Последният шанс на човека

Нещастникът се оказал между пантерата и тигъра, а тежко натовареният клон започнал да се люлее и да се отчупва със скърцане от дървото.<br /><br />Какво направил в този миг човекът? За какво си помислил?<br /><br />Върху клона имало апетитни плодове. Тъй като ръцете му били заети, той откъснал със зъби един плод и започнал да смуче сладкия му сок.<br /><br />Това е, каза притчата, човешкият живот. Ние сме заклещени между раждането и смъртта, между едно небитие и друго. В краткия миг между двете черни вечности, двете безкрайности на нищото се появяваме ние, добиваме съзнание и разум, за да разберем, че тутакси трябва да ги изгубим. В тази игра ръцете ни са вързани. Идваме на земята на място, което не сме избрали, сред хора, които ни отвращават, оковани в тяло, което често не харесваме или се срамуваме от него.&nbsp; Животът е тъмна гора; никога не знаеш какво се крие в нея и какво би могло да изскочи оттам; днешният ден на спокойствие и безопасност е може би само кратък миг, измамна илюзия. Страданията и бедите са винаги по петите ни &ndash; този тигър винаги скача около нашите крака. А на клона си винаги имаме своята черна пантера, неумолима, съвършена, безмилостна: смъртта. <br /><br />Ами сладките плодове? Това са удоволствията и радостите в този живот.<br /><br />Е, какво ще кажеш? Не е ли вярно? <br /><br />Вярно е! <br /><br />Притчата не лъже. Ако не се самоизмамваме и преценим трезво ситуацията, сумирайки всички &ldquo;за&ldquo; и &ldquo;против&ldquo;, ще видим, че тя е точно такава. Ние сме на клона между пантерата и тигъра. Клонът се чупи постепенно под тежестта ни. Всичко е въпрос само на време.&nbsp; <br /><br />В такъв случай какви са шансовете ни? Кой би могъл да прогони пантерата и да убие тигъра?<br /><br />Без намесата на по-висша Сила &ndash; никакви. Да предположим, че човекът е наистина изоставен на собствената си съдба. В такъв случай той е най-мизерното същество на този свят. Друга такава мизерия е трудно и да се измисли. Без присъствието на някаква висша Сила, всесилна и блага, човешкият живот изглежда просто като лош сън &ndash; като подигравка, неприлична шега. Смъртта е неизбежна &ndash; но тя идва само след болести и старост. Този палач иска да ни поизмъчи, преди да ни убие. На какво бихме могли да разчитаме? Кое е онова, което бихме могли да имаме? Всичко се топи, всичко умира. И ти, и аз, и всичко, което сме били, което сме имали и което сме обичали, ще изчезне. То вече изчезва. Нищо не остава. Небитието го поглъща. Ние сме корабокрушенци. В тази игра единственият ни шанс е &ndash; да има Бог.&nbsp; Това е последната ни карта, която би могла да спечели нещо за нас.<br /><br />Има ли Бог, има и надежда за продължаване на живота, за възкресение, за спасение. Няма ли Бог, няма нищо. Има го само Нищото.<br /><br />Човече! Моли се да има Бог!<br /><br />Но какви са шансовете ни да има Бог? <br /><br />Ако съдим по множеството религии &ndash; нищожни. Да оставим настрана жреческата им пъстрота, шареност, превзетост, кресливост, &ndash; но дори само това, че те се отричат взаимно, е сериозен аргумент срещу всяка от тях; а човешкото си личи във всички. Може би някоя от тях е вярна; може би никоя; как да сме сигурни, че една от тези карти ще спечели? И коя е тя? <br /><br />Човече, мисли! Ако има Бог, той трябва да ни е оставил насочващ знак, нещо ясно, нещо безпогрешно. Какво? В хаоса на вярванията, в лабиринта на философиите и религиите трябва да се напипва някаква очевидна нишка, трябва да свети някакъв всеобщ, известен на всички факт, нещо велико, световно, очевидно &ndash; и необяснимо от гледна точка на природата и материята.