ШАРАНСКИ: Западът трябва да заложи на свободата в Египет

<p>Това обаче са неоснователни тревоги, а нагласите, стоящи зад тях, ако бъдат метериализирани, биха довели до връщане на диктатурата или дори по-лошо.</p> <p>Същите нагласи доведоха до подкрепа от страна на Запада на диктаторското управление в Египет като гарант за &bdquo;стабилността&rdquo;. Тази подкрепа пък помогна за укрепването и възхода на &bdquo;Мюсюлманското братство&rdquo; и за задушаването на други, по-добри политически възможности. Готови ли сме да повторим същата грешка, затваряйки си очите пред репресиите в името на една фалшива стабилност?</p> <p>Имайки предвид неподготвеността на западните правителства за Арабската пролет, съм склонен да мисля, че грешката ще бъде повторена. По време на конференцията за демокрация в Прага през 2007, в която участваха египтяни като Саад Ибрахим, иракчани като Митал ал Алуши и други дисиденти демократи от Арабския свят, казаха пред тогавашния американски президент Джордж Буш-младши и други западни политици, че техният регион е узрял за народни бунтове.</p> <p>Това, което се случи в Съветския съюз, казаха те, вече се случва в Близкия изток. Обикновените хора изгубиха вяра и смело започнаха да изразяват дълго потисканата възможност не само да говорят, но и да мислят свободно. Беше само въпрос на време, преди действията на малцина да станат масови и в края на краищата, да не могат да бъдат потушени.</p> <p>Западните лидери събрани в Прага приеха радушно казаното от тези дисиденти. Но когато се прибраха у дома, не промениха нищо в политиките на правителствата си. Старият модел за гарантиране на стабилността продължи да си съществува и освен това беше потвърдено, че в Египет алтернативата е или &bdquo;Мюсюлманско братство&rdquo;, или хаос.</p> <p>Арабската пролет разкри измамата на стабилизационния модел, който &ndash; както дисидентите, участвали на срещата в Прага, а и милионите излезли по улиците тази година добре знаеха &ndash; всъщност се оказа рецепта за дестабилизация. Хората на площад &bdquo;Тахрир&rdquo; казаха ясно какво искат. Те не искаха разрушаването на Израел. Не проклинаха Америка. Те искаха право да живеят в общества, където умовете им няма повече да бъдат контролирани. Техните искания бяха локални, но посланията им се оказаха универсални.</p> <p>Отговорът на Запада на египетската революция беше да се възстановят изборните практики. Това, разбира се, не беше лошо, но не беше и главното. Засега първите избори след ерата на Мубарак в Египет подсказват за ново нарастване на напрежението и са сигнал за раздяла с илюзиите сред западните наблюдатели, подлъгани от мечтата за демократичния триумф. &bdquo;Това не е Френската революция&rdquo;, изстена един израелски коментатор.</p> <p>Нищо в политиката не става бързо. Да мислим изборите като панацея, загърбвайки пътя към истинската демокрация, е проява на погрешно разбиране на историята. Истинската роля на свободния свят не е нито да поощрява, нито да спира изборите. Неговата роля трябва да е да формулира и да изкове политики за реална промяна, базирана на създаването на институции, които да доведат неизбежно до все по-представителни форми на управление. Свободният свят трябва да заложи на свободата &ndash; на каквато се надяваха и искаха на площад &bdquo;Тахрир&rdquo; &ndash; и да работи за изграждането на гражданско общество, основано на тази ценност.</p> <p>За постигането на тези цели западните правителства и неправителствените организации трябва да спонсорират единствено и само онези хора и групи, които работят за същата цел. Насърчаването на съвместни бизнес начинания трябва да допринася за утвърждаването на либералната икономика, от която отчаяно се нуждаят в тази страна на ръба на фалита. Трябва да бъдат поощрени инициативи в областта на образованието, медиите и социалните реформи. Трябва да се работи със студенти, с женски организации, с профсъюзи, с демократични политически организации и други групи за насърчаване на свободните медии, на свободното изразяване на религиозни предпочитания, на свободно сдружаване и на върховенството на закона.</p> <p>Дали в случая с Египет процесът ще бъде продължителен или относително кратък, зависи от египетския народ. Но той зависи не по-малко и от способността на Запада, от една страна, да поиска подобна промяна, да повлияе на посоката на тази промяна и да помогне за изграждането на ново поколение лидери. Изборът ни не е и не може да бъде между корумпирана военна диктатура и тоталитарно управление на&nbsp; &bdquo;Мюсюлманското братство&rdquo;. Ако поне една от двете партии искрено иска създаването на свободно гражданско общество, е възможно да се установи демократичен режим. Ако и двете партии обаче са срещу това, всички усилия и жертви ще отидат на вятъра.</p> <p><em>* Натан Шарански е активист за защита на гражданските права и политически затворник в бившия Съветски съюз.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>