Да започнеш нещо ново, за което времето още не е действително узрялоМатиас Хоркс, роден през 1955 г. в Дюселдорф, е един от най-известните изследователи на тенденциите и човешкото развитие. Журналист. През 1997 г. създава Институт за изследване на бъдещето, една от най-влиятелната think-tank организации в Европа за изследване на бъдещето. Матиас Хоркс живее във Виена. Основна тема на неговата професионална насоченост е ранното разпознаване на бъдещите тенденции в развитието.
<p>Изследва промяната на ценностите и формите на живот, настъпващи като следствие от глобализацията. Публикуваме поредица от размисли на Матиас Хоркс за необходимостта от появяването на нова обществена личност – „политик на бъдещето”.<br /><br /><strong>Политикът на бъдещето<br /></strong><br />Ако искаме да разберем характера на политика на бъдещето, ще помогне малко, ако възложим задачата на психолог. Разбира се, надълго и нашироко би могло да се изследва отношението на политика към своите родители. Или към децата си. Или към своята съпруга. Би могло също така да се наеме астролог.<br /><br />Прибързващите диагностици изразяват тезата, че политиците на бъдещето могат да се познаят по това, че те не се натискат за власт. Политиците на бъдещето са точната противоположност на така наречения „Histrio – политик. Понятието histrio (histrione – актьор) произхожда от античността и означава актьор или танцьор, който е до болка встрастен в публичността. В психологията това понятие се използва все повече за модерната „болест на вниманието”, от която страдат много младежи, които на всяка цена трябва да се покажат в представления, наподобаващи “Big Brother”. В своя политически вариант политикът не може да живее, без да бъде обгръщан от внимание. Той обича пресконференциите, документите, силните думи, заглавните страници.<br /><br />Истинският политик на бъдещето не обича всички тези неща. В краен случай той понася това стоически. Носи се слух, че той по-скоро чака тайно, тихо и безшумно, докато наближи неговият шанс, тъй като другите отдавна са слезли от движещия се влак, като са останали с хулите, обидите, оплакванията и загубите на избори.<br /><br />Следователно, ние не може да не се осмелим да проявим едно по-дълбоко разбиране за задачата на политика в днешното време. Ще бъде обичайна самонадеяност на настоящето, ако отбележим, че живеем във „време на прелом”. Всички времена са преломни времена, защото историята не спира на едно място. Но днес съществува едно съвсем определено, съвсем специфично предизвикателство. Да се насочим към раздялата с понятието „повече”. Повече държава. Повече потребление. Повече искания. Повече егоизъм. Повече нормалност. Повече от всичко, което продължава така, както вчера.<br /><br />В историческа ситуация, в която всичко става „повече”, професията на политика е сравнително благоприятствана. Лесно можеш да бъдеш герой на напредъка. Когато хората стават все по-еуфорични и разтревожени като в смутните революционни времена, трябва само да бъдеш начело. Когато благосъстоянието галопира непрекъснато, можеш да си създадеш добро име, просто като покажеш лицето си на прозореца и намериш няколко силни, подходящи думи. Дори когато всичко е пропаднало, един политик има по принцип основания да се смее. Защото оттук нататък гарантирано се тръгва нагоре.<br /><br />Политикът на бъдещето се явява на сцената в една историческа ситуация, която не призовава към „нещо”. Някога Ханс Магнус Енценсбергер (немски поет и драматург) го нарече „героят на отстъплението”. Когато помислим за Горбачов, разбираме, че това е вярно. Наистина, героична е задачата да поемеш обратния път от фаталната задънена улица на историята. Но съществува и едно второ очертание на политика на бъдещето. Тук важното не е да се възпрепятства лошото или по-лошото.<br /><br />Да започнеш нещо ново, за което всъщност времето още не е действително узряло. Което няма известно име, не знае прости лозунги. Във времена, в които мнозинството от хората преследва преди всичко една утопия: Много бързо всичко да стане така, както е било преди.<br /><br />Разбира се, за това, което е било преди, те имат само една неясна, идеализирана и често романизирана представа. Кога например е било по-добре да се отиде на зъболекар от днес? Политикът на бъдещето знае, че за това не съществува единствено отговорът „никога”. Но сега-засега той запазва това мнение за себе си.<br /><br /><em><strong>Превод: Господин Тонев; По материал от „Zukunft Denken”, Verlag für Geschichte und Politik, Wien und Oldenbourg Wissenschaftsverlag, München; Снимки: reppel.de</strong></em><br /><br /><em>Текстът е публикуван в <a href="http://www.cao.bg/?category=1">CAO.bg</a></em></p>