Политикът на бъдещето

<p>Изследва промяната на ценностите и формите на живот, настъпващи като следствие от глобализацията. Публикуваме поредица от размисли на Матиас Хоркс за необходимостта от появяването на нова обществена личност &ndash; &bdquo;политик на бъдещето&rdquo;.<br /><br /><strong>Политикът на бъдещето<br /></strong><br />Ако искаме да разберем характера на политика на бъдещето, ще помогне малко, ако възложим задачата на психолог. Разбира се, надълго и нашироко би могло да се изследва отношението на политика към своите родители. Или към децата си. Или към своята съпруга. Би могло също така да се наеме астролог.<br /><br />Прибързващите диагностици изразяват тезата, че политиците на бъдещето могат да се познаят по това, че те не се натискат за власт. Политиците на бъдещето са точната противоположност на така наречения &bdquo;Histrio &ndash; политик. Понятието histrio (histrione &ndash; актьор) произхожда от античността и означава актьор или танцьор, който е до болка встрастен в публичността. В психологията това понятие се използва все повече за модерната &bdquo;болест на вниманието&rdquo;, от която страдат много младежи, които на всяка цена трябва да се покажат в представления, наподобаващи &ldquo;Big Brother&rdquo;. В своя политически вариант политикът не може да живее, без да бъде обгръщан от внимание. Той обича пресконференциите, документите, силните думи, заглавните страници.<br /><br />Истинският политик на бъдещето не обича всички тези неща. В краен случай той понася това стоически. Носи се слух, че той по-скоро чака тайно, тихо и безшумно, докато наближи неговият шанс, тъй като другите отдавна са слезли от движещия се влак, като са останали с хулите, обидите, оплакванията и загубите на избори.<br /><br />Следователно, ние не може да не се осмелим да проявим едно по-дълбоко разбиране за задачата на политика в днешното време. Ще бъде обичайна самонадеяност на настоящето, ако отбележим, че живеем във &bdquo;време на прелом&rdquo;. Всички времена са преломни времена, защото историята не спира на едно място. Но днес съществува едно съвсем определено, съвсем специфично предизвикателство. Да се насочим към раздялата с понятието &bdquo;повече&rdquo;. Повече държава. Повече потребление. Повече искания. Повече егоизъм. Повече нормалност. Повече от всичко, което продължава така, както вчера.<br /><br />В историческа ситуация, в която всичко става &bdquo;повече&rdquo;, професията на политика е сравнително благоприятствана. Лесно можеш да бъдеш герой на напредъка. Когато хората стават все по-еуфорични и разтревожени като в смутните революционни времена, трябва само да бъдеш начело. Когато благосъстоянието галопира непрекъснато, можеш да си създадеш добро име, просто като покажеш лицето си на прозореца и намериш няколко силни, подходящи думи. Дори когