Ще има ли поход към властта на Зелените в Германия?

<p>При все това Кречман минава за опитен и надежден провинциален политик, който би могъл да провежда успешна политика и извън рамките на Баден-Вюртемберг.</p> <p><strong>Защо спечелиха Зелените в Баден-Вюртемберг?</strong></p> <p>Заради ядрената катастрофа в Япония, колкото и неприятно да звучи, беше масовото обяснение. Изборите за местен парламент в Баден-Вюртемберг се проведоха на 27 март под знака на това бедствие. Хората бяха информирани за опустошителните опасности от ядрената енергетика, което без съмнение се отрази положително на партията, противопоставяща се последователно на използването на ядрена енергия. <br />Другото обяснение беше недоволството на гражданите от досегашното управление &ndash; от 58 години провинцията се управлява от ХДС. А Зелените заявиха готовността си да се ангажират с реалните проблеми на хората. Куха фраза, ще кажат някои. Анализатори пък директно го определят като популизъм. Може и да имат известни основания.</p> <p>Но факт е, че Зелените отговориха на много от разочарованията на поддръжниците на ХДС. Имаше значение и коалицията им с ХДС в провинция Хамбург между 2008 и 2010 г., когато партията успя да си изгради имидж на финансово отговорна политическа сила.</p> <p>В Баден-Вюртемберг Зелените бяха единствените, които последователно се противопоставяха на големия проект &ldquo;Щутгарт 21&rdquo; за изграждане на железница, нова гара изцяло под земята, свързана с летището &ndash; проект, силно непопулярен сред населението,&nbsp; на стойност 4,1 милиарда евро.</p> <p>Немалко политолози са на мнение, че победата на Зелените в Баден-Вюртемберг ще има дълготрайни последствия върху политиката в Германия. С категоричното и последователното си отношение против ядрената енергетика още от основаването на партията на 13 януари 1980 г. в град Карлсруе (Баден-Вюртемберг) Зелените привлякоха много избиратели, които вече не искат ядрена енергетика.</p> <p><strong>Ще разтърси ли победата на Зелените в Баден-Вюртемберг политическия пейзаж в Германия?</strong></p> <p>Специално в Баден-Вюртемберг позицията по &ldquo;Щутгарт 21&rdquo; и антиядрените протести обвързаха консервативните страхове с екологичното развитие, но съчетаха също така важния демократически принцип на участие в политиката с популистки инструменти. Според социологическо проучване от последната седмица ако в Германия сега се проведат избори за Бундестага, Германската социалдемократическа партия (ГСДП) и Зелените биха се радвали на удобно мнозинство, спечелвайки над 50% от гласовете. Заслугата за това мнозинство обаче би била единствено на Зелените, чиято популярност продължава да расте. За сметка на одобрението за останалите партии. Сред политиците с най-висок рейтинг през април е социалдемократът Франк-Валтер Щайнмайер с 60%, а канцлерът Меркел е едва на шесто място с 48%, изпреварена вече и от съпредседателя на Зелените Ренате Кюнаст.</p> <p>Очевидно е, че нарастващата подкрепа се дължи на това, че след ядрената катастрофа в Япония мнозинството от германците иска страната най-късно до 2020 г. да се откаже от атомната енергия.</p> <p>Усещането на Зелените, че изведнъж са станали &ldquo;голяма&rdquo; партия, със сигурност им дава криле. Още повече че управляващите от ХДС/ХСС и Свободната демократическа партия (СДП) загубиха доверие поради колебливата си политика по отношение на Либия, както и поради непоследователната си позиция по темата &ldquo;ядрена енергетика&rdquo;. Но в момента е лесно за хората да подкрепят исканията на Зелените поради актуалността на рисковете от ядрената енергетика. Тази подкрепа има по-скоро емоционална основа, подхранва се от страха.</p> <p>Когато обаче в бъдеще стане дума за трайно преструктуриране на икономиката, за изграждане на действително екологично чисто селско стопанство, за производство на наистина екологично чисти хранителни продукти и т.н., за Зелените ще бъде много по-трудно да съберат широки маси в своя подкрепа.</p> <p>Сега по-голямата част от гласоподавателите гласува за промяна. Лидерът на Зелените в Баден-Вюртемберг Винфрид Кречман казва, че политиката означава да събираш хора зад една идея. А идеята, която формира неговата кариера е, че трябва да могат да се съчетават неща, които на пръв поглед не си подхождат. Може би точно тук е разковничето за бъдещия успех на Зелените &ndash; дали ще успеят да съчетаят основателните човешки страхове, желанието за повече сигурност и чиста околна среда с икономическите интереси и стремежа към благосъстояние.</p> <p>За много хора зеленото е модерно, защото е част от индивидуалния им стил на живот. Когато обаче към личния стил се предявяват конкретни зелени изисквания, симпатиите много бързо може да изчезнат. С това вече се сблъскаха например Зелените в Хамбург, когато загубиха обществената подкрепа за подготвяната училищна реформа и накрая се озоваха в опозиция.