Владимир... кой? Когато на 9 август 1999 г. болният Борис Елцин назначи винаги криещия се в сенките шеф на разузнаването за министър-председател, изглеждаше трудно да се мисли, че този човек ще определя съдбата на постсъветска Русия. Тогава Владимир Путин стана четвъртият поред премиер на Русия само за две години: когато той получи поста, Елцин все по-бързо губеше работоспособността си, в страната цареше политически хаос, а опасността от нейното разпадане изглеждаше напълно реална.
<p><strong>Той беше фактически непознат в Русия, в чужбина не му обръщаха внимание.</strong> И въпреки това днес, когато Путин празнува десетата си година във властта - след 8 години в Кремъл той отново зае премиерското кресло - може да се каже, че този човек оказа рещаващо влияние за историята на нова Русия.<br /><strong>Той подряза крилата на някога могъщите олигарси,</strong> прие нееднозначно възприеманото решение за начало на "войната до победен край" срещу чеченските сепаратисти, при неговото управление в страната започна икономически бум, той не се колебаеше да тормози Запада.<br /><br /><strong>Националистически настроените политици го обсипват с хвалебствия за това, че е върнал на Русия себеуважението,</strong> правозащитниците го отричат напълно. И въпреки това рядко някой се опитва да оспори ролямата му за формирането на облика на днешна Русия.<br />"Неговата дейност има историческо значение, тъй като при него <strong>страната излезе от пътя на демократичния прогрес и взе курс на конфронтация със света</strong>", казва Лев Пономарьов, един от най-известните руски правозащитници. "При Елцин можеше да се каже, че Русия върви към демокрацията, макар и стъпка по стъпка, но все пак върви напред. С идването на Путин страната тръгна назад", подчертава Пономарьов в интервю пред АФП.<br /><br />Но според прокремълския политолог Глеб Павловский <strong>"Путин без съмнение е велик човек, който е постигнал даже повече, отколкото е възнамерявал."</strong><br />"Путин влезе в историята с това, че убеди народа да приеме новата руска държавност", казва Павловский, консултант на Кремъл по времето на Путин и шеф на Фондацията за ефективна политика. "Десет години по-рано руското общество бе разделено, половината от населението вярваше, че още живее в СССР. Путин промени това. Всъщност, той създаде концепцията за новата държава".<br /><br /><strong>Излъчвайки увереността на човек, притежаващ неоспорима власт над държавата, в последните дни Путин предприе няколко необичайни пиар-хода</strong>, които никой друг световен лидер не би могъл да си позволи. Той се спусна с батискаф до дъното на най-дълбокото в света езеро Байкал: руската държавна телевизия съобщаваше подробно за всеки етап от 4-часовото събитие. Два дни по-късно в държавните медии се появиха снимки на Путин на седло, с открит мускулест торс: в стил Индиана Джоунс той яздеше из сибирските степи. На друг кадър Путин плува в стил бътерфлай, демонстрирайки мощни бицепси, на които би могъл да завиди и американския олимпийски шамхпион Майкъл Фелпс. Целта на тези екстравагантни ходове очевидно беше да се укрепи имиджа на Путин като "мъжкар" - важен елемент от неговата популярност в страна, която традиционно е привикнала към "силна ръка".<br /><br /><strong>Преломен момент за Путин вероятно беше вечерта на 4 септември 2004 г., когато той излезе по телевизията след края на трагедията в Беслан,</strong> където чеченски бойци окупираха цяло училище с децата и учителите. В резултат загинаха 331 души - деца и възрастни. Русия беше съсипана и унижена. В изявлението си Путин с носталгия припомни за Съветския съюз - "велика държава... която се оказа, за съжаление, нежизнеспособна в условията на бързо променящия се свят." И безцеремонно заяви, че нова Русия е "показала слабост" в справянето с предизвикателствмата на модерния свят и е време да покаже повече твърдост.<br /><br /><strong>"Слабите ги бият (А слабых - бьют)"</strong>, добави Путин. Английският превод на тази фраза "The weak get beaten" - не може да предаде изразителността на грубия уличен жаргон, превърнал се в запазена марка на Путин и който явно датира от времето, когато е отраснал в ленинградска комуналка.<br />Сега Путин предаде контрола върху Кремъл на своето протеже Дмитрий Медведев и се върна на поста министър-председател, но няма място за съмнения кой именно притежава реалната власт в Русия.<br /><br /><strong>По данни на допитване на "Левада център" в навечерието на 10-годишнината от идването на Путин на власт, </strong>63% от руснаците смятат за положителен факта, че властта, както и преди, е съсредоточена в неговите ръце. Освен това, 39% от анкетираните смятат за основно постижение на Путин повишаването на качеството на живот и динамичното развитие на страната - факт, който говори за това, че през последните години руснаците се вълнуват все повече от състоянието на икономиката.<br /><br />За това не е странно, че Путин се старае да се представи като основния борец с икономическата криза, положил началото на икономическия ръст от последното десетилетие.<br /><strong>И някои отбелязват, че този ръст може да се възстанови точно през 2012 г., когато Путин отново ще получи възможност да се кандидатира за най-висшия пост в държавата.</strong></p>
<p> </p>