Само изборът на Германия може да спаси Гърция от фалит

<p>Останалите страни от еврозоната наблюдават отстрани и нервно хвърлят поглед към Берлин с надеждата, че лидерът в еврозоната ще направи нещо и ще премахне проблемите. <strong>За да разберем наистина дълбочината на кризата, пред която е изправен ЕС, първо трябва да разберем Германия.</strong> Единствената страна, която може да реши проблема.</p> <p><strong>Капанът за Германия </strong></p> <p>Сърцевината на германския проблем е, че страната е несигурна и уязвима, имайки предвид местоположението й &ndash; в сърцето на северноевропейската равнина. Никакви естествени бариери не разделят Германия от нейните съседи на изток и запад. Няма планини, пустини, океани. По този начин на Германия й липсва дълбочина. Северноевропейската равнина е магистралата на Европа за търговия и завоевания. <strong>Позицията на Германия в центъра на равнината й дава достатъчно търговски възможности, но също така я задължава да участва енергично в конфликти като подстрекател и жертва. </strong></p> <p>Това положение на Германия и уязвимостта й я правят изключително активна страна. Винаги е под прицел, а политиките й показват определена хиперактивност. Във времена на мир Германия се конкурира икономически с всички, докато по време на война се бие срещу всички. Единствената й надежда за оцеляване е в бруталната ефективност, която постига в индустрията и военното дело.</p> <p><strong>Националните цели на Германия до 1945 г. бяха прости:</strong> да използва дипломацията и икономическата си тежест, за да предотврати възможността да воюва на много фронтове, а когато това е неизбежно, да ги инициира във време и място по неин избор.</p> <p>&bdquo;Успехът&rdquo; за Германия очевидно не идва лесно, защото предизвикателствата към сигурността й не приключват с покоряването на Франция и Полша. Тогава една уголемена Германия трябва да продължи с окупацията на страни с население, надвишаващо нейното собствено, докато търси начин да се разбере с Русия по земя и с Великобритания по море. <strong>Доказано е, че печеливш вариант няма, и независимо колко ефективна е, Германия винаги е била побеждавана. </strong></p> <p>През първите години на Студената война съседните страни на Германия опитаха нов подход. Отчасти ЕС и НАТО са опит на нейните съседи да й гарантират сигурност. На теория, ако всички в този регион са част от един и същ клуб, Германия няма да има нужда от Вермахт.</p> <p><strong>Естествено, има и някои уловки.</strong> Най-вече това, че дори демилитаризирана, Германия си остава силна. Дори и след катастрофалните загуби през първата половина на ХХ век, Германия остава най-голямата държава по население и икономически показатели в Европа. <strong>Начинът на мислене, който я доведе до тези катастрофи, не се е изпарил</strong>. Вместо да разпилява енергията си между икономиката и отбраната, демилитаризирана Германия трябваше да фокусира цялата си мощ върху икономическото си развитие. Резултатът е днешна модерна Германия. Една от най-богатите, най-технологично и индустриално развити държави в човешката история.</p> <p><strong>Германия и днешна Европа </strong></p> <p>Това дава на страната изцяло различен вид сила в сравнение с тази, която имаше благодарение на Вермахта. Тя не остана незабелязана и неизползвана. <br />Франция под управлението на Шарл дьо Гол осъзнава, че не може да играе наравно със САЩ и СССР на масата на Великите сили. Дори и без пораженията от войната и окупацията, тя просто няма нужното население, икономика и географско положение, за да се конкурира. Но разделена Германия предоставяше нова възможност.