- 10 Sep 2020
- 69
- 3
България може да бъде активен фактор в европейската енергийна политика. С това клише президентът Георги Първанов е озаглавил своя статия, публикувана в края на миналата седмица на уебсайта на движението АБВ. Съавтор на текста е главният експерт в президентската администрация Антонина Хабова, за която не открихме да има някакви експертни публикации в областта на енергетиката. От материала не става много ясно какви точно са възможностите на малка България да бъде „активен фактор в европейската енергийна политика”, но пък е кристално ясно, че Георги Първанов има амбицията да бъде активен фактор в определянето на българската енергийна политика. Роля, която конституцията на страната не му отрежда. Ако иска да има правомощия в тази сфера, Първанов трябваше да стане не президент, а премиер, министър на енергетиката или поне депутат. Отбелязвам този факт, защото в текста на въпросната статия авторът на няколко места изтъква какви енергийни сделки бил договорил с други държави.
<p>Трябва да е ясно – в България подобни договорки се правят от правителството и само то може да даде мандат на президента да изрази българската позиция при официалните му срещи с чуждестранни политици.</p>
<p>Първото впечатление от президентската статия е, че тя е писана много набързо и авторите не са имали време да я редактират и да оправят някои дребни неточности и дори буквени грешки. Причината за това бързане вероятно е състоялата се на 4 февруари среща на лидерите на страните от ЕС, на която бе решено да се ускори изграждането на общ енергиен пазар в съюза и да се строят нови газови и електропреносни връзки между държавите в Централна и Източна Европа. Както скромно отбелязва Георги Първанов, тази инициатива на ЕС не била нова, защото самият той я обосновал още преди две години по време на софийската среща „Природен газ за Европа”. Излиза, че в Брюксел са оценили визионерството на българския президент с голямо закъснение.</p>
<p>Един от основните дефекти на президентската визия за енергетиката е надценяването на възможностите на България да влияе върху международната търговия с газ и нефт. Нашата страна е нищожно малък пазар за тези суровини, а собственият й добив клони към нула. Затова е странно самочувствието на Първанов да твърди, че българското енергийно влияние трябва да се проектира в целия Черноморски и Каспийски регион, че дори и в Близкия изток. Още по-нелепо е твърдението, че с тръбопроводите Бургас–Александруполис и Бургас–Вльора България щяла да се позиционира като „важен и надежден център на руски и каспийски нефт към европейските пазари” – тук вероятно в бързината думата „транзитьор” е объркана с „център”. Най-грандоманско обаче е пожеланието български компании да участват в разработката на газови находища в Русия, Централна Азия, Близкия изток и Северна Африка.</p>
<p>Статията на Първанов показва, че той не може да отсее зърното от плявата в газопреносния бизнес и да разбере къде свършва икономическата целесъобразност и къде почват геополитическите блъфове. Смехотворно звучи твърдението, че България (разбирай – самият Първанов) е договорила 4 млрд. куб.м природен газ от Каспийския регион и Близкия изток. Тук президентът явно има предвид посещенията си в Азербайджан, Туркменистан и Египет. Вярно – тези страни произвеждат и изнасят газ, а България е вносител на тази суровина. Но газът не е стока, която може да се пренесе с кола или в джоб. Необходима е съответната преносна инфраструктура.</p>
<p>Изграждането й струва много пари, отнема доста години и зависи от добрата воля на държави транзитьори.</p>
<p>Поради ред обективни обстоятелства в обозримо бъдеще България не може да получава газ нито от Туркменистан, нито от Египет. По-перспективен източник за диверсификация на българския газов внос е Азербайджан. Първанов правилно се ориентира, че тръбопроводът „Набуко” ще се забави и в такъв случай трябва да се намери начин малки количества азербайджански газ да стигнат до България по друг начин. Най-евтино това може да стане чрез газова връзка България–Гърция, понеже тръбопроводът от Азербайджан през Грузия и Турция до Гърция вече е изграден. През миналата седмица бе постигната тристранна договореност между Баку, Анкара и Атина за преки продажби на азербайджански газ в Гърция. Точно такова многостранно споразумение с Азербайджан, Турция и Гърция е необходимо и на България. Друг е въпросът, че засега на гръцка територия постъпват само 0,7 млрд. куб.