</p> <p>Има теза, че Зелените са партия на големия град, че с протестния си профил ще се превърнат в нов вид народна партия на големите градове. Ако се разгледа политическата програма на Зелените, се вижда, че в никакъв случай не става дума за партия на благосъстоянието, а може би за най-амбициозната лява партия в Германия. Това вероятно се дължи на желанието да не се изтърве подкрепата на леви и социални движения. Но това е и опасно с оглед на стремежа да се разбие двуполюсния политически модел или поне да се заеме трайно мястото на трета политическа сила в Германия. Успехът на такъв политически шпагат зависи от степента на гражданското участие в политическите процеси &ndash; за целта трябва много повече да се заложи на базисните демократични принципи и на поведението на &ldquo;народните&rdquo; партии. Докато примерът с училищната реформа в Хамбург показва, че радикални политически изисквания трудно се съчетават с високи резултати на избори.</p> <p>Може основателно да се предположи, че Зелените търсят и обсъждат тези въпроси. Кречман си спомня, че някога &ndash; в началото на 80-те години, е участвал в разработването на брошура &bdquo;Системна опозиция или Народна партия&rdquo;. По това време по-голямата част от Зелените се виждали толкова изолирани от общестевна и политическа гледна точка, че заложили на системната опозиция. &bdquo;А ние бяхме достатъчно луди, да си мечтаем за Зелена народна партия&hellip; Междувременно, признавам си, често съм си мислил, че трябва да се сбогуваме с мисълта за Зелена народна партия&hellip;&nbsp; Независимо от този успех (в изборите &ndash; б.а.), не искам вече да обременявам Зелените с понятието &ldquo;народна партия&rdquo; &ndash; то е отживелица, принадлежи на старото блоково мислене.&rdquo; Според Кречман би било добре Зелените да са партия на официалния костюм, но ризата по-добре приляга на хората, затова той залага на стремежа да станат партия на всички. Аргументът му е, че спазването на основните житейски принципи е универсална задача.</p> <p>Фактът, че една изконно зелена тема &ndash; ядрената енергетика, стана основна за политическия дебат, може би е плод на историческа случайност, която обаче не може да бъде употребявана вечно. Затова е интересно дали от висотата на спечелените позиции Зелените ще се опитат да вкарат и други зелени теми в общественото внимание дори и с риск да загубят подкрепа. Или ще жертват зелените теми заради стремежа към политическа власт&hellip;<br />Размишленията на Кречман за имиджа на Зелените не са случайни. Ще припомня, че основаната преди 31 години германска партия първоначално е микс от пацифисти и антиядрени активисти с дълги коси, гъсти бради, плетени пуловери и маратонки, които се държат ексцентрично и пледират за равенство между половете. Дълго време те бяха разцепени от борбата между фундаменталисткото крило &ndash; т.нар. &ldquo;фундита&rdquo;, привърженици на системната опозиция, за която говори Кречман, и далеч по-прагматичните застъпници на реалполитиката &ndash; т.нар. &ldquo;реаловци&rdquo;, чиято цел беше все пак да влияят върху политиката и да влязат във властта. В крайна сметка реаловците победиха и Зелените през 1998 г. се включиха във властта на национално ниво като по-малкия коалиционен партньор на социалдемократите. По време на коалиционното управление в Германия бяха прокарани модерни закони за разработване на възобновяеми енергийни източници, които помогнаха на страната да се превърне в световен лидер в преобразуването на вятърна и слънчева енергия. Така в момента се осигуряват около 17% от електричеството в Германия. Приет бе и закон за прекратяване на използването на атомна енергия до 2022 г. И досега се смята, че реаловецът Йошка Фишер, външен министър във въпросното правителство, продължава да дърпа конците по върховете на партията. Дали Зелените са спечелили от надмощието на реаловците е трудно да се каже. Но със сигурност позагубиха левите си контури. Това им позволява в момента да мечтаят, че в бъдеще може да заемат мястото на Свободните демократи в управлението на Германия. Мечтата е осъществима, но очевидно само при положение че успешно съчетаят несъчетаемите на пръв поглед по думите на Кречман неща &ndash; т.е. зелените идеи и икономическите интереси. Задачата е трудна, но напоследък сякаш и федералният канцлер Ангела Меркел съсредоточава усилията си върху опцията да управлява след 2013 г. в коалиция със Зелените.</p> <p>Ще видим&hellip; Засега предстоят изборите за местните парламенти в Бремен на 22 май, в Мекленбург-Предна Померания на 4 септември и в Долна Саксония на 11 септември.</p> <p>А в контекста на всичко казано за Зелените в Германия остава открит въпросът къде са и какво правят българските Зелени в нашата предизборна политическа ситуация&hellip;</p>