</p> <p>Голяма част от икономическата сила на френския съперник беше запазена, но поради поствоенните условия Германия се виждаше изолирана от всяко решение, свързано с външната политика. Планът на Дьо Гол беше семпъл. <strong>Да използва икономическата й сила, за да разшири френското глобално влияние. </strong></p> <p>Тази договореност продължи през следващите 60 години. Германците плащаха за социалната стабилност на ЕС през цялата Студена война, осигурявайки нужните средства за европейската система, като нито веднъж не са били техен нетен ползвател. Когато Студената война приключи, Германия пое всички разходи за обединението, без това да се отрази на плащанията й към ЕС. Когато дойде време за създаването на монетарния съюз, германската марка беше гръбнакът на еврото. В началото на 90-те години много марки бяха похарчени в защита на по-слабите европейски валути в рамките на европейския механизъм ERM. <strong>Берлин беше възнаграден за усилията си от бъдещите страни, членки на еврозоната, които умишлено проведоха политика за обезценка на валутите си в навечерието на влизането в сила на еврото, така че да имат конкурентно предимство спрямо Германия. </strong></p> <p><strong>Но Германия вече не е пасивен наблюдател с отворена чекова книжка. </strong></p> <p>През 2003 г. десетгодишният процес на германско обединение беше завършен и през 2005 г. Ангела Меркел стана първия следвоенен германски лидер, който управлява страната, освободена от бремето на своите минали грехове. На изборите през 2009 г. приключи странната коалиция между леви и десни и сега Германия има външна политика, която не е в оковите на вътрешен компромис, нито е налагана от европейските й &bdquo;партньори&rdquo;. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Сегашната криза </strong></p> <p>Казано просто, ЕС е изправен пред финансов срив. <br />Основите на кризата са в най-големия успех на Европа: Договорът от Маастрихт и монетарния съюз, олицетворявани от еврото. Всички участници в общата валута спечелиха от обединението на своите валути.</p> <p>Германия получи пълен, директен и лишен от валутен риск достъп до пазарите на всичките си европейски партньори. Оттогава германската ефективност позволи експортът й да расте стабилно както като дял от европейската консумация, така и като дял от европейския износ към останалия свят. От друга страна, по-малките и бедни членки на еврозоната получиха достъп до ниските лихви в Германия и високия й кредитен рейтинг.</p> <p><strong>Какво породи сегашния проблем? </strong></p> <p>Повечето инвеститори разчитаха, че всички икономики в еврозоната имат благословията и при нужда чековата книжка на Бундесрепубликата. Не е трудно да се досети човек защо. Не малко пъти през последните години Германия е наливала огромни средства, включително като се е намесвала директно на валутните пазари, за да подкрепи валутите на своите съседи преди приемането на еврото и да премахне нуждата от координирани разменни нива. <strong>Нещо повече, икономически съюз без Германия в своята основа е безсмислено упражнение. </strong></p> <p>Инвеститорите бяха спокойни за държавните облигации на страните от Клуб Мед (от Mediterranean sea &ndash; Средиземно море. Испания, Италия, Португалия и Гърция, известни с прахосническата си политика), тъй като имаха гаранциите на еврото. Популярният израз, който се използва при разговорите за тези страни, е PIIGS ( от англ. за Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания). Вярно е, че Ирландия има висок бюджетен дефицит тази година, но ние в СТРАТФОР предпочитаме термина Клуб Мед, тъй като не разглеждаме Ирландия като част от проблемната група. <strong>За разлика от другите четири страни Ирландия нееднократно е показвала способност да укротява разходите си, да рационализира бюджета си и да бележи ръст на икономиката си без финансови трикове.</strong> Всъщност разликата между ирландските и германските облигации намаля много в началото на 80-те, когато Маастрихт е бил само блясък в очите на европейските лидери. При страните от Клуб Мед беше точно обратното. Разликите намаляха едва след ратификацията на договора от Маастрихт.</p> <p><strong>Въпреки че проблемните икономики на Европа никога не са се подчинявали истински на фискалните правила на Маастрихт, а Атина дори беше хваната да фалшифицира статистиката си, за да влезе в еврозоната, цената за получаване на още заеми за тези страни продължи да пада.</strong> Според някои финансисти причината, че тези страни никога не успяха да оправят фискалните си политики, беше точно защото емитирането на дълг под знака на еврото стана евтино. През 2002 г. дълговите разходи за страните от Клуб Мед паднаха и се доближиха до тези на далеч по-стабилната Германия. Последваха години на явен кредитен разгул.