м азербайджански газ годишно и от такова нищожно количество едва ли има начин да се задели нещо и за България. Георги Първанов настойчиво предлага да строим нова газова връзка и с Турция, но това е по-скъпото решение, защото около една трета от стойността на тръбопровода до Гърция ще бъде финансирана с пари от ЕС. <br />В мечтите на президента азербайджанският газ ще стига до България и по морски път. За целта трябвало да се ускори и задълбочи работата по „стратегическия проект за пренос на компресиран газ през Черно море”.</p>
<p>Първанов дори ревнува от румънците, които ни били изпреварили, подписвайки споразумение за доставка на азербайджански втечнен газ по черноморския маршрут. Веднага трябва да кажем, че в следващите десетина години няма никаква вероятност подобни проекти да бъдат реализирани. Причината за тяхното лансиране в публичното пространство е желанието на Азербайджан да покаже на Анкара, че каспийският газ може да стигне до Европа и по други трасета, които заобикалят Турция. Маршрут Каспийско море–Кавказ–Черно море–България предполага обръщането на газа от едно в друго агрегатно състояние и строежа на скъпи терминали или закупуването на суперскъпи танкери. Всичко това струва много пари и ще направи суровината непродаваема.</p>
<p>Освен това Азербайджан ще има газ за нови експортни маршрути най-рано през 2017 г., когато се очаква да влезе в експлоатация втората фаза на проекта „Шах Дениз”.</p>
<p>Няма много хляб и в настояването на Първанов да строим терминал за втечнен газ на гръцкото или турското средиземноморско крайбрежие. Засега българската държава не разполага с пари за такова съоръжение, а от Брюксел няма да дадат финансово рамо – съвършено погрешно президентът определя подобен газов терминал като „важен компонент от Южния газов коридор”, който ЕС насърчава.</p>
<p>АЕЦ „Белене” е една от любимите теми на Георги Първанов, така че тезите му за този проект са добре познати. Впечатлява обаче странното твърдение, че новата ядрена мощност щяла да намали зависимостта от вноса на енергийни суровини. Е, как става това, след като 100% от горивото за атомните реактори е внос? Президентът премълчава и двата най-щекотливи въпроса около АЕЦ „Белене” – липсата на чужди инвеститори, несвързани с руската „Атомстройекспорт”, и обективната невъзможност да се прогнозира ситуацията на регионалния и европейския пазар на електроенергия след 15, 30 или 40 години, когато атомната централа трябва да е в експлоатация. А твърдението на Първанов, че реакторите в Белене са „стратегически проект” за националната ни сигурност, е меко казано, нелепо.</p>
<p>Опасни идеи за увеличаване на процента на националния доход, преразпределян от държавата, прозират зад предложенията на Георги Първанов за „институционална подкрепа” за реконструкцията и модернизацията на въглищните централи (напомням, че те са предимно частна собственост) и за осигуряване на „безлихвени или нисколихвени заеми” за инвестиции във възобновяеми енергийни източници.</p>
<p>Познанията на Първанов в областта на енергетиката и енергийната геополитика са доста скромни и хаотични, но на фона на невежеството, демонстрирано от Бойко Борисов, президентът спокойно може да мине за истински стратег. Преди време премиерът откри, че газопроводът „Южен поток” ще струва на България между 400 и 500 млн. евро, а ще й носи годишни приходи от 2 млрд. евро! Сега на Европейския съвет в Брюксел Борисов строго поиска на следващата среща на лидерите от ЕС да му бъде обяснено защо газопроводът „Набуко” поскъпнал с „няколко милиарда евро”. Той явно не знае, че в случая става въпрос за проект на шест търговски компании, една от които е българската „Булгаргаз”. И изчисленията за цената на тръбопровода се правят от акционерите в „Набуко”, а не от Европейския съюз. Това е все едно да питаш домоуправителя на блока защо сметката за ток на твоя апартамент се е покачила. Така че Първанов донякъде може и да прав да се изказва по теми, които не са в президентските правомощия и не са му много ясни. В царството на слепите политици и едноокият може да е цар.</p>
