- 10 Sep 2020
- 155
- 1
През март на среща в Пекин, организирана от Инициативата за политически диалог на Колумбийския университет и Китайския централен университет по финанси и икономика, учени и политици проведоха дискусия по проблемите на реформирането на международната монетарна система. Дори и да не беше директно повлияна от дисбалансите и нестабилността на глобалната икономика напоследък, тя все пак се оказа неспособна да ги преодолее. Разбира се, реформите ще изискват продължителни дискусии и обсъждания. Но в Пекин се постигна съгласие относно това, че Г-20 трябва да бъде по-настойчива в действията си през тази година и да разшири употребата на валутните механизми на Международния валутен фонд, по-конкретно – специалните права на тираж (СПТ).
<p>Това предложение, макар и да има своите недостатъци, би изиграло важна роля в започналите дискусии за по-дълбоки реформи в подкрепа на възстановяването на все още крехката световна икономика, на нейното укрепване чрез изпълнение на целта, определена в Декларацията на Г-20 от Питсбърг: силен, устойчив и балансиран растеж.</p>
<p>Ние мислим, че ролята на СПТ трябва да бъде разширена чрез увеличаване на употребата им в заемите, отпускани от МВФ. Това беше планирано да стане на базата на предложението, направено по време на срещата на Г-20 в Лондон през април 2009 за издаване на СПТ на стойност, равна на 250 млрд. долара, което всъщност и стана скоро след това. Г-20 би могла да предложи на МВФ издаване на още по-значително количество СПТ през следващите три години. Ние бихме направили предложение за издаване например на СПТ в размер на 150–200 млрд. годишно (което е приблизително 240–390 млрд. долара по сегашния курс).</p>
<p>Подобен размер би имал няколко положителни ефекта. Първо, ще намали вероятността от влизане в нова рецесия на световната икономика, особено по време на кризи и преодоляване на последиците от тях. Много страни продължават да трупат огромни буферни резерви, за да избегнат бъдеща кризисна ситуация при промяна на баланса в капиталовите и търговски сметки. Последната финансова криза показа на страните, че онези, които имаха големи резерви, се справиха по-добре при рязката промяна на конюнктурата на международните финансови пазари.</p>
<p>Но ако, от една страна, подобно натрупване на резерви помага да бъдат защитени страните, от друга, то в известна степен намалява съвкупното глобално предлагане. Когато е в сравнително малко количество, емисията СПТ само отчасти би компенсирала тези дефицити, но въпреки това тя би помогнала за устойчивото и ускорено възстановяване на глобалната икономика, без да причини инфлационен натиск. Дори нещо повече, намаляването на нуждата на страните да заделят финансови ресурси за резерв ще спомогне за намаляването на някои глобални дисбаланси.</p>
<p>Идеята е допълнителното издание на СПТ да бъде последвано от следващи издания, за да се увеличи тяхната ефективност. Например страните, които не използват СПТ, могат да ги държат като „депозит” в МВФ, който Фондът би могъл да ползва, за да финансира заемните си програми. Тъкмо това трябва да бъде разбирано като първа стъпка към създаване на „общ ресурс” и сметка в „СПТ” в Международния валутен фонд и нарастване ролята на СПТ в разплащанията на МВФ, като накрая стане и основна – или дори единствена – разплащателна единица за МВФ. По време на настоящата криза, заемите на МВФ трябва да бъдат разплащани единствено в новата емисия СПТ, в неограничени количества.</p>
<p>Трябва да бъде създадена работна група за определяне на необходимите реформи, които да повишат глобалната финансова стабилност и да фиксират останалите глобални икономически и финансови проблеми. Например групата да изработи система за разпределение на СПТ, в която най-големите дялове от СПТ да бъдат дадени на страните, наистина нуждаещи се от резерви (главно развиващите се страни), допринасяйки по този начин за глобалния растеж и стабилност. Едно от предимствата на това разумно предложение е, че ще е от полза за работната група при определяне на нужните реформи като нова формула за разпределение на СПТ. Емитирането на допълнителни СПТ, освен че носи ползи за глобалната стабилност днес, няма алтернатива при настоящото състояние на съществуващия монетарен ред.</p>
<p>Искрено вярваме, че това предложение ще бъде обсъдено на предстоящата среща на Г-20. Г-20 демонстрира своята ефективност, когато трябваше да отговори на избухналата през 2008 година криза.</p>
<p>Днес въпросът е дали когато кризата отминава, а ситуацията в отделните страни и перспективите пред тях са различни, Г-20 ще демонстрира лидерството, от което светът се нуждае при решаването на съществуващите тежки проблеми. Провалът при предприемането на конкретни действия ще донесе много разочарования. Нашите предложения биха утвърдили лидерската роля на Г-20 при осигуряването на така необходимия стабилен и устойчив растеж на световната икономика.</p>
<p><em>*Жан-Пол Фитуси – Институт по политически изследвания, Париж; Гао Хайхонг – Китайска академия по социални науки; Стефани Грифин-Джоунс – Инициатива за политически диалог, Колумбийски университет; Ян Юпи – Пекински университет; Питър Кийнън – Университет Принстън; Ли Йънг – Централен университет по икономика и търговия, Пекин; Хосе Антонио Окампо – Колумбийски университет, бивш министър на финансите на Колумбия; Йага Венгупал Реди – бивш управител на Централната банка на Индия; Джоузеф Стиглиц – носител на Нобелова награда за икономика за 2001 година, Колумбийски университет; Улрих Фьолц – Германски институт за развитие; Робърт Уейд – Лондонско училище по икономика; Вей Бенхуа – бивш директор на МВФ за Китай; Джон Уилямсън – Институт за международна икономика „Питърсън”, Вашингтон; Ву Тай Уинг – Калифорнийски университет, Дейвис; Ксяо Йенг – директор на Световния център за Източна Азия, Колумбийски университет; Йондинг Ю – Китайска академия за социални науки; Янг Ликин – декан на Финансовия колеж към Централния университет по икономика и финанси; Жу Андонг – Университет Синхуа, Пекин.<br /></em></p>
<p><em>Текстът е публикуван в сайта на „Project Syndicate”.<br /></em></p>
<p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>
