредиторите, действали почтено и закупили застраховки.</p> <p>Последното удивително нещо в позицията на ЕЦБ се отнася до демократичното управление. Решението дали е настъпило кредитно събитие е оставено на таен комитет от Международната асоциация за суапове и деривати, индустриална група, имаща силен интерес от подобен изход. Ако новините са достоверни, някои членове на комитета ще използват позициите си, за да извлекат ползи от преговорите. Но ми се струва прекалено ЕЦБ да делегира права на таен комитет, който има собствени интереси като пазарен играч, да определя какво е приемливото ниво на дълговото преструктуриране.</p> <p>Единият аргумент &ndash; излизащ на преден план &ndash; за поставяне на публичния интерес на първо място е, че принудителното преструктуриране може да доведе до финансова зараза, при която големите икономики от Еврозоната като Италия, Испания и дори Франция ще бъдат изправени пред нарастващи, да не кажа непосилни разходи за погасяването на своите дългове. Но това повдига въпроса: защо принудителното преструктуриране води до зараза, а доброволното &ndash; не, при едни и същи нива на дълга? Ако банковата система беше по-добре регулирана, а банките, притежателки на публичен дълг, имаха валидни застраховки, принудителното преструктуриране нямаше да засегне толкова силно финансовите пазари.</p> <p>Но най-рисковите страни вече бяха изхвърлени от финансовите пазари, затова и възможността от паника е ограничена. Разбира се, някои могат да се изкушат да подражават на Гърция, ако Гърция постигне желаното от нея преструктуриране. Това наистина е така, но вече всички го знаят.</p> <p>Поведението на ЕЦБ не би трябвало да е изненадващо. Както виждаме навсякъде, институциите, които не носят отговорност според демократичните стандарти, са овладени от групи с особени интереси. Такава беше истината преди 2008. За съжаление в Европа &ndash; а и в света като цяло &ndash; проблемът не може да намери адекватно решение до днес.</p> <p><em>*Джоузеф Стиглиц е носител на Нобелова награда за икономика и професор по икономика в Колумбийския университет. Автор е на книгите &bdquo;Свободно падане: Америка, свободните пазари, кризата и виновните за нея&rdquo; и &bdquo;Глобализацията и недоволните от нея&rdquo;.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p> <p><em>Текстът е публикуван в <a href="http://www.neurope.eu/blog/capturing-ecb">"New Europe"</a>.</em></p>