След Берлинската стена: дебати за ефективността на демокрацията

<p><strong>Критиците на подобни възгледи заявяват, че демокрацията по най-добър начин отговаря на нуждине и надеждите на хората</strong> и че тя силно е повишила жизненото равнище в повечето страни в Централна и Източна Европа. Те отбелязват, че все още не е ясно ще съумеят ли диктаторите, макар и в отделни страни, да удовлетворят желанията на хората в дългосрочна перспектива.<br /><br /><strong>През лятото на 1989 г. американският политически икономист Франсис Фукуяма в своето известно есе предрече "края на историята",</strong> имайки предвид, че нито един значим алтернативен вариант на развитието на обществото не можа да надделее над политическата и икономическата свобода на избор, съществуваща в САЩ и Западна Европа. Всичко, което остава на останалите държави, твърдеше той, е да ги догонват.<br /><strong>Но днес историята се повтаря, твърдят някои автори като израелския военен историк Азар Гат.</strong> В своята нова книга "Victorious and Vulnerable" (Победоносна и уязвима) той пише, че, въпреки че демокрацията е най-благотворната система в историята, тя трябва отново да демонстрира своите преимущества пред лицето на новия си съперник - авторитарния капитализъм, който се създава в такива уверени в своите сили държави като Китай и Русия.<br /><br /><strong>Ако погледнем в ретроспекция към 1989 г., ще видим, че тя доведе до почти всеобщо утвърждаване на капитализма, без да можем да кажем същото за демокрацията.<br /></strong>Действително, превключилите от комунистическа икономика към капитализъм, макар и под държавен контрол, Китай и Русия внедриха "доста по-ефективна форма на авторитаризма" от тази, която имаха в годините на Студената война, твърди професор Гат.<br /><br /><strong>Други политолози обаче казват, че още е прекалено рано да се твърди, че тези две страни са създали реална алтернатива за развитие, която да съперничи на западния модел.<br /></strong>"Няма никаква сигурност, че Китай ще съумее да съхрани съществуващата там структура на властта", казва икономическият историк и преподавател в Harvard Business School Найъл Фъргюсън.<br />Нещо повече, отбелязва Фъргюсън, днешна Русия може и да става по-напориста, но тя все още е доста по-слаба от бившия Съветски съюз. А двете най-големи държави с формираща се пазарна икономика - Индия и Бразилия, принадлежат към демократичния лагер.<br /><br /><strong>Неотдавнашното засилване на автократичните управления в Русия, Иран и Венецуела отчасти се дължи на ръста на цените на нефта,</strong> казва Том Карътърс, оглавяващ шеф на проекта за демокрация във Фонда Карнеги за международен мир. "Но когато цените на суровините падат, това им нанася загуби", твърди той.<br />Либералната демокрация остава системата, която най-добре осигурява защита правата на личността, твърди Карътърс. "Хората не обичат, когато държавата ги подтиска".<br />Въпреки това, казва Карътърс, "хората също така искат държавата дасе грижи за тях и да им дава сигурност". Лидерите на някои страни могат да експлоатират тези желания на хората, давайки приоритет на реда и икономическия ръст в ущърб на правата и свободите на личността, казва той.<br /><br /><strong>Днес 46% от страните по света са истински демокрации.</strong> Това сочат данните на вашингтонския аналитичен център Freedom House. Това е повече от 1989 г., когато процентът беше 36. В голяма степен този ръст бе осигурен за сметка на бившите сателити на Съветския съюз като Полша, която в условията на демокрация постигна значителни успехи в икономиката.<br /><strong>Но в последните години разпространението на демокрацията буксува</strong>, твърди директорът на Freedom House по научните изследвания Кристофър Уолкър. По данни на центъра, делът на либералните демокрации в света не се е увеличил нито на йота от 1999 г. насам. Тогава те пак бяха 46%.<br />И ако държави като Сърбия, Хърватия и Словакия в последните години станаха по-демократични, то Русия на Владимир Путин и по-голямата част от нейните съседи от бившия Съветски съюз се плъзгат назад към авторитаризма, твърди Уолкър.<br /><br /><strong>Днес дори професор Фукуяма много по-предпазливо, отколкото през 1989 г., говори за перспективите на историческото развитие</strong>. Неочакваният успех на Китай в развитието на капиталистическа икономика при запазване на еднопартийната система стана най-мощното предизвикателство пред идеята, че авторитаризмът е обречен на отмиране, казва той.<br />"Те овладяха способите за развитие на икономиката в условията на авторитаризъм и може да се твърди, че го направиха по-бързо именно благодарение на този авторитаризъм", отбелязва Фукуяма.