РОГОФ: Ще оцелее ли съвременният капитализъм?

РОГОФ: Ще оцелее ли съвременният капитализъм?
Често ме питат дали настоящата глобална финансова криза отбелязва началото на края на съвременния капитализъм. Въпросът е доста любопитен, понеже се предполага, че съществува жизнеспособна алтернатива, дебнеща зад ъгъла. Истината е, че поне засега единствената сериозна алтернатива на доминиращата днес англо-американска парадигма са модифицирани форми на капитализма.
<p>Континенталният европейски капитализъм, който е комбинация от щедро финансирано здравеопазване и социални придобивки, заедно с намалено работно време, и е препоръчван от всички, е всичко друго, но не и устойчив. Практикуваният в Китай дарвинистки капитализъм, при който има жестока конкуренция сред фирмите износителки, почти липсва социално-осигурителна система и правителството се меси навсякъде, е посочван като неизбежен наследник на западния капитализъм само заради огромния размер на китайската икономика и продължаващия извънмерен растеж. А китайската икономическа система все още продължава да се развива.</p> <p>В действителност все още е твърде неясно как и докъде ще продължат да се трансформират китайските политически, икономически и финансови структури и дали Китай най-накрая няма да се превърне в пример за нов вид капитализъм. Във всеки случай Китай все още е обременен от обичайните социални, икономически и финансови проблеми на страна с бърз растеж и ниски доходи.</p> <p>Ако направим бърз исторически преглед, ще видим, че всички модерни форми на капитализма са доста променени. Съвременният капитализъм се е развил значително, ако го сравним с този от началото на Индустриалната революция два века по-рано, и е извадил милиарди обикновени хора от мизерията и бедността. За сравнение марксизмът и тираничният социализъм регистрираха пълен крах. Но както индустриализацията и технологичният прогрес стигнаха до Азия (а вече и до Африка), някой ден борбата за съществуване ще престане да бъде основна грижа и съвременните форми на капитализъм ще се разпрострат навсякъде.</p> <p>Първо, дори водещите капиталистически икономики платиха цената на обществени блага като чистия въздух и ефективно управление на водните ресурси. Провалът на усилията за сключване на ново глобално споразумение за климатичните промени е симптом за парализа.</p> <p>Второ, заедно с голямото богатство, капитализмът доведе и до огромно неравенство. Растящата пропаст е отчасти просто страничен продукт от иновациите и свободното предприемачество. Хората не роптаят срещу успеха на Стив Джобс; неговият принос е очевиден. Но не всички случаи са като неговия: голямото богатство дава възможности на групи и хора да си купуват власт и влияние, което от своя страна им помага да трупат още повече богатство. Само няколко страни &ndash; например Швеция &ndash; са успели да скъсат с този порочен кръг, без от това да пострада растежът.</p> <p>И третият проблем е подсигуряването и разпределянето на медицински грижи, пазар, неуспял да задоволи няколко базисни условия, необходими на механизма на ценообразуването за подсигуряване на икономическа ефективност, като се започне с трудностите, които потребителите на тези услуги имат при оценяването на качеството на тяхното лечение.</p> <p>Проблемът може само да се задълбочава: разходите за здравеопазване ще се увеличават като дял от БВП колкото повече обществата застаряват и колкото по-богати стават, и вероятно ще надминат 30% от БВП в рамките на няколко десетилетия. В областта на здравеопазването, вероятно повече от всеки друг пазар, много страни ще се изправят пред моралната дилема как да се осигурят такива средства, които хем да се разходват ефективно, хем да не се стигне до неприемливо голямо неравенство в достъпа до здравни грижи.</p> <p>Иронията е, че съвременните капиталистически общества водят обществени кампании, подтикващи отделните хора да бъдат по-загрижени за своето здраве, като в същото време насърчават такава икономическа екосистема, която кара много консуматори да се придържат към изключително нездравословни диети. Според Центъра за контрол на заболяванията на Съединените щати 34% от американците са с наднормено тегло. Несъмнено умереният икономически растеж &ndash; изискващ повишаващи се нива на консумация &ndash; не може да бъде премахнат.</p> <p>Четвърто, сегашната капиталистическа система много подценява благоденствието на идните поколения. През по-голямата част от времето от Индустриалната революция до днес, което не е без значение, има технологично развитие, благоприятстващо краткосрочните политики. Общо взето, всяко поколение се оказваше в значително по-добри позиции от предишното. Но когато световното население нарасна до над 7 млрд. души и вече се наблюдава все по-категоричен недостиг на ресурси, няма гаранции, че тази тенденция ще продължи да се движи в същата посока.</p> <p>Разбира се, петият проблем са финансовите кризи и може би последната е една от най-тежките. В света на финансите технологичните иновации очевидно не намаляват риска и дори са склонни да го увеличават.</p> <p>По принцип в капитализма няма непреодолими проблеми и икономистите обикновено дават различни пазарни решения за тях. Високата цена, която светът неизбежно ще плати за въглеродните емисии, трябва да убеди фирмите и хората да помислят за своя принос в замърсяването. Данъчните системи трябва да бъдат така моделирани, че да осигуряват по-справедливо разпределение на богатството чрез минимизиране на непрозрачното харчене на данъчните приходи и запазване на ниските нива на преките данъци. Ефективното разходване на средствата за здравеопазване, което включва и намаляване на времето за чакане пред лекарските кабинети, може да стимулира подобряването на баланса между равенство и ефикасност. Финансовите системи могат да бъдат по-добре регулирани чрез стриктно ограничаване на неконтролираното натрупване на дългове.</p> <p>Ще падне ли жертва капитализма на собствения си успех в произвеждането на огромно богатство?</p> <p>На този етап, макар заглавията в медиите да сочат, че залезът на капитализма е неизбежен, подобно развитие изглежда невъзможно. Въпреки това, ако замърсяването, здравословните проблеми, финансовата нестабилност и неравенството продължат да нарастват и ако политическата система остане парализирана, оцеляването на капитализма през следващите няколко десетилетия не изглежда толкова сигурно.</p> <p><em>*Кенет Рогоф е професор по икономика и публични политики в Харвардския университет, и бивш главен икономист на МВФ.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p> <p><em>Текстът е публикуван в "Dallas News"</em></p>

Коментари

  • бате Роби

    06 Дек 2011 2:43ч.

    Ха,ние двамата с баща ми си говорехме наскоро именно за това-дали ще оцелее в този си вид капитализмът.Няма да оцелее!Просто няма да бъде такъв,какъвто е бил до сега.Промяната ще започне първо от Америка.След това в Европа.Ще накарат банкерите да си платят за всичко.Но ще се увеличава корупцията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи