РУБИНИ: Несигурна и нестабилна 2012

<p>Това означава, че рецесията в Еврозоната е неизбежна. Нейната дълбочина и продължителност не може да бъде предвидена, кредитирането ще продължи да бъде слабо, ще продължава да има проблеми с правителствените дългове на някои от страните членки, ще липсва конкурентоспособност, а затягането на фискалната дисциплина означава още спад на икономиките.</p> <p>Съединените щати &ndash; където растежът е твърде бавен още от 2010 г. &ndash; са изправени пред риска от значителен спад заради кризата в Еврозоната. Те също така трябва да се преборят със значителните фискални проблеми, с растящата задлъжнялост на домакинствата (заради високата безработица, намалелите доходи, продължаващия спад в цените на имотите и намаляващото национално богатство), с растящото неравенство на доходите и с политическата безизходица.</p> <p>Сред останалите напреднали икономики Великобритания ще навлезе във втора рецесия, понеже Еврозоната иска по-силно фискално обединение, застрашаващо да подкопае растежа. В Япония възстановяването след разрушителното земетресение и последвалото цунами може да се провали, понеже слабото правителство няма да успее да проведе нужните структурни реформи.</p> <p>В същото време стават все по-очевидни пукнатините в китайския модел на растежа. Падащите цени на недвижимите имоти ще предизвикат верижна реакция, което ще окаже негативен ефект върху предприемачеството, инвестициите и бюджетните приходи. Строителният бум започва да губи скорост, в същото време износът намалява заради слабостта на американската икономика и най-вече заради намалялото търсене от страните в Еврозоната. Търсейки начин да охладят прегрелия пазар на недвижимите имоти чрез обуздаване на бясно растящите цени, китайските лидери ще се затруднят при възстановяването на растежа.</p> <p>И няма да са единствените. От политическа гледна точка Съединените щати, Европа и Япония също се опитват да отложат колкото се може повече започването на сериозни икономически, фискални и финансови реформи, така необходими за възстановяването на растежа.</p> <p>Решаването на дълговите проблеми на частния и публичния сектор в напредналите икономики едва започва, като домакинските бюджети, балансите на банковите и финансови институции и на местните и национални правителства все още са на ръба. Единствено големите корпорации са в кондиция. Но при толкова много съществуващи рискове и глобална нестабилност на крайното потребление и при толкова свободен производствен капацитет, дължащ се на свръхинвестирането в строителство на жилища и офиси в много страни, както и на огромната вълна от инвестиции в производствени мощности в Китай през последните години, капиталовите разходи и разходите за наемане на нови площи на тези компании ще бъдат занулени.</p> <p>Растящото неравенство &ndash; дължащо се основно на орязването на работни места &ndash; допълнително ще намали търсенето в бъдеще, понеже домакинствата, по-бедните и зависещите от заплатите си хора ще са по-склонни да харчат по-малко от корпорациите, по-богатите домакинства и зависещите от доходите си от капиталовложения хора. Неравенството разпалва масови граждански протести по целия свят, а социалната и политическата нестабилност, породена от тези протести, може да докара допълнителни рискове пред икономиките.</p> <p>В същото време&nbsp; търговски дисбаланси &ndash; между САЩ и Китай (и други нововъзникващи икономики), както вътре сред страните от Еврозоната между водещите страни и периферията &ndash; остават твърде големи.&nbsp; Това причинява намалено вътрешно търсене в свръхзадлъжнелите страни, придружено от огромни външнотърговски дефицити и намаляващи търговски излишъци в страните с бюджетен излишък, което води до номинално и реално обезценяване на валутата. За да се подкрепи растежът, свръхзадлъжнелите страни трябва да обезценят номинално и реално валутите си, за да могат да подобрят търговските си баланси, а в същото време страните с излишък трябва да стимулират вътрешното търсене, особено крайното потребление.</p> <p>Но пазарното приспособяване чрез валутни интервенции е обречено, понеже страните с излишъци оказват съпротива на натиска за увеличаване на стойността на валутите си, което причинява рецесионна дефлация в страните с дефицит. Валутната война ще се води на няколко фронта: интервенция на валутните пазари, наливане на ликвидност чрез печатане на пари и контрол на входящите капиталови потоци. И понеже глобалният растеж през 2012 г. ще бъде слаб, тази война ще ескалира до търговска.</p> <p>Политиците в края на краищата също нямат полезен ход. Обезценяването на валутите е игра с нулев резултат (когато един печели, друг непременно губи &ndash; б.пр.), понеже нито една страна не може в едно и също време и да обезцени валутата си и да увеличи износа си. Монетарната политика ще бъде проинфлационна, което няма да реши проблемите в напредналите икономики (и ще реши частично проблемите в нововъзникващите икономики). Монетарната политика е нарастващо неефективна в напредналите икономики, където проблемите се дължат по-скоро на неплатежоспособността &ndash; което означава рискове за кредитиране &ndash; отколкото на липсата на ликвидност.</p> <p>В същото време фискалната политика е блокирала заради растежа на дефицита и дълга, заради недоверието в държавните ценни книжа и заради новите фискални правила в Европа. Подкрепата и рефинансирането на финансовите институции е политически непопулярно, а и страните на ръба на фалита нямат пари, за да могат да си го позволят. А в политически аспект обещанието на Г-20 може да се окаже в действителност обещание на Г-0: слабите правителства разбраха, че е изключително трудно да се прокарат международни политики за координирани действия, където гледните точки, целите и интересите на напредналите икономики и нововъзникващите пазари са доста противоположни.</p> <p>В резултат на всичко това справянето с пазарните дисбаланси &ndash; огромните дългове на домакинствата, финансовите институции и правителствата &ndash; чрез печатането и наливането на пари може накрая да доведе до болезнено и вероятно хаотично преструктуриране. По същия начин справянето със слабата конкурентоспособност и търговските дисбаланси изисква валутно приспособяване, което може да доведе до излизане на някои страни от Еврозоната.</p> <p>Възстановяването на растежа ще бъде доста трудно без решаването на затормозяващия проблем със свръхзадлъжнялостта и при очевидната липса на политически решения. Но това е и предизвикателството, пред което ще бъде изправена крехката и разклатена глобална икономика през 2012 г. Ще завърша с перифраза на думите на Бети Дейвис от филма &bdquo;Всичко за Ева&rdquo; (американски филм от 50-те &ndash; б.пр.): &bdquo;Затегнете коланите, годината ще бъде доста неравна!&rdquo;.</p> <p><em>*Нуриел Рубини е професор по икономика в Stern School of Business към Нюйоркския университет. Също така е съавтор, заедно със Стивън Мим, на книгата &bdquo;Икономики в криза&rdquo;, излязла в превод на български език.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта <a href="http://www.aljazeera.com/indepth/opinion/2011/12/20111218104516293657.html">&bdquo;Aл Джазира&rdquo;</a>.</em></p> <p>&nbsp;</p>