<br /><br /><strong>Привлекателността на Китай като алтернатива на западните рецепти оказва своето въздействие и на отдалечени от него държави.</strong> Южна Африка, която стана демокрация скоро след края на Студената война, днес говори за Пекин като за вдъхновяващ пример за подражание.<br />Министърът на труда на ЮАР Мембатиси Мдладлана заяви по време на визитата си в Пекин през 2007 г.: "Напълно е ясно, че има нещо правилно в това, което прави Китай и Южна Африка има на какво да се научи, за да събере опит".<br />Нито Китай, нито Русия не рекламират своята система на управление толкова активно, както това правят САЩ. Но развитието на Китай през последните години помага за нарастването на убедеността у някои държави, че демокрацията не е необходима, дори е вредна за процъфтяването.<br /><br /><strong>"Има стотици милиони хора, особено в Азия, които смятат, че демокрацията обикновено води до засилване на споровете и конфликтите, поражда нерешителност и снижава икономическата ефективност.</strong> Тя изисква компромиси с благосъстоянието, а хората не са готови да платят тази цена", казва Джонатан Ейал, директор на изследователските програми в Кралския институт за въоръжените сили - базиран в Лондон независим аналитичен център, който се занимава с изследвания в областта на отбраната и международната сигурност.<br /><br /><strong>Ейал твърди, че реакцията на отхвърляне на демокрацията от западен тип е възникнала още в периода, когато продължаваха започналите през 1989 г. демократични революции.</strong> Тя се появява на първо място благодарение на реакцията на Пекин на трусовете през тези години.<br />Намиращите се на власт в Китай комунисти, които жестоко потушиха своите собствени улични протести на площад "Тянанмън" през юни 1989 г., бяха поразени от революциите, обхванали през лятото и есента на същата година цяла Източна Европа. Тяхната първа реакция беше да спрат всички икономически и политически реформи. Но "върховният ръководител" Дън Сяопин дойде до извода, че съветският блок е претърпял катастрофа заради икономическата стагнация.<br /><br /><strong>В началото на 1992 г., няколко седмици след разпадането на Съветския съюз, Дън Сяопин направи обиколка из Южен Китай, прокламирайки своята стратегия за бързи икономически промени под строг политически контрол.<br /></strong>"Позицията на Дън беше нещо ново", казва водещият историк по Китай Майкъл Яхуда. "В по-ранния период на реформите от 1979 до 1989 г. се водеше широка дискусия и по въпросите на политическите реформи. Но след това за политически промени вече никой не говореше".<br />Според проф. Яхуда, през 1989 г. нито един специалист по Китай не е вярвал, че партията и след 20 г. ще има монопол върху властта.<br /><br /><strong>Професор Фукуяма твърди, че в крайна сметка демокрацията може да победи и в Китай.</strong> "Ако доходите на китайците през следващите 10-15 г. се удвоят, достигайки по този начин нивото на южнокорейците и тайванците от времето на техния преход към демокрация, то няма ли да се появят призиви за демократизация на страната?" Фукуяма смята, че ще се появят.<br /><strong>Южна Корея и Тайван са най-нагледните примери за това, че процъфтяването в крайна сметка води до появата на демокрация.</strong> И двата авторитарни режима отстъпиха място на либералната демокрация преди около 20 г., като направиха това в паралел с постигането на успехи в икономическото развитие. Изглеждаше, че това потвърждава западната теория за това, че капитализмът създава състоятелна средна класа, която изисква представителство във властта в замяна на плащаните от нея данъци.<br /><br /><strong>Професор Гат обаче твърди, че Южна Корея и Тайван не са най-правилните ориентири за бъдещето на Китай. </strong>"Това бяха две малки страни, намиращи се в орбитата на американската политика по времето на Студената война и те бяха изцяло подложени на американското влияние", казва той.<br />В същото време Сингапур съхранява своята чисто патерналистична форма на управление и демонстрира, че има не само един път, дори и на високо ниво на икономическото развитие, отбелязва професор Гат.<br /><br /><strong>Индия реагира на разпадането на съветския блок, като през 1991 г. се отказа от социалистическата икономика и предпочете пазарните реформи,</strong> но запази макар и нестабилната си демокрация. Привлекателността на демокрацията извън пределите на Запада ще зависи от успехите на Индия, казва професор Яхуда. "Това е алтернативният пример за развиващите се страни", смята той.</p> <p>&nbsp;</p>