РАН: Демокрацията срещу бюрокрацията

<p>Както в Съединените щати, така и в други страни хората все повече са управлявани и действията им са все по-регулирани от неизбирани бюрократи, които създават &bdquo;административните правила&rdquo;. Възходът на бюрократичната държава, поне в Съединените щати, започна преди около 80 години.</p> <p>Броят на държавните служители расте бавно през първите сто години на Американската република до времето на първия президентски мандат на Гроувър Кливланд през 80-те години на ХІХ век, когато все още е бил по-малко от 100 хил. федерални служители. През 1925 г. броят им нараства до около половин милион, а днес те вече са почти три милиона федерални служители плюс още 17 млн. щатски и местни администратори. Много правителствени дейности днес се отдават на външни фирми, като печатните услуги и почистването, затова и броят на държавните служители, занимаващи се с регулаторни функции, пропорционално е по-голям от този на извършващите административни услуги и продължава да нараства.</p> <p>Войната с тероризма и вихрещата се световна финансова криза доведоха до нарастване на властта на неизбрани властници. Истината е, че избраните политици са тези, които създават бюрократите, властващи над хората, но това не означава, че волята на народа или техните свободи са защитени. Има две фундаментални причини за това развитие. Първата е, че правителството изземва все повече и повече функции, тяхната сложност и размер расте, правейки ги все по-неуправляеми. Втората причина е, че политиците обещават на хората повече, отколкото могат да изпълнят, и когато накрая дойде време да се плати сметката, политиците си търсят оправдание и се опитват да прехвърлят отговорността за вземането на решенията на други (например на суперкомисията в Конгреса, опитваща се да намери компромис между двете партии за тавана на дълга на САЩ &ndash; б.пр.), като така не се налага да поемат сами отговорността.</p> <p>Когато избраният (сега свален от власт) гръцки министър-председател Георгиос Папандреу каза, че иска да подложи програмата за строги бюджетни ограничения, наложени от останалите страни от Еврозоната, на референдум от гръцкия народ, той беше бързо принуден от лидерите на Германия и Франция да се откаже от целта си. След това беше принуден да направи крачка встрани и да отстъпи мястото си на неизбран &bdquo;технократ&rdquo; да прокара плановете за затягане на коланите, които гърците най-вероятно щяха да отхвърлят. По същия начин малцината, които сериозно са се задълбали в числата, знаят, че програмата за здравни грижи в САЩ на всяка цена трябва да бъде орязана. Само няколко политици, като председателя на бюджетната комисия в Камарата на представителите Пол Райън, са готови да признаят пред всички очевидното и да предложат работещи решения. Останалите дават най-доброто от себе си, за да се скрият с помощта на услужливите медии, както сториха при приемането на плана на Обама за увеличаване на разходите за социални дейности. Веднъж приет, новият закон за здравеопазването овласти неизбрана група технократи да осъществяват съкращения в програмите за здравни грижи така, че да бъдат постигнати бюджетните цели. Това позволява на политиците да се оправдават, че те не носят отговорност за тези съкращения, но все пак някой я носи.</p> <p>Всички тези недемократични процедури са направени, за да заобикалят волята на народа и в края на краищата да пренебрегват индивидуалните свободи. Но в това няма нищо ново. Фридрих Хайек в най-продаваната си книга &bdquo;Пътят към робството&rdquo; твърди, че социализмът и държавата на благоденствието накрая водят до тоталитаризъм. Други мъдри икономисти и политолози, в това число Джеймс Бюканън, Гордън Тълок, Ричард Уагнър, Уилям Нисканен и Джеймс Уилсън, написали достатъчно влиятелни книги и студии в последните петдесет години, предупреждават за възхода на бюрократичната държава.</p> <p>Новото е, че благодарение на световната финансова криза, нивото на демократичен контрол и обхватът на индивидуалните свободи бяха унищожени и тази тенденция продължава. Повечето от развитите демокрации в света, в това число и Съединените щати, натрупаха огромни бюджетни дефицити спрямо брутния вътрешен продукт (БВП), които вкараха дълговете в неконтролируема спирала. Избирателите в повечето страни са гневни и гласуват срещу онези политици, които действат за орязване на ненужните разходи. Следователно властта да се направят необходимите промени се дава в ръцете на авторитарни бюрократи и централни банкери, които смятат, че работата им е да намалят стойността на правителствения дълг, като обезценят валутата чрез печатане на пари.</p> <p>Въпреки тежката ситуация в света има лъч надежда. Има няколко примера на развити демократични държави, които предотвратиха сценария на фискалната бъркотия в Гърция и успяха да намерят сили в себе си и да направят необходимото, за да съкратят разходите си и да променят данъчните си системи и регулациите. Швеция и Канада са може би двата най-добри примера за страни, в които политиците от целия политически спектър намериха верния тон и още в средата на 90-те направиха необходимите промени. Канада рязко сви правителствените разходи и значително намали равнището на дълга спрямо БВП. Швеция днес има най-добре развитата система за прогресивно данъчно облагане (за разлика от страните с плосък данък) в развитите икономики, затова и много от шведите разбраха, че ако искат да получават повече услуги от правителството, те трябва да си плащат за тях, за разлика от аморфните &bdquo;богати&rdquo; хора.</p> <p>Контролът от страна на избирателите в Съединените щати ще продължава да намалява, докато хората продължат да получават повече от това, за което са платили, и докато икономиката може да им съдейства. Загубата на демокрацията може да се предотврати, ако съдиите започнат да демонстрират повече решителност в защитата на свободите на хората срещу действията на неизбраните бюрократи, така както Конституцията го изисква от тях. Ако скоро не бъдат направени тези промени, ще става все по-трудно да бъдем оптимисти за бъдещето.</p> <p><em>*Ричард Ран е американски икономист. Старши сътрудник е в Институт &bdquo;Като&rdquo; и е председател на Института за глобален икономически растеж.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>