Художествената самодейност като метод на управление
Това, че някой си копанар, кардараш или прочее глобален български ром посредством авторска песен се бори срещу птичия грип, вече никому не прави впечатление у нас. Просто чакаме следващия му опус. Срещу свинския. Това, че деца се усмъртяват с юмруци в училищните дворове, елегантно се приема само за “тежкото наследство” на прехода. Кражбите и рушветите са абонирани в рубриката “пасиви от миналото управление”. Но когато български министър, който по щат трябва да се грижи за енергетиката на България, започна да заеква в истинския смисъл на думата след неадекватност по повод уж самостоятелно решение на руснаците да ни отпуснат заем за строеж на атомна електроцентрала на наша територия, вече идва в повечко.
<p> Дори на хора както мен, живели 40 години в конституциониран комунизъм. Но по-атрактивна бе реакцията на министър-председателя на територията ни. След породеното от руснаците министерско заекване той тутакси се отзова на народните тежнения и пое тежкия път към каварненските брегове, та край черноморските талази да се диви и да открива или да се състезава с вятърните въртележки, които явно ще ни спасят от енергиен колапс. Според него. Позовавайки се, разбира се, на светлите технически умове на неуморното ни съвремие. И въпреки че битувам в клишета, не разбирам от ветрена енергия, но ледени тръпки ме полазват, когато наблюдавам плановото харчене на човешка енергия.</p>
<p>Не на онази, която се симулира от българските правителства вече 65 (шейсет и пет) години, а тази на манипулирания избирател, данъкоплатец, или електорат. Както искате ме наречете. Не може да се вярва непрестанно и всекиму. Такива силни чувства има само в стиховете на априлския Любомир Левчев, сред проститутките на Лъвов мост и в нетленната песенна съкровищница на Лили Иванова Петрова. Нормалният човек се уморява да дарява енергията на доверието си на хора рецидивисти в самодейността. И след като се преумори, умира от загубата й. А когато много му додее от енергодонорство, не чете Вапцаров въпреки 100-годишнината му, а отива я на майната си, я в Португалия, което е едно и също. Разликата е, че и по време на криза в Португалия все пак ти дават заплата, а в Горна Оряховица – не. <br />Целта на този текст не е да обезверява и без това сгруханите съвременници, а да призове за навременна проява на разум.</p>
<p>Безпощадно ясно е, че освен криминалните комюникета, с които ни засипват правителствените пресаташета, и след края на прословутите 100 дни толерантност ние хаир от това самодейно общество на нови политикани няма да видим, както казваше покойният Вазов. Затова нека намалим казионния си възторг и да помолим политическите сили, за които сме гласували и които все още подкрепят политиката на ГЕРБ (разбирай на Борисов) да започнат да се държат адекватно. Сиреч или да поемат отговорностите за хаоса, или да се превърнат в коригираща опозиция и да започнат да вършат някаква работа. Просто и логично. По вапцаровски... <br />Щото иначе какво излиза? Всички викаме “Ура! Да живей!” – а животът ни все повече се сговнява. Знам, и аз съм чел и Чърчил, и неговата крилата: “Кръв, пот и сълзи”! Но оттогава май изминаха 70 години, има-няма, пък и нали животът стана по-хубав, по весел.</p>
<p>Нá и метрото го удължиха и фонтани заромолиха в ушите ни. Подобно песента на сирените… Иначе, Слава Богу и алилуя на кризата, но този бохемски безпредел, подобен на делото Куйович, трябва все някога да има край. Добре де, разбрахме, че имало и крадци и мошеници в предишното управление. Ами г-н Борис Велчев – внук, да си свърши работата, ако ли не – и той да иде и да ни представлява в някоя хуманитарна организация в Париж, подобно Бокова. Явно комунист и хуманист са тъждествени понятия. Не може шефът на Българската търговско-промишлена палата да казва, че т.нар. български бизнес през последните 20 години е бил тотално криминален, а управляващите да толерират родоначалниците му.</p>
<p>И още: вече трети път докарваме от странство и родолюбивата провинция легендарно неизвестни лица, с които се пълни и парламентът, и съветът на министрите. Оказа се, че тази формула е пробита. Не действа. Оказва се, че те именно са хората от художествената самодейност на нацията и на могат да работят при реални условия! Значи заедно с дамите от просветата и външното министерство могат да си отидат и други не особено талантливи представители на политическата управа на региона и да помагат на други “поробени народи” – примерно. Просто защото от тях няма смисъл, а да им се плаща заради едното заекване не е сериозно. Оказа се, че закриването на ненужните министерства от тройната коалиция вместо да изпише вежди, избоде очите на бюджета ни. До ден днешен споменатите чиновници си получават заплати и премии от тях, ползват отпуски и от тази си позиция много по лесно правят логистичното упражнение „хоп в ново кресло”. Също така се оказа, че малцина са високоплатените съветници и душеприказчици от миналото управление, които не са намерили топло и добре платено бюджетно място. След като за един доказано бездарен и треторазряден съветник на Георги Пирински по незнайно какви тайни въпроси са осигурени държавни пари, какво ли са намерили по-първите хора? Не визираме елегантното долно бельо на Азер Меликов?</p>
<p>Но стига шеги и закачки! Стига декрети и стегнати скули. Стига хвалби за сметка на касата на ЕС. Трябва да се спасява реалният живот в България, при това в съкратени срокове, ако използваме реториката на Червенков. Иначе отиваме по дяволите, а това е вредно за т.нар. политическа класа, просто защото след 10 години няма да има кого да управлява. Или поне да се хвали пред семейството си и познатите на Запад, че го прави. Е, освен онези вятърни перки край Калиакра, които, ако не са купени като втора употреба, могат да задвижат, ако не друго, то поне юбилеен концерт на Лили Иванова за юбилей на Бойко Борисов. Ама няма да има кой да ръкопляска, щото и британците си заминаха при своя си свински и птичи грип, обрани от българските роми. Които пък, за да творят стойностна чалга, трябва да се хранят, а както е известно от бабите ни – пържен вятър на скара има само в приказките. И то в кратките...</p>