Премеждията на редник Исметов и неговото семейство

<p>След завръщането си от домашния отпуск редник Исметов лично разказва на съказарменика си аг. &ldquo;Ангелов&rdquo; за неприятностите, които органите на МВР и ДС причиняват на него и на семейството му. От своя страна аг. &ldquo;Ангелов&rdquo; ще изслуша разказа на Исметов и дори ще го посъветва да внимава къде и пред кого говори, с което още веднъж ще спечели доверието му. Изобщо думата &ldquo;доверие&rdquo; е една от най-често споменаваните думи, които ОР Стайков използва в поставянето на задачите си. Това, което прави аг. &ldquo;Ангелов&rdquo; способен агент на ДС, е качеството му да печели доверието на всякакъв тип хора и да го използва като оръжие срещу тях. По-късно, като политик Доган ще се превърне в един от най-добрите търговци на доверие&hellip;</p> <p>Освен че информира за перипетиите, които е създал на редник Исметов, в сведение от 4 април 1975 г. аг. &ldquo;Ангелов&rdquo; продължава да развива и историята на редник Иванов, който вече е лежал в затвора за опит за бягство от народната република, но въпреки това не се е отказал от тази си идея. Редник Иванов обаче допуска същата грешка като редник Исметов &ndash; доверява се на иначе симпатичния и добронамерен аг. &ldquo;Ангелов&rdquo;, което ще промени доста от плановете му.</p> <p>&nbsp;&ldquo;Един мой приятел ми разказа, че на 23. III. 1975 год. от 11.00 до 12.30 часа е провел разговор с редник Исметов в присъствието на редник Неджетов и редник Османов. Преди започване на разговора Исметов е изказал мнение, че желае насаме с приятеля ми да води разговора, но след като последният го уверил, че присъствуващите са негови хора, той се съгласил разговорът да се води в тяхно присъствие. Исметов е започнал с това, че преди около три месеца органите на МВР от град Кърджали и окръга са викали негови близки, за да дават обяснение за бягството на Исметов зад граница. Той обяснява, че през този период неговите родители са били на гости в този край и когато са пристигнали в Кърджали, техен близък, член на БКП, ги е сигнализирал, че са го викали в МВР във връзка с бягството на Исметов. Това изненадало родителите му. Но след като те отишли в селата Самовила и Токачка, техни близки също им казали, че били викани от органите на МВР по този въпрос. Тогава родителите му разбрали, че работата е сериозна и се върнали в с. Йовково, Толбухинско, и споделили това с брат му Шукри. Тогава той е говорил с брат си в поделението и след като разбрал, че е тук, го помолил да си дойде в отпуск, за да го видят родителите му. След време обаче се изяснило, че братовчед на Исметов, който носи същото име, е изчезнал и едва сега се е установило, че е избягал в Турция и по този повод били викали близките му.</p> <p>По време на проведения разговор приятелят ми е проявил интерес към горното, с което е целял да доуточнява с подробности отделните факти. Останалите присъствуващи почти не взели никакво отношение, като накрая Неджетов е изказал мнение, че това е малко съмнително и възможно, като изхожда от средите, в които служим. Тогава Исметов е изказал известни съмнения върху Михайлов, който преди му е казал няколко пъти, че е шпионин и щял да бяга зад граница. Горният факт е бил използван от приятеля ми, който упрекнал Исметов, че това може да се случи, защото говори пред всички, без да се съобразява със средата, за неща, които заслужават внимание за някого. Тогава Исметов е казал, че той е знаел пред кого какво говори, че по тия въпроси освен пред присъствуващите той е споделил пред редник Хетимов (писар на поделението) и редник Неби (експедитор на бетона) и редник Фикретов (кантарджията).</p> <p>След това разговорът е преминал за политическите събития в света, като се изказало мнение по кипърските и други събития от присъствуващите. В тази връзка Исметов е споделил, че в тяхното поделение служел един войник с фамилия Парпанов, който бил помак и с когото той се е сближил. От него той е научил, че преименуването на помаците е станало по насилствен (недоброволен) начин, като в тяхното село е имало случаи, когато са качвали хора в джипки, карали са ги в МВР, след което те са се връщали посинели от бой. Лично неговото побългаряване е станало, като са дошли от МВР, разтворили са няколко тетрадки и са му предложили да си избере българско име. Мнението на Исметов за Парпанов е, че същият е умен и дава гласност на неговите мисли, с което той е изпъквал пред другите войници като типичен националист. Дори Исметов го е питал на какво име те да го назовават в казармата, на което Парпанов е отговорил, че преди всичко той си е турчин.