Шашардисани в превода*

<p>Предишната вечер българската общественост беше разтревожена от отсъствието на Людмила Путина на стълбата на самолета, с който президентът на Русия пристигна в България. За госпожа Путина беше планирана богата културна програма и това беше известно на всички. Още повече, посещението беше официално и липсата на първата лейди на стълбата заплашваше с дипломатически скандал. От оскъдните коментари на членовете на руската делегация впрочем се разбра, че Людмила Путина точно в навечерието на посещението се почувствала недобре и лекарите я посъветвали да не лети.</p> <p>Господин Путин обаче се справи с поставените задачи по време на тази визита и без жена си. Откри Годината на Русия в България и прав на сцената изслуша 20-минутната реч на президента на България. Господин Първанов използва по-голямата част от времето, за да обясни, че формулата &ldquo;България може да бъде или с Европа, или с Русия&rdquo; е порочна (и наистина: какво да прави, да вземе да се разкъса ли?).<br />Освен това той многозначително отбеляза, че за България се е появил шанс да се върне на европейския енергиен пазар като сериозен играч. Така го каза, <strong>сякаш България някога вече е била такъв играч и поради трагично недоразумение се е озовала за известно време на резервната скамейка.</strong></p> <p>Още вчера сутринта стана ясно, че господин Първанов е говорил всичко това неслучайно. На вечерята, на която президентът на България покани президента на Русия, се е обсъждала възможността България да участва в проекта за строителството на газопровода &ldquo;Южен поток&rdquo; (наскоро Италия и Русия подписаха споразумение за него). Договор за включването на България бил подготвян вече повече от седмица, но окончателното решение било отложено за началото на посещението. А вчера сутринта било решено на кого да се падне честта да огласи амбициозното решение.</p> <p>Работата е там, че заедно с Владимир Путин (но не вместо Людмила Путина) в София пристигна Дмитрий Медведев. И, разбира се, за него беше по-важно да изрече това на глас. Но и господин Путин не трябваше да остане в сянка. Проблемът бе решен по следния начин: беше съобщено, че в някакъв момент към обядващите господа Путин и Първанов ще се присъедини господин Медведев, а после и колегата му, главата на българското правителство господин Станишев. <strong>И те, четиримата, принципно се разбрали за всичко: България става транзитна страна за &ldquo;Южен поток&rdquo;</strong> (сега Сърбия много иска да поеме от ръцете&nbsp;й щафетата, а &ldquo;Газпром&rdquo; в замяна иска да получи пълния контрол върху държавната газова компания на Сърбия, но предлага едва половин милиард долара вместо двата милиарда, за които все още намира сили в себе си да настоява Сърбия).</p> <p>Късно сутринта решението бе огласено на срещата между Дмитрий Медведев и Сергей Станишев. През деня споразумението за преминаването на газопровода &ldquo;Южен поток&rdquo; през територията на България беше подписано от министъра на промишлеността и енергетиката на Русия Виктор Христенко и министъра на икономиката и енергетиката на България Петър Димитров. Владимир Путин и Георги Първанов изглеждаха извънредно доволни.<br />По време на церемонията необичайно оживление предизвика моментът, когато Владимир Путин повика Дмитрий Медведев и същият се наведе към него. Светкавиците на десетки фотоапарати направо избухнаха, нещо, което за мое учудване накара първия вицепремиер силно да се изчерви, а уж вече беше си беше проверил силите в публичното реализиране на руски национални проекти.<br />Владимир Путин обаче не се успокои с това и още веднъж повика Дмитрий Медведев &shy; този път само за да получи от него писалка. По всичко личеше, че <strong>президентът на Русия иска да демонстрира, че вече в нито една дреболия не може да мине без Дмитрий Медведев.</strong></p> <p>Освен това пак тогава бяха подписани &ldquo;споразумение между акционерите относно тръбопроводния проект Бургас-Александруполис&rdquo; и договор между &ldquo;Росатом&rdquo; и правителството на България за строителството на АЕЦ в Белене.<br />След церемонията попитах преговарящите от руска страна как все пак са успели да се договорят. Заместник-ръководителят на &ldquo;Минпроменерго&rdquo; Анатолий Яновский каза, че разговорите всъщност са приключили едва в пет сутринта. Виктор Христенко допълни, че в окончателния си вид документите били готови 15 минути преди подписването им, защото е трябвало да бъдат преведени на руски, английски и български.<br />&shy; И там трябваше да бъдат взети под внимание т.нар. дядови клаузи (клаузи, защитаващи инвеститора от промени в законодателството &shy; б.р.), заради които работата се проточи &shy; добави господин Христенко. &shy; Става въпрос за формирането на тарифите...