</p> <p>Световната рецесия през 2008&ndash;2009г. затегна кредитирането и направи инвеститорите много по-чувствителни към националните макроикономически индикатори първо във възникващите пазари в Европа, а след това и в еврозоната. Някои инвеститори дори решиха да прочетат договорите на ЕС, където откриха, че всъщност няма германски спасителен план и член 104 от договора от Маастрихт (и чл. 21 от устава на ЕЦБ) всъщност изрично забранява да има такъв. <strong>След това откриха, че Гърция сега доближава нива на бюджетен дефицит и национален дълг, които мъчително напомнят за други страни, изпадали в тежко финансово състояние в миналото като Аржентина. </strong></p> <p>Инвеститорите сега прилагат дю-дилиджънс при взимането на инвеститорски решения, а премията по европейските облигации &ndash; разликата между това, което немските кредитополучатели трябва да платят спрямо други такива, се разширява за първи път след ратификацията на договора от Маастрихт, и то с опасна скорост.</p> <p>Междувременно ЕК работи в посока да успокои инвеститорите и да предотврати появата на паника, но усилията на Атина да овладее харченето не вдъхват доверие. Стачките и други форми на политическа нестабилност вече дават достатъчно доказателства, че спасителен план може и да не бъде приложен. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Изборът на Германия </strong></p> <p>Като най-голяма икономика в ЕС и главен архитект на Европейската централна банка, от Германия се очаква да спаси положението.</p> <p><strong>Първата опция</strong> <strong>&ndash; да оставят нещата да се развият сами, вероятно е изкушаваща за Берлин.</strong> След като са били третирани като касичката на Европа през последните 60 години, германците със сигурност ги &bdquo;сърби&rdquo; просто да оставят Гърция и останалите страни да се провалят. Ако пазарите наистина вярват, че Германия няма да се заеме със спасителния план, спредът на гръцкия дълг ще нарасне значително. Въпреки всички проблеми през последните седмици, гръцкият дълг в момента се търгува със спред, който е само една осма от това, което беше преди Маастрихт, т.е. <strong>нещата има още накъде да се влошават.</strong> Очаква се бюджетният дефицит на Гърция през 2010 г. да е около 10%, но може да бъде и по-голям, като се има предвид склонността на гърците да подменят статистиката. Всяко рязко увеличение на дълга би могло да бутне Атина в пропастта.</p> <p><strong>От гледна точка на германските финанси, да оставят Гърция да се провали би било разумно.</strong> Шокът от фалит на Гърция без съмнение би мотивирал други европейски държави да се стегнат и да поемат бъдещето си в свои ръце. Но Гърция няма да бъде единственият банкрут. О<strong>станалите от Клуб Мед не са чак толкова далеч от Гърция и огромни бюджетни дефицити се появиха из целия ЕС</strong>. Макроикономическите показатели на Франция и особено на Белгия са незначително по-добри от тези на Испания и Италия.</p> <p>В този момент съвсем спокойно бихме могли да кажем, че според някои мерки САЩ не се различават много от еврозоната. Разликата е в непрестанния световен апетит към американски долари, който въпреки всички конспиративни теории и традиционни мъдрости от последните години всъщност се е увеличил по време на глобалната рецесия през 2008&ndash;2009 г. Към това трябва да добавим, че доларът е световната резервна валута и фактът, че САЩ контролира собствената си монетарна политика, а Вашингтон има много повече възможности за маневриране в сравнение с Европа.</p> <p><strong>Берлин съвсем спокойно би могъл да запита в момента защо трябва да му пука, ако Гърция и Португалия потънат. </strong>Гърция представлява едва 2,6% от БВП на еврозоната. Освен това кризата не е причинена от Берлин. Тези държави са разчитали на германската щедрост в продължение на години. Време е или да изплуват, или да потънат.</p> <p>Проблемът с тази логика е, че настоящата криза засяга бъдещето на Европа и мястото на Германия в него. Германия добре осъзнава геополитическите реалности в момента. Колкото и влиятелна да е като самостоятелна страна (и дори в партньорство с Франция),<strong> Германия не се и доближава до мощта на САЩ, Китай и дори Бразилия.