- 10 Sep 2020
- 162
- 1
Миналата седмица президентът Обама изнесе една от най-важните си речи, откакто встъпи в длъжност. Това беше убедителна защита на неговия управленски подход, очертаваща начина, по който той смята да се пребори с дългосрочния дългов проблем на нацията. За хората, които се интересуваха от основните убеждения на Барак Обама, тази реч може би ще се окаже отлична стартова позиция – макар и концентрирана само в един важен аспект. Обама се показа като демократ левоцентрист, а не чак толкова ляв. Като начало той приема факта, че дефицитът е най-голямото предизвикателство за Америка; предлага поредица от мерки, които биха свили дефицита, включващи огромни съкращения на разходите във всички бюджетни програми и – най-важното – предлага специална защита, в случай че поставените цели за намаляване на дефицита не бъдат изпълнени, при която Конгреса без забавяне да наложи още съкращения на разходите или ако и това не сработи, да вдигне данъците.
<p>Последното условие е може би най-важното и конкретно предложение в плана на Обама и е знак за неговата пълна адекватност, защото посочва очевидните недостатъци на почти всички бюджетни планове: магическите съставки на икономическия растеж, данъчните приходи, ефикасността на разходите и тяхното съкращаване. На хартия, разбира се, изглежда, че дефицитът се намалява значително. Предпазните клапи са налице, в случай че мерките не сработят – което е много вероятно – и дефицитът нарасне. Тогава Конгресът ще е принуден да действа.</p>
<p>Обама представи възгледите си за едно активно правителство, което да прави жизненоважни инвестиции в образованието, инфраструктурата и научните изследвания. Тези инвестиции винаги са били важна част от американската история, отбеляза той, за вдъхването на живот на пазарната икономика. Без такава правителствена подкрепа нямаше да съществува полупроводниковата индустрия, нямаше да бъдат бързо усвоени компютърните технологии, нямаше да има интернет, нямаше да има GPS-и.</p>
<p>Обама също така наблегна на факта, че останалите страни инвестират масирано в тези области. От 1998 насам, например, Китай е утроила процента от БВП, отделян за образование. Броят на студентите е нараснал пет пъти, от 1 млн. през 1997 до 5,5 млн. през 2007. Обществените средства отделяни за университетите в Америка са намалели драстично, докато в Китай се увеличават значително. В настоящата нарастващо конкурентна среда дали можем да си позволим да орязваме още разходите за образование?</p>
<p>Относно данъците позицията на президента е абсолютно правилна и неизбежна. За цяло едно поколение ние задържахме данъците ниски, докато в същото време разходите бавно се увеличаваха и замазвахме разликите със заеми. Бюджетните планове на конгресмена Пол Райън правилно посочват, че ако тези ниски нива останат същите или дори се намалят още, бюджетните разходи ще трябва да се намалят до равнищата от 1920 година.</p>
<p>Както отбелязва коментаторът от „Файненшъл Таймс” Мартин Улф, това на практика ще означава да се премахне цялото министерство на отбраната. Данъчното бреме в Америка трябва да нарасне; истинският дебат е по какъв начин да стане това. Данъчната реформа – чрез затваряне на вратички и премахване на привилегии – е крайно наложителна на този етап.</p>
<p>След това идва ред на основните бюджетни програми. Тук Обама е най-красноречив, но и най-малко прагматичен. Той направи емоционално изказване за необходимостта от определяне на минимални социални ангажименти към всички, особено към възрастните и бедните, което мисля, че се хареса на повечето американци. Но той загуби решимостта си в предлагането и прилагането на важни реформи в тези сфери. Броят на хората, нуждаещи се от социални помощи и медицински грижи, ще се удвои до 2030. И от тази гледна точка тези две сфери ще поглъщат в бъдеще около 60% от федералния бюджет. Нуждаем се от радикален подход, за да успеем да поемем тези разходи, без да включваме разходите за всички инвестиции, които Обама иска да направи.</p>
<p>Президентът твърди, че неговият подход за орязване на разходите в здравеопазването е по-добър от този на Пол Райън, в който се предлага цената за здравното осигуряване да бъде прехвърлена върху всеки един човек поотделно – и допускащ, че личният избор като с магическа пръчка ще намали рязко разходите. Това вероятно е така, но вероятно е необходимо също така да се опита всеки подход – използвайки възможностите на едната здравноосигурителна система (системата за здравни грижи), за да натиснем разходите надолу, премествайки тежестта им от предлагането на услуга към постигането на резултат, като накараме потребителите им да плащат повече – за да може наистина да се намалят разходите. При социалноосигурителната система, трябва да повишим възрастта за пенсиониране, да реформираме системата за помощ при безработица и да променим формулата за индексиране на доходите. Като общество сме длъжни да определим твърдо какъв процент от федералния бюджет ще отделяме за различните програми, а не просто да си позволяваме заради демографията нарастването на разходите до безкрай.</p>
<p>Поздравявам Пол Райън за смелостта му при представянето на бюджета, че пое риска и предложи болезнени съкращения. Те мотивираха Барак Обама да представи на свой ред собствени предложения. Аз, разбира се, предпочитам подхода на Обама – който е по-близък до този от предложенията на Комисията „Симпсън–Боул” – с повече съкращения по отделните бюджетни програми. Но това, което е важно в случая, е, че в края на краищата, след години подритване по кокалчетата имаме истински национален дебат за бъдещето на Америка.</p>
<p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>
