Разумното икономическо планиране

<p>Сега се огледайте наоколо. Забелязвате ли огромното разнообразие от институционализирани политически структури на всяко равнище в процеса на икономическото производство и просперитет? Искам всеки да разбере, че огромна част от това разнообразие идва от историята или от наложения модел на управление.</p> <p>Затова мисля, че и второто твърдение е вярно. Да казваш, че икономиките са плод на разумно проектиране, означава, че зад този проект лежи човешки разум. Това обаче не означава, че проектът е разумен или че е възможно най-добрият.</p> <p>Причината е, че процесът, в който се ражда решението за даден проект, само наподобява съвместно действие: повечето хора в началото искат кон, но в края на краищата от спора помежду им се получава камила. Което ще рече, че властите, лобистите и групите по интереси не защитават публичния интерес &ndash; и дори не знаят какъв следва да бъде публичният интерес.</p> <p>През по-голямата част от историята на Америка този процес на разумно проектиране протича гладко и затова американците днес са толкова богати и като абсолютни, и като относителни стойности. Все пак бащите основатели са си позволили да препроектират съществуващата в онези времена американска икономика. Александър Хамилтън е бил наясно с тогавашната търговия и производство.</p> <p>Със сигурност Хамилтън е бил убеден в значението на сложната банкова система за подпомагане на икономическия растеж. И той, и колегите му федералисти, в това число и Джон Адамс, са твърдо убедени в нуждата да бъде подкрепена прохождащата индустрия &ndash; дори чрез използването на пари, взети от министерството на отбраната, за да кредитират експериментални разработки във високотехнологично производство.</p> <p>Когато тогавашните демократи, сега републиканци, водени от Томас Джеферсън и Джеймс Мадисън, сменят федералистите във властта, те бързо решават, че идеите им за &bdquo;Малкото правителство&rdquo; са несъстоятелни и не отговарят на техните представи за упражняване на властта. Завоевателните войни, териториалното разширяване, континенталните проучвания, прокарването на канали и накрая субсидиите за изграждането на железницата са в полза на избирателите, имигрантите и на почти всички с изключение на индианците.</p> <p>В действителност всяко правителство, което изгражда инфраструктура и раздава земи, според категориите на деветнайсети век е въплъщение на &bdquo;Голямото правителство&rdquo;. Наложете и високи тарифи върху вносното производство &ndash; провокирало гневни реакции от страна на фермерите и плантаторите от Юга &ndash; и ще получите разумно проектирани политики в Америка през по-голямата част от деветнайсети и началото на двайсети век.</p> <p>След Втората световна война отново дойде управление, което започна реформи в икономиката на Съединените щати. Решението за строеж на междущатска магистрална мрежа (и изхарчването на повечето пари за пътища, свързващи предградията с центровете на градовете) и полагането на началото на пазара на дългосрочните жилищни ипотеки &ndash; подсилено от изградената вече легенда, че това, което е в интерес на &bdquo;Дженеръл Мотърс&rdquo; е в интерес на Америка &ndash; буквално промени пейзажа. В съчетание с бурното развитие на водещите в света изследователски центрове към университетите, които по това време образоваха десетки милиони, и с установената практика да се използват парите за отбрана за финансиране на високотехнологични изследвания и разработки най-накрая получавате следвоенната икономика на САЩ.</p> <p>При всяка намеса, водеща до тласък в икономиката, управляващите в Америка бавно обезценяваха и долара в интерес на икономическия просперитет. Франклин Делано Рузвелт го направи по време на Голямата депресия, същото сториха и Ричард Никсън и Роналд Рейгън по време на своите управления.</p> <p>Добре е да се посочват примери от историята, защото в Америка сега се води дебат дали нейната икономика се движи от само себе си или е планирана, а опонентите на президента Барак Обама твърдят, че американската икономика досега се е развивала от само себе си и без правителствена намеса и че правителствената намеса винаги носи лоши последици.</p> <p>Тези твърдения, разбира се, са смехотворни. Управляващите в Америка ще продължат да планират и проектират икономическото развитие така, както са го правили и в миналото. Въпросът е как и дали проектирането да бъде държано в разумни граници.</p> <p>Има две опасности пред предстоящия в Америка дебат. Първата е относно употребата на думата конкурентоспособност, която най-вероятно ще доминира дебата. Мисля че &bdquo;производителност&rdquo; би била много по-подходяща. &bdquo;Конкурентоспособност&rdquo; носи негативните представи за игра с нулев резултат, при която Америка може да печели само ако нейните търговски партньори губят.</p> <p>Това е заблуждаваща и опасна представа. Всъщност всички могат да извлекат ползи от равнопоставеното търговско партньорство с Америка: те ще произвеждат повече качествени и евтини стоки, които американците да купуват, а по-голямото търсене от страна на американците означава, че те ще могат да плащат повече за това, което Америка ще им продава. Така всички печелят.</p> <p>Втората опасност е, че думата конкурентоспособност внушава, че това, което е полезно за компаниите, произвеждащи в Америка &ndash; полезно за техните инвеститори, мениджъри и финансисти &ndash; като цяло е полезно за самата Америка. Когато номинираният от кабинета на Дуайт Айзенхауер Чарли Уилсън заяви, че това, което е &bdquo;добро за Америка, е добро за &bdquo;Дженеръл Мотърс&rdquo; и обратното&rdquo;, &bdquo;Дженеръл Мотърс&rdquo; включваше не само акционерите, мениджърите и финансистите, а и дистрибуторите и членовете на профсъюзите на производителите на автомобили. Като контраст на това, изпълнителният директор на &bdquo;Дженеръл Илектрик&rdquo; Джефри Имелт, назначен от Обама за шеф на президентския Съвет по въпросите на заетостта и конкурентоспособността, напусна компания, която отдавна е ограничена само до мениджърите, инвеститорите и финансистите.</p> <p>Да се надяваме, че задаващият се дебат ще бъде по-полезен. Една просперираща Америка със силен икономически ръст &ndash; това е сценарият, от който останалият свят има интерес &ndash; е поставена на карта.</p> <p><em>*Джеймс Брадфорд Делонг е бивш зам.-министър на финансите на Съединените щати, професор по икономика в Калифорнийския университет&nbsp; &bdquo;Бъркли&rdquo; и старши изследовател в Националното бюро за икономически изследвания.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>