- 10 Sep 2020
- 64
- 1
Измина вече седмица, а наскоро подновените израелско-палестински преговори за мир все още не са се провалили! Със сигурност това е добър знак. Това показва колко ниски очаквания е имало за тези разговори и когато е минала седмица от началото им, това да се оказва повод за празнуване. Преговорите вече са започнали и двете страни ще се стремят не само да избегнат обвнинения, че са ги провалили, но и да гнева на Съединените щати. Това е така, защото след всички тези години на подновяване и спиране на мирните преговори, когато все някой декларираше, че „тази е годината на окончателното решение и ако тези разговори се провалят, това ще погребе мирния процес завинаги”, а накрая нищо не се ставаше, сега остава едно чувство, че този път това може наистина да се случи.
<p>Ако тези разговори се провалят, с 300 хил. израелски заселници, вече живеещи в Западния бряг, и с “Хамас”, контролираща управлението на ивицата Газа, преговорите за създаване на две отделни държави ще влязат в сферата на фантазиите. Но докато преговорите са живи, те нямат нужда от драматизиране, излишно вълнение или търсене на по-големи възможности. Това, от една страна, е така, защото насилието, последвало провала на мирния процес от Осло, изтри със замах всичко постигнато от двете страни дотогава. От друга страна, защото и израелският министър-председател Нетаняху, и палестинският президент Махмуд Абас знаят, че постигането на мир между двете страни днес може да предизвика граждански минивойни вътре в самите общности.</p>
<p>Дори и двете страни да си разменят земи, а 80 процента от израелските заселници в Западния бряг да останат, то пак ще се наложи 60 хил. да бъдат преместени. Много от тях биха напуснали доброволно, ако премиерът Нетаняху сключи исканото споразумение за „земя срещу сигурност”, но хиляди други няма да го направят. Те ще бъдат насилствено преместени от Обетованата земя от Израелската армия и гледката няма да е много приятна.</p>
<p>Дори президентът Абас да получи 100 процента от Западния бряг и източен Йерусалим, “Хамас” няма да признае никакво мирно споразумение, което да е повече от временно прекратяване на огъня с Израел. “Хамас”, с подкрепата на Иран, ще използва всякакви форми на насилие, за да провали постигането на каквото и да е споразумение. Това е нерадостна перспектива. Ето защо страхът от и желанието за постигане на споразумение у преговарящите се преплитат и създават усещане за безизходица. Тези разговори могат да бъдат повод за повдигане на духа, защото ще напомнят на израелците в частност, че мирът носи не само голяма сигурност, но и огромни финасови облаги и че в края на този път лежи нещо повече от гражданска война между евреите. И аз знам един начин това да стане.</p>
<p>Преди около осем години, през февруари 2002, интервюирах тогава принца, сега крал на Саудитска Арабия, Абдула, в неговата ферма за коне близо до Рияд. Споделих какво бях написал в една своя статия, а именно че Арабската лига придвижва мирния план напред, като предлага на Израел окончателен мир срещу пълно изтегляне от Западния бряг, Газа и арабски източен Йерусалим, и съдаването на Палестинска държава, а той се престори на изненадан и каза: „Ти си ми прочел мислите!”. Арабският лидер каза, че е подготвил същия план и го е предложил – „пълно изтегляне от окупираните територии, включително и Йерусалим, съгласно резолюциите на ООН, за да има цялоста нормализация на отношенията”. И после добави: „Търсех начин да стане ясно на израелския народ, че арабите нито ги отхвърлят, нито ги презират”.</p>
<p>Това беше важна, дори визионерска промяна у Абдула, а неговият план беше бързо приет с някои поправки от Арабската лига. Получи се някакво раздвижване във въздуха, което отваряше възможности за дипломатическо решение на проблема тогава. Но така си и остана. Време е отново да раздвижим въздуха. Крал Абдула трябва да покани г-н Нетаняху в Рияд и да му представи плановете си лично.</p>
<p>Не е нужно Абдула да ходи до Йерусалим, както го направи Ануар Садат преди много години, или да признава Израел. Той може да постигне голям пробив в мирния процес дори като просто предаде лично своя план на лидера на страната, за която се отнася.</p>
<p>Това, че не си представям нищо, което може да провали тези разговори, е добро начало. Струва ми се, че като че ли Нетаняху приема тези разговори на сериозно, макар все още да е доста предпазлив. Давайки му лично своя план, крал Абдула ще отприщи голям дебат за мира в Израел. Тази стъпка би затруднила Нетаняху да продължи изграждането на селища и ще подтикне израелското общество, което внимателно наблюдава предпазливия Нетаняху, да поеме риска за подписване на мирно споразумение, но също така трябва да му даде подкрепата си да го направи. Нетаняху е единственият израелски лидер днес, който може да постигне споразумение.</p>
<p>Саудитците не могат просто да пуснат по факс своите мирни инициативи на израелците. Това няма да има никакъв емоционален ефект. Какво всъщност биха си помислили израелците: ако саудитците се страхуват лично да ни предадат техния план, как да им вярваме, че ще имат куража да го изпълнят, дори и ние да направим каквото те предлагат? Виждайки как техният министър-председател е приет лично от най-влиятелния мюсюлмански лидер в света, в Рияд, което би било истински пробив, съпротивата на израелците ще бъде сломена. <br />Израелците и палестинците ще трябва да постигнат някакво наистина твърдо споразумение за създаването на две държави. Във Вашингтон саудитските власти имат репутацията на хора, които лесно дават съвети на другите какво точно трябва да направят, но трудно приемат съвети за това, което те трябва да свършат. Сега е моментът да поемат инициативата и да свършат нещо наистина важно.</p>
<p><em>*Заглавието е на glasove.com</em></p>
<p><em>Анализът е публикуван в Ню Йорк Таймс</em></p>
<p><em>Превод от английски Георги Киряков</em></p>