</p> <p>Приятелят ми разказа, че е провел разговор с редник Иванов по отношение на неговото бягство зад граница. По този повод приятелят ми е изтъкнал, че това е глупава и необмислена постъпка в съвременни условия. Тогава Иванов е казал, че наистина е така, че начинът, по който той е избягал, е наистина глупав, но за това е имало и други начини. Когато той е бил в затвора, се запознал с лице, което му е дало адреса на сигурни хора в Югославия, които при даване на определена парола превеждали лицето в Италия. Достигането на дадения човек до Югославия е можело да стане по време на българо-сръбските събори, когато може да се премине спокойно границата. Тия адреси Иванов е обещал да ги донесе на приятеля ми, след като си отиде в София. На приятеля ми прави впечатление, че когато се срещнат с Иванов, последният постоянно му говори за бягство зад граница. Така например на 15. III. 1975 год. той е заявил в присъствието на Атанас (перлата) от Русе, че съжалява защо непосредствено след като е избягал от затвора, не е избягал зад граница, за което е имал възможност. <br />Приятелят ми сподели, че му прави впечатление, че игрането на комар в поделението придобива големи размери, като инициатори се явяват Иванов, Ангелов и Атанасов. Обикновено това става след вечерна проверка, като се разиграват големи суми &ndash; до 200 лева. Същите взимат всички мерки за безопасност, като поставят за наблюдение техни хора.</p> <p>На приятеля ми прави впечатление също, че в последно време става като мания сред войниците от турски произход да се правят телевизионни антени с голям диапазон с цел да приемат предаванията на радио Турция. Инициативата е била положена от редник Мехмед (гардеробчик на 4 вз.), който си е направил такава антена. Същият е взел схемата за антената от един войник арматурист от под. 2570 от с. Булаир, в който край много семейства са били в течение на турските телевизионни предавания.<br />&ldquo;Ангелов&rdquo;<br />25. III. 1975 год.<br />Шумен<br />Под сведението на аг. &ldquo;Ангелов&rdquo; ст. лейтенант Стайков е записал новите задачи за агента и поредните мероприятия, които стоят пред органите на ДС: <br />&ldquo;Поставени задачи:<br />1. Да изясни дали бащата на Исметов е посещавал турското консулство и какъв е бил поводът за това.<br />За целта да проведе разговор с него, като му сподели, че той има втори баща и че не знае къде се намира първият. Имал е данни, че дори може да се намира в Турция, затова е решил по време на отпуската си да потърси помощта на турското консулство по този въпрос, но не знае условията за приемане и дали може да ходи всеки там, който пожелае.<br />2. Да изясни прави ли националистически изказвания редник Арифов и в какво се състоят те.<br />За целта да се сближи още повече с него и изразявайки някои негови виждания по националистическите въпроси, да търси контактите.<br />3. Да изясни кой е дал адресите на ред. Иванов на лицата в Югославия.<br />За целта в разговор с него да му каже, че лицето, което е дало адресите, може да го е излъгало, че такива хора може да не съществуват въобще, че малко се съмнява във всичко това. <br /><br />Мероприятия:<br />1. Ще проуча лицата Юмеров и Фикретов и ще преценя дали могат да се използват за документация.<br />2. Ще проуча редник Парпанов по ДС, след което ще бъде включен във вражеския контингент.<br />3. Ще сигнализирам командването на под. 2565 по въпроса за игрането на комар от войниците от поделение 2570.<br />ст. лейтенант Стайков<br />27. III. 1975 год.&rdquo;<br />Обобщението на доносите, задачите и мероприятията прави лаконичният полк. Стоянов от ДС, който за втори път призовава редник Исметов да бъде разобличен.<br />&ldquo;Да се разобличи обектът на ДОП &ldquo;Фанатик&rdquo; съгласно утвърдено предложение.<br />Иванов да се наблюдава като годен за бягство зад граница.<br />Редник Парпанов се засича за втори път. Първия път пак е засичан за такива националистически изказвания. Проверете средата му.<br />полк. Стоянов<br />15. IV. 1975 год.