<br />&shy; Променящото се европейско законодателство &shy; допълни Анатолий Яновский, стъпвайки върху крака ми с някаква възбуда.<br />Според Виктор Христенко <strong>в преговорите Русия не се е съгласила на никакви сериозни отстъпки</strong>.<br />Но президентът на България господин Първанов изглежда не смяташе така.<br />&shy; Високо оценявам позицията на руската страна, която се съгласи с правото на собственост на България върху газопровода на нашата територия &shy; заяви Първанов на пресконференцията.<br />Впрочем прави все пак се оказаха руските преговарящи. По-късно от информирани източници от &ldquo;Газпром&rdquo; успяхме да научим, че &ldquo;Газпром&rdquo; и правителството на България са си разделили по равно тръбата на територията на България.<br />Георги Първанов изрече и още една фраза, предназначена предимно за вътрешно потребление: &ldquo;Смятам, че всички тези проекти съдействат за диверсифицирането на енергийните потоци&rdquo;.<br /><strong>Всъщност е очевидно, че в такава ситуация езикът на честен човек няма да се обърне да приказва за диверсификацията, за която говорят мнозина чиновници от ЕС, т.е. за избавянето на Европа от газовата зависимост от Русия.</strong><br />Самият господин Първанов и той явно усети, че не е редно да заостря вниманието върху това.<br />&shy; В частност &shy; добави той, &shy; това е значителен принос в гарантирането на сигурността на енергийните доставки не само за България, но и за всички страни в Балканския регион.<br />Сега той беше по-честен към своите телевизионни зрители, тъй като след осъществяването на &ldquo;Южен поток&rdquo; между Русия и тези страни ще изчезнат проблемните транзитни посредници, един от които за Русия несъмнено е Украйна.</p> <p>Но това не бяха всички теми, които господин Първанов имаше намерение да приключи веднъж завинаги по време на тези преговори. Например той допълни, че най-после трябва &ldquo;да бъде утвърдено мястото на кирилицата в интернет&rdquo; и увери, че ще се постарае да направи това на срещата си с първия вицепремиер на руското правителство Дмитрий Медведев.<br />Господин Путин си спомни за онова, което за малко да избледнее на фона на газовите договорености, и заяви, че ако България има нужда от кредит за строителството на АЕЦ &ldquo;Белене&rdquo;, &ldquo;ние сме готови да отпуснем такъв заем&rdquo;.</p> <p>Общо взето, в един момент <strong>у мен се създаде впечатлението, че руската делегация е пристигнала в София, за да купи тази страна на зелено.</strong></p> <p>Накрая Владимир Путин благодари на българите за &ldquo;много добродушното посрещане&rdquo;. Явно не му бяха казали, че в София имаше протестен митинг срещу пристигането му. Вярно, че дори при добро желание той не можеше да бъде наречен масов.</p> <p>Президентът на Русия очевидно реши да благодари на българите и да помогне на българския президент да ратифицира постигнатите споразумения в българския парламент. Той допълни, че не е тайна, че &ldquo;за изграждането на газови мощности в Европа от страна на Русия има остра конкурентна борба&rdquo; и &ldquo;освен всичко останало те носят приходи за бюджета&rdquo;.</p> <p>След това господин Путин обърна внимание на човека, който влезе в залата непосредствено преди подписването на документите:<br />&shy; Искам да поздравя президента на италианската компания ENI Паоло Скарони. Днес беше подписан документ между &ldquo;Газпром&rdquo; и ENI за строителството на морския участък на &ldquo;Южен поток&rdquo; (по-късно господин Милер поясни, че предишния ден в Швейцария е била регистрирана компанията South Stream AG, която ще подготви до края на 2008 г. технико-икономическата обосновка на проекта, а през 2013 г. по газопровода ще тръгне първият газ за Централна Европа).</p> <p>Господин Скарони обясни, че е закъснял, защото самолетът му заради мъглата не успял да кацне в София (макар че по мои наблюдения небето над София цяла сутрин беше безоблачно и грееше ярко слънце).<br />После думата взе Георги Първанов и чрез устата на преводача си заяви&nbsp;на руски:<br />&shy; Позволете да използвам неспецифична терминология и да кажа, че подписването на всички тези договорености осигури на страната ни голям член.<br />Изказването фактически изглеждаше вярно, но формата му навеждаше на мисълта, че вълненията през тези два дни вероятно са му дошли в повече на президента на България.<br />След няколко минути един български журналист в рамките на въпроса си към своя президент каза:<br />&shy; Бриджът е сложна игра и не е лесно да направиш &ldquo;голям шлем&rdquo;...<br />Чак тогава стана ясно, че господин Първанов е имал предвид &ldquo;шлем&rdquo;, а не онова, с което в Русия мерим както своята собствена състоятелност, така и състоятелността на страната ни.</p> <p><strong>*</strong><strong>Заглавието е на ГЛАСОВЕ</strong><br /><br />Превод от руски език: <br />Владимир Бернер</p>