СКИДЕЛСКИ: В дълга ли е проблемът?

<p>Както изглежда обаче и това няма да помогне. Страните им все още са в затруднение, а дълговете продължават да растат. Агенцията за кредитен рейтинг &bdquo;Стандарт енд пуърс&rdquo; наскоро намали рейтингите по публичните дългове на девет страни от Еврозоната, в това число и на Франция. Възможно е Обединеното кралство да е следващото.</p> <p>За всеки здравомислещ човек причините за подобно мащабно намаляване на рейтингите са очевидни. Ако си поставяте за цел да свиете своя брутен вътрешен продукт (БВП), съотношението между дълга и БВП ще скочи рязко. Единственият начин да намалите дълга си (освен чрез фалит) е да създадете условия за икономически растеж.</p> <p>Страхът от дълга е дълбоко вкоренен в човешката природа, затова погасяването му като политическа цел изглежда напълно оправдано за гражданите. Всеки знае какво представлява финансовото задължение: взети назаем пари. Дълговете могат да породят безпокойство, особено ако не е сигурно дали, когато времето дойде, ще можеш да върнеш това, което си взел назаем.</p> <p>Тази тревожност лесно се прехвърля и към националния дълг &ndash; дълг, взет от правителството от неговите кредитори. Как, питат хората, правителството ще върне милиардите долара дългове, които е взело? Дейвид Камерън наскоро каза следното: &bdquo;Правителственият дълг е същият като дълга по кредитна карта, просто трябва да бъде върнат&rdquo;.</p> <p>Това става по следния начин: за да върне дължимото, или най-малкото да намали значително националния дълг, правителството трябва да премахне бюджетния си дефицит, понеже ако държавните разходи са по-големи от приходите в бюджета, ще продължи да се натрупва дълг. Тоест, ако правителството не успее да намали дефицита, националният дълг ще стане, както е модерно да се казва, &bdquo;нестабилен&rdquo;.</p> <p>И така, аналогията с домакинските дългове може да бъде направена лесно. Смъртта ми не отменя това, което дължа, би казал всеки разумен човек. Кредиторите първо ще ми вземат къщата, т.е. онова, което съм искал да оставя на децата си. Същото е когато правителството не си плаща дълговете. Те просто се прехвърлят върху бъдещите поколения. Аз може и да съм извлякъл полза от разхищението на управляващите, но моите деца ще платят за това.</p> <p>Именно заради това намаляването на дефицита е във фокуса на внимание на фискалната политика на повечето правителства днес. Правителство със &bdquo;заслужаващ доверие&rdquo; план за &bdquo;фискална консолидация&rdquo;, както е известно, е по-малко вероятно да изпадне в неплатежоспособност или в ситуация да прехвърля плащанията в бъдещето. Такъв план ще даде възможност на правителството да заема пари при много по-ниска цена, отколкото, ако започне да изпада в затруднение, т.е. при много по-ниски лихви, от частните кредитори, което ще даде силен тласък на икономиката. Затова фискалната консолидация е разковничето за икономическото възстановяване.</p> <p>Тази официална доктрина на повечето развити страни в настоящата ситуация, съдържа поне пет основни заблуди, които остават незабелязани, понеже се смята, че другото е по-правдоподобно.</p> <p>Първо, правителствата, за разлика от отделните индивиди, може и да не плащат задълженията си. Правителство на една страна, която притежава своя централна банка и собствена валута, може просто да продължи да взима заеми, като печата пари, които да заема. Това не е така за страните от Еврозоната. Но въпреки това тези правителства не смятат, че трябва да връщат дълговете си. Ако чуждестранните им кредитори ги притиснат прекалено много, те просто обявяват фалит. Фалитът е нещо лошо. Но животът след фалита си продължава както преди.</p> <p>Второ, планираното орязване на дефицита не е най-добрият начин правителството да балансира бюджета си. Намаляването на дефицита в една икономика в депресия е път не към възстановяване, а към още свиване, понеже би означавало орязване на националния доход, от който зависят правителствените приходи. Намаляването на дефицита ще ги затрудни, а няма да ги улесни. На британското правителство се наложи да заеме със 112 млрд. лири стерлинги ($172 млрд.) повече от планираното, след като обяви плановете си за намаляване на дефицита през юни 2010.</p> <p>Трето, националният дълг не трябва да тежи на бъдещите поколения. Дори и да се наложи в бъдеще увеличаване на данъчните задължения (което няма как да не стане), сумата на допълнителните приходи ще бъде прехвърлена от данъкоплатците към кредиторите. Това би имало неприятни последици върху разпределението на националното богатство. Опитите дълговата тежест да се намали сега обаче също ще бъде за сметка на бъдещите поколения: доходът им ще намалее значително, печалбите ще паднат, пенсионните фондове ще бъдат пресушени, инвестиционните проекти ще бъдат орязани, или най-малкото отложени, и няма да бъдат строени нови жилища, болници и училища. Бъдещите поколения ще се окажат в тежко положение, лишени от предимствата, които биха имали иначе.</p> <p>Четвърто, няма никаква връзка между размера на националния дълг и цената, която правителствата трябва да платят, за да го финансират. Лихвите, които Япония, Съединените щати, Великобритания и Германия плащат по техните национални дългове, са сравнителни ниски въпреки огромните разлики в нивата на дълговете и във фискалните политики.</p> <p>Накрая, ниските правителствени разходи за емитиране на дълг не намаляват автоматично капиталовите разходи на частния сектор. Все пак корпоративните кредитополучатели не взимат безрискови заеми, каквито са държавните ценни книжа, а данните показват, че монетарната експанзия дори може да тласне надолу лихвите по правителствения дълг, но това да има тежки последствия върху новите банкови заеми за фирми и домакинства. Всъщност има следната причинно-следствена връзка: лихвените равнища по държавните ценни книжа във Великобритания са толкова ниски, понеже лихвите за частния сектор са много високи.</p> <p>Причината &bdquo;призракът на комунизма&rdquo; от прочутия манифест на Карл Маркс да броди из Европа днес е, че старите европейски сили не могат да се обединят в свещен съюз, за да прогонят призрака на националния дълг. Но държавниците, които са си поставили за цел да ликвидират дълга, не трябва да предизвикват и друг прочут призрак &ndash; призрака на революцията.</p> <p><em>*Робърт Скиделски е член на Камарата на лордовете във Великобритания и почетен професор по политическа икономия на Университета в Уоруик.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта <a href="http://www.neurope.eu/blog/does-debt-matter">&bdquo;New Europe&rdquo;</a>.</em></p>