&rdquo;</p> <p>Няколко дни след като е получил новите задачи от ст. лейтенант Стайков, аг. &ldquo;Ангелов&rdquo; бърза да ги изпълни. Сюжетът с избягалия в Турция баща е разигран мигновено пред редник Исметов, с което доверието на последния е спечелено още веднъж. Освен това се появява и още един обект &ndash; редник Исмаил, който сам намира Доган, запознава се с него и му разказва всичко за себе си, което би послужило на органите на ДС. Вследствие на изповедта си редник Исмаил ще стане поредният съказарменик на Доган, който ще влезе успешно във &ldquo;вражеския контингент&rdquo; на ДС. Ето сведението, писано от аг. &ldquo;Ангелов&rdquo; на 4 април 1975 г.: &nbsp;<br />&ldquo;Един мой приятел ми разказа, че на 1. IV. 1975 год. е провел разговор с редник Исметов, целта на който е бил да изяснят истинските отношения между него и приятеля ми. По време на разговора редник Исметов е изтъкнал, че просто не може да разбере на каква позиция стои приятелят ми, тъй като му е правел впечатление, че понякога милее за турците, а друг път говори против тях, не винаги говори на турски език, което го озадачава. При това приятелят ми е изтъкнал, че винаги трябва да се съобразява човек пред кого и с кого говори, като в това отношение е дал пример и с ефр. Салиев, който е говорил много малко и предпазливо. След това приятелят ми е изтъкнал, че той, редник Исметов, като човек не е лош, но понякога говори, без да слага мярка за това, като осолено впечатление му направило изказването му по време на политическата подготовка.</p> <p>По този въпрос Исметов е изтъкнал, че тогава той е казал за себе си една истина, от която никой не бива да се срамува, но се съгласил с това, че мястото не е било подходящо за тия думи. След като приятелят ми споделил пред него, че той има втори баща, че за първия не знаел почти нищо, но имал данни, че е в Турция, Исметов е одобрил по принцип поведението на приятеля ми, като се учудил как може след толкова дълго познанство с него едва сега да споделя за себе си толкова важни неща, при което сам е дал преценка за себе си, че много говори, и то пред много хора. След това той е казал, че едва сега е разбрал, защо приятелят ми го критикува в някои моменти и напълно се уверил в приятелството на приятеля ми, като е казал, че вече сам ще идва при него и ще го търси, тъй като в негово лице той вижда човек, с когото може да се съветва за всичко. В течение на разговора Исметов е изтъкнал, че той рано или късно ще отиде в Турция независимо по легален или нелегален начин, че едва сега разбрал, че тук турците са като роби, неуважавани и непочитани от българите, използувани за най-черна работа. В това отношение е дал пример на своето възмущение от отношението на ст. лейтенант Петков към турците и българите. За него е казвал, че замерял войниците, копаещи в канали с камъни, и имайки предвид, че всички от тях са турци, ги псувал на майка и ги наричал цигани, което много дразнело Исметов.<br />Приятелят ми разказа, че на 31.&nbsp; III. 1975 год. при него е дошъл ред. Исмаил, който е споделил, че за приятеля ми е чувал хубави отзиви от останалите войници и в тази връзка го е имал за сериозен човек. Поискал от приятеля ми хартия за писане на писма и след като последният се заинтересувал на кого ще пише, Исмаил споделил, че преди няколко дни при него е дошъл чичо му от Турция, който с товарна кола много често е посещавал нашата страна. По време на престоя си тук една вечер с такси е дошъл в поделението при Исмаил. За себе си е казал, че преди това чичо му е заявил, че ако пожелае да отиде в Турция, това можело да стане по много ефикасен начин с приготвянето на паспорт и извеждането от чичо му, който щял да го пише като негов син. Освен това Исмаил е казал, че в неговото родно село Веселец, Разградско, през лятото на 1974 год. (в края на месец юли или началото на месец август) са били вдигнати две турски знамена пред съвета и фурната, които са били прецизно обработени за тази цел. По този въпрос той изтъкнал, че известно съмнение можело да се хвърли върху неговия чичо, който малко преди това е бил в същото село, но това според него не е вярно. Лично той има съмнения в някои хора, но не е сигурен. Исмаил е бил викан лично на разпит във връзка с вдигането на знамената, като разпитът се е осъществил от 5-6 следователи от МВР и при него са го питали откъде и от кого за пръв път е чул за вдигнатите знамена в селото им, на който въпрос той посочвал нарочно български имена. Освен това Исмаил предупредил приятеля ми, че по тия въпроси не бива да се говори, тъй като още в първите дни на службата е бил предупреден от ст. лейтенант Стайков да не коментира за близките си в Турция и вдигнатите знамена.</p> <p>&ldquo;Ангелов&rdquo; <br />IV. 1975 год.