Справедливост, но само за някои

<p>Върховенството на закона би трябвало да е валидно и за гарантирането на правото на собственост &ndash; ако например дължиш пари за своята къща, банката не може просто да ти я отнеме без надлежно произнесена присъда след справедлив съдебен процес. Но в последните седмици и месеци американците бяха свидетели на няколко примера, в които хора бяха изхвърляни от домовете си, без да дължат нищо.</p> <p>За някои банки това не е нищо повече от калкулирана загуба, но не и за милионите американци &ndash; в допъленение към приблизително четирите милиона от 2008 и 2009 година &ndash; които трябва да бъдат изхвърлени от домовете си. Дори процентът на просрочията на ипотеки се предвижда да нарасне независимо от намесата на правителството. Съкратените процедури, непълната документация и големите измами, съпровождали надпреварата между банките по време на надуването на имотния балон и докарали до натрупването на лоши кредити за милиарди долари, затрудниха процеса по разчистване на последвалата бъркотия. <br />За много банкери това бяха просто пренебрежими детайли. Повечето хора, изгонени от своите домове, не плащаха ипотеките си и в повечето случаи тези, които се занимаваха с процеса по отнемането, са имали законно право на това. Но като цяло голяма част от американците вече не вярват в правосъдната система и в справедливостта. С това не искам да кажа, че хората, осъдени на доживотен затвор, са извършили престъпление, незаслужаващо своята присъда. Правосъдната система на Съединените щати има своите правила и процедури и сме наложили съответните правила и процедури, за да бъдат спазвани.</p> <p>Но банките искат да заобиколят тези правила и процедури. А не би трябвало да си позволяват да правят това. <br />За някои ставащото твърде много напомня за случилото се в Русия, където върховенството на закона &ndash; неадекватното законодателство в частност &ndash; беше използвано като законов механизъм за замяна на една група собственици с друга. Съдилищата бяха купени, документите подправени и процесите минаваха гладко.<br />В Америка подкупността е на високо равнище. И тя не опира само до купените съдии, до законите сами по себе си, но минава и през дарителите за кампаниите и лобистите и свършва в нещо, което може да бъде наречено &bdquo;американски корупционен стил&rdquo;.</p> <p>Беше широко известно, че банките и ипотечните компании бяха възприели хищнически практики при даването на кредити, изтъквайки предимствата на кредита пред незапознатите и финансово неинформираните, и така заемаха пари при максимално високи лихви, като по този начин поставяха в огромен риск кредитополучателите. (За да бъдем честни, трябва да кажем, че като цяло банките опитваха да изтъкват предимствата и пред финансово по-запознатите, като пример в тази посока са секюритизациите, създадени от &bdquo;Голдман Сакс&rdquo; с една-единствена цел &ndash; да се провалят.) Но банките употребиха цялата си сила, за да спрат отделните щати при прокарването на закони, които да прекратят хищническото кредитиране.</p> <p>И когато стана ясно, че хората не могат да върнат това, което бяха заели, правилата на играта се промениха. Законът за фалита беше изменен, за да се въведе &bdquo;частично обвързващ сервитут&rdquo;. Човек с дълг, равен на сто процента от доходите му, може да бъде принуден да плаща на банката двайсет и пет процента от своя общ доход, нещо като предварително данъчно облагане на доходите, до края на живота си, защото банките могат да прибавят трийсет процента лихва всяка година към това, което кредитополучателят дължи. В края на краищата, притежателите на ипотеки ще дължат доста повече от това, което банката в началото е договорила да получи, дори длъжникът ще бъде принуден да работи на практика през една четвърт от работното си време за банката.<br />Когато този нов закон за фалита беше прокаран, никой не обясни, че той променя условията по вече сключени договори: но в същото време на кредитополучателите, неспособни да изплащат своите дългове, по-хуманният &ndash; и икономически оправдан &ndash; закон за фалита даваше шанс за нов старт, ако условията по изплащането на дълга се утежнят.</p> <p>Разбирането на последиците от действията им трябваше да накара кредиторите да дават заеми само на онези, които могат да ги плащат. Но кредиторите, въпреки че знаеха какво ще се случи, с подкрепата на републиканците по време на тяхното управление раздаваха лоши кредити и след това променяха законите, за да са сигурни, че ще успеят да изстискат бедните докрай.</p> <p>С една от всеки четири ипотеки под водата в Съединените щати &ndash; т.е. дългът по нея е по-голям от стойността на самия имот &ndash; има нарастващо съгласие, че справянето с тази бъркотия е да се позволи отписването на дълга. В Америка има специални процедури за обявяване на корпоративен фалит, наричани Глава 11, които позволяват бързо преструктуриране чрез отписване на дългове и обръщането на част от тях в ценни книжа.<br />Това е жизненоважно за запазване на инициативността като начин за печелене на пари, за запазване на работните места и за икономически растеж. Но също така е жизненоважно за съхраняването на целостта на общността и на семейството. Затова Америка се нуждае от приемането на Глава 11 и за домакинствата.<br />Кредиторите обясняват, че подобен закон ще наруши правата им на собственост. Но всяка промяна на законите и регулациите носи печалба за едни и загуба за други. Когато законът за фалитите беше прокаран през 2005 година, от това се облагодетелстваха само кредиторите; тогава те не се поинтересуваха от това, как този закон засяга правата на длъжниците.</p> <p>Нарастването на неравенството в комбинация с порочната система за финансиране на предизборните кампании рискува да превърне съдебната система на Америка в пародия на правораздаване. Някои все още може да наричат това &bdquo;върховенство на закона&rdquo;, но защитата на силните срещу слабите в никакъв случай не може да бъде определена като върховенство на закона. Дори това би дало възможност на силните да експлоатират слабите. <br />В днешна Америка предизвикващата гордост претенция, че има &bdquo;справедливост за всички&rdquo;, е изместена от много по-модерната нагласа, че &bdquo;справедливостта е за тези, които могат да си го позволят&rdquo;. Но броят на хората, които могат да си го позволят, бързо намалява.</p> <p><em>*Джоузеф Стиглиц е носител на Нобелова награда за икономика и професор по икономика в Колумбийския университет.</em></p> <p>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Превод от английски Георги Киряков<br /></strong></p>