Когато преди повече от година в американските финансови кръгове ясно се обозначиха първите предвестници на настъпващата криза, в Русия започна да се шири известно злорадство: САЩ са надценили силите и възможностите си и подобно на Съветския съюз преди 20 години сега ще преживеят началото на глобалното си падение, прокобяваха в Москва. Руското правителство на Медведев и Путин не спира да хвали нова Русия като сигурен пристан и дори предложи страната за алтернативен световен финансов център.
<p><strong>Всичко това беше, докато международните цени на петрола миналото лято се колебаеха около стойността 150 долара за барел,</strong> а руските златни и валутни резерви бяха рекордно високи. Опиянена от тази мнима мощ, Русия демонстрира и военна сила срещу Грузия през август 2008 година. Междувременно обаче настъпи отрезвяване.</p>
<p><strong>Цените на петрола отминаха апогея си, а заедно с тях пресъхна и изворът на руския икономически подем </strong>през последните години. Нещо повече: поощряваната от години насам от Путин концепция - Русия като енергийна велика сила да се модернизира икономически и така да си възвърне водещата роля в световен мащаб - се пропука.</p>
<p><strong>Наистина, големите златни и валутни резерви досега допринасяха острите симптоми на икономическата криза да достигат страната в смекчен вид.</strong> Обаче едностранчивата зависимост на руската икономика от износа на суровини и особено на енергоносители, пролича безпощадно ясно. Със съответните последствия за междувременно девалвираната рубла.</p>
<p><strong>Пропуснато бе развитието на нови индустрии и технологии, преборването с корупцията и изграждането на пазарно-стопански структури в Русия.</strong> Характерно е, че в Москва не се предприемат и опити за борба срещу кризата чрез стратегически реформи. В Кремъл се храни единствено надеждата, че САЩ скоро ще намерят изхода от кризата и благодарение на отново поелата нагоре световна икономика скоро ще нарастнат отново и международните цени в енергетиката.</p>
<p><strong>Макар и световната икономическа криза принудително да трябваше да доведе до повече международно сътрудничество</strong>, Русия остава и сега вярна на концепцията си, съгласно която страната си остава собствен полюс в често исканата през последните години многополюсна политическа структура на света.</p>
<p><strong>Ала въз основа на едностранчивата икономическа структура и на демографското развитие остава твърде съмнително дали Русия ще може да запази тази си позиция</strong> успоредно със САЩ, ЕС и държавите-тигри като Индия и Китай. В международен мащаб Русия няма значими партньори. Придобитото едва през последните години членство на Русия в групата Г-8 изглежда, че изгуби значението си след срещата на върха на Г-20 в Лондон.</p>
<p><strong>Властимащите в Кремъл би трябвало вече да са забелязали с каква липса на интерес бяха пренебрегнати руските предложения</strong> за справяне с кризата от останалите участници в срещата. Ето защо ръководителите на руската външна политика се радват, когато на преговорите по разоръжаването със САЩ Москва може още веднъж да изживее трепетите на някогашната си роля.</p>
<p><strong>Но и тук посоката на развитие е ясна: Русия вече не разполага с ресурсите, необходими, за да поддържа досегашното състояние на арсеналите си</strong> или пък да ги подменя с нови видове ракети. След много символични действия ще се стигне до нова спогодба със САЩ. Значението на Русия в световен мащаб няма да нарасне по този начин.</p>
<p> </p>