&rdquo;<br />Същия ден, след предаването на агентурното сведение от страна на аг. &ldquo;Ангелов&rdquo;, ст. лейтенант Стайков записва и новите задачи, които обхващат не само споменатите в доноса лица, но и други войници, представляващи интерес за ДС.<br />&ldquo;Поставени задачи:<br />1. Да се изясни кои са авторите на вдигнатите знамена в с. Веселец, Разградско, чрез редник Исмаил.<br />За целта в разговор с него да каже, че това не може да бъде работа на чужд гражданин, тъй като трябва солидна подготовка, като изкаже мнение, че това може да са младежи от някои от съседните села или да го окачестви като една младежка постъпка, която е недостатъчно обмислена.<br />2. Да изясни по какви въпроси е разпитван редник Йорданов при задържането му от югославските власти.<br />За целта ЗКПЧ при под. 2570 по наши указания да доведе до знанието на група войници, че редник Йорданов е съден и задържан в Югославия, като с него проведе открита беседа, по време на която ще присъствува и аг. &ldquo;Ангелов&rdquo;. Това ще даде повод за разговор между двамата по горните въпроси, като агентът изрази своето становище, че сега сръбската граница е вече по-добре охранявана, отколкото преди.<br />3. Да изясни какви познати има редник Арифов в затвора и какво е неговото отношение във връзка със замисленото бягство преди. За целта в подходящ разговор ОР да доведе до знанието на група войници, включително и пред агента за бягството на Арифов зад граница и да го принуди да разкаже за случая. След това агентът да проведе разговор с него, като по принцип одобри поведението пред ОР и изтъкне, че щом така говори, значи, че се е оправил.&rdquo;</p> <p>А сега ето и мероприятията, които ст. лейтенант Стайков предвижда да реализира на базата на донесенията на Доган.<br />&ldquo;Мероприятия:<br />1. Ще извърша проучване на редник Исмаил чрез ДС &ndash; Разград, след което последният ще бъде включен в контингента.<br />2. Лично аз ще предупредя ст. лейтенант Петков да подобри поведението си пред войнишкия състав и да не употребява обидни думи.<br />ст. лейтенант Стайков<br />4. IV. 1975 год.&rdquo;<br />Разбира се, информацията, свързана с редник Исмаил, не остава незабелязана и от полк. Стоянов, който на 10 април в бележките си до полк. Владинов чертае ходовете, които ще предприеме ДС по неговото обезвреждане.<br />&ldquo;Бележки на началник отделението:<br />Др. Стайков, редник Исмаил за нас представлява особен интерес по две линии &ndash; във връзка с това, че може да бъде изведен от чичо си зад граница, и във връзка с окачените през м. VIII. 1973 год. турски знамена в родното му село. Ето защо същият трябва да се изучи основно и да се проверят данните за чичо му от Турция и разпитван ли е във връзка със знамената. По същия да се разработят мероприятия и се обезпечи с непосредствен агентурен контрол, като усилията се насочат за разкриване има ли замисъл за бягство в Турция.<br />Агентът правилно е провел разговора с редник Исметов и са се изяснили, само че когато последният изразява отношението си към българите, отъждествявайки го с това на ст. лейтенант Петков към войниците &ndash; турци, е трябвало да му каже, че от това не е правилно да си прави такъв извод, че турците се ползват с всички права, дори и с известни привилегии от българите в нашата страна.<br />Задачите са правилно поставени, но инструктажът недостатъчно осъществява тяхното изпълнение, особено на 3-тата задача.<br />полк. Стоянов<br />10. IV. 1975 год.&rdquo;</p> <p>Няма как да разберем какво е чувствал Доган след писането на всяко едно агентурно сведение. Дали се е чувствал удовлетворен от работата си, или е изпитвал угризения на съвестта? В поделението в Мътница формирането му като сътрудник на ДС е в самото начало. С годините неговите агентурни сведения ще добиват все по-рафиниран вид и ще се изпълват с все по-голяма претенция. Архивите на ВКР обаче са тези, които ни представят първичния образ на Доган. Упоритата му работа по различните негови съказарменици ще изтрие у него всяко чувство на срам, съпричастност, приятелство&hellip; Сетивата му ще се превърнат в машина за наблюдение, подслушване и следене. Сътрудничеството на тоталитарните служби за сигурност ще освободи Доган от каквито и да било скрупули и ще му позволи да израства в социалния си статус. А тази особена безскрупулност, съчетана със способността му да печели доверие, ще го превърне в най-издръжливия политик на прехода. &nbsp;<br /><strong></strong></p> <p><strong>Следва продължение&hellip;</strong></p>