<br /><br />Има ли такъв факт?<br /><br />Знаеш отговора. Да! Има такъв факт! <br /><br />Знаеш го. Тъкмо него празнуваме днес.<br /><br />Всички хора умират. Един Човек е възкръснал. Знаеш кой е Той. Всички Го знаят. Това е Христос. Днес е денят на Христовото възкресение &ndash; Пасха. Единствен такъв ден в годината и единствен в човешката история. <br /><br />Възкресението е събитие, необяснимо от законите на материята. И в същото време &ndash; факт, засвидетелстван от очевидци и материално фиксиран. Всеки може да отиде и да види с очите си празния гроб в Йерусалим, където всяка година на Пасха слиза благодатният Огън. Всеки може да пипне с ръка плащаницата в Торино &ndash; погребалния покров на Христос &ndash; и да види отпечатъка от Неговото тяло върху нея. Малко са историческите събития, които са оставили толкова ясни, преки материални следи. Тук не става дума за учения и вярвания, а за реалност. <br /><br />Историята на Христос е уникална. За никой друг човек в историята не се знае да е възкръснал, и никое друго събитие отпреди хилядолетия не е така физически удостоверено. Тази уникалност различава Христос от пророците и учителите на всички религии. Същевременно всички хора на земята знаят за Него. На практика днес няма човек, който да не познава това Име и да не е чувал Неговата история. Няма значение, дали е вярващ или атеист, християнин или друговерец: знае го. Името &ldquo;Христос&ldquo; е парола, която говори нещо &ndash; добро или лошо &ndash; на всеки човек по света. Няма друго такова на земята. В някакъв смисъл то обединява всички народи, дори и онези, които не го щат.&nbsp;&nbsp; <br /><br />Но може би Възкресението е само някаква историческа странност, загадка, нещо необяснимо и тайнствено, което няма отношение към мен и теб?<br /><br />Не! Възкресението дава всичко и означава всичко за всички. С Възкресението всичко се променя. Нищо на света не остава същото. Възкресението е ядреният взрив на историята; то е революция в материята, в самите основи на битието. И днес, две хилядолетия по-късно, Торинската плащаница е радиоактивна като след ядрена експлозия. Но онова, което се е извършило тогава в онзи гроб, е по-дълбоко преобразуване на материята от ядрена експлозия.<br /><br />Но дали тази космическа експлозия не ни заплашва с гибел, не разрушава нашия свят? <br /><br />Не. Възкресението е нашият, човешкият празник. То е извършено заради нас. &ldquo;Аз дойдох, за да имате живот и да го имате в изобилие&ldquo;, казва Христос (Ин. 10:10). Стотици поколения молеха Бога да ни даде шанс &ndash; и Бог ни даде този шанс. Всяка верига е здрава, когато е непрекъсната. Възкресението разкъса безкрайната веригата на смъртта в едно нейно звено и веригата на смъртта се разпадна. То проби дупка в стената на нашия затвор, за да можем да излезем от него. Христос уби черната пантера!<br /><br />Със силата на Христос всеки от нас може да възкръсне. Това е последната ни карта в този живот, единственият ни шанс за божественост, за безсмъртие. Нека да оценим този шанс. Такива като него не се въргалят по улиците. Те се дават веднъж в живота &ndash; и един път във вечността. Тук вече няма шега. <br /><br />Тази игра е смъртоносна. Залогът е огромен. На карта е сложено всичко.<br /><br />Човече, мисли! На кантара е всичко! Ще кажеш ли НЕ на Христовия дар &ndash; и на безсмъртието? Стига ли ти САМО този живот? Цигарите, забавленията, сексът? Кантарът се поклаща!<br /><br />&ldquo;Аз дойдох, за да имате живот и да го имате в изобилие&ldquo;.<br /><br />Христос воскресе!<br />