</strong> Берлин чувства, че влиянието му на международната сцена се изплъзва, което се потвърди и от отказа на Барак Обама да присъства на срещата на върха през пролетта. В същото време усеща своята икономическа тежест обременена от непоследователността на политическото единство на еврозоната и задълбочаващите се демографски проблеми.</p> <p><strong>Единственият начин за Германия да има по-голяма тежест е, ако ЕС като цяло има такава.</strong> Ако Германия направи икономически правилната (и емоционално задоволяващата) стъпка и позволи Гърция да се провали, това би могло да накара останалите страни от еврозоната да се стегнат и дори да я направят икономически по-успешна в дългосрочен план. Но това ще има своята цена: <strong>оттеглянето на еврото като глобална валута и ЕС като глобален играч. </strong></p> <p>До днес всяка държава, която се е възстановила след финансов крах, го е направила, защото провежда собствена монетарна политика. По този начин тя може да се ангажира с различни (често неортодоксални) методи за стимулиране на своето възстановяване. Популярните методи включват, но не са ограничени до обезценяване на валутата с цел да се подкрепи износът, печатане на пари, за да плати се дългът, и директно инжектиране на средства. Но Гърция и останалите в еврозоната отстъпиха своята монетарна политика на ЕЦБ, когато приеха еврото. <strong>Освен ако не променят поведението си от последните десетилетия за един ден, единственият изход за тях от икономическата нищета би бил да напуснат еврозоната. По същество, да се остави Гърция да се провали, е рисковано, защото това би довело до излизане на някои страни от еврозоната.</strong> Дори еврото, да не говорим за ЕС, да преодолее шока и унижението от разпадането на монетарния съюз, концепцията за силна Европа с политически център ще изчезне. Това е така, защото силата на ЕС досега се измерваше с успеха на неговите програми за възстановяване. Това важи най-вече за Португалия, Гърция, Италия и Испания през 80-те, когато от диктатури и псевдодемокрации те се превърнаха в модерни икономики.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Опция номер две: Берлин спасява Атина</strong></p> <p>Няма съмнение, че Германия може да си позволи подобен ход, доколкото гръцката икономика е само 1/10 от тази на Германия. Но дните на финансово подпомагане без условия от страна на Германия са приключили. Ако тя ще действа по този начин, за германския контрол върху ЕЦБ и еврозоната повече няма да има никакви предположения. Той ще бъде реалност и ще има последици.<strong> За своите цели и намерения Германия ще ръководи фискалната политика на периферните страни членки, които са доказали, че не могат да се справят сами. </strong></p> <p>Решението да се приеме нещо по-малко натрапчиво ще завърши с отговорността Германия да спасява всеки. Все пак кой не би искал безусловен спасителен пояс, платен от германците. Тъй като такъв план за цялата еврозона е непосилен за страната, спокойно може да се стигне до сценарий, при който на помощ ще се притече МВФ с помощен пакет, платен от САЩ и Китай. <strong>Възможно е германците да рискуват подобно унижение, но не е вероятно.</strong></p> <p>Поемането на твърд подход ще позволи на Германия да постигне с пари всичко, което не успя с оръжие. Тази политика си има своята цена. Еврозоната като цяло има нужда от заем за 2,2 трл. евро за тази година. Гърция се нуждае от 53 млрд. евро само за да изкара годината. След нея е Италия, която се нуждае от 393 млрд. евро, Белгия &ndash; от 89 млрд., и Франция &ndash; от още 454 млрд. евро. <strong>Ако Германия ще действа, то трябва да е бързо. Трябва да се заеме с Гърция и вероятно с Португалия, преди кризата на доверие да се разпространи към по-сериозните страни, където дори могъщите ресурси на Германия няма да са достатъчни. </strong></p> <p>Това е цената да има работеща Европа. А също и цената, която Германия трябва да плати за своето лидерство, което не се постига с оръжие. <strong>Ако тя иска това лидерство да означава нещо извън Западна Европа, ще трябва да си плати за него &ndash; дълбоко, многократно и много, много скоро.</strong> За разлика от предишни години този път Берлин ще иска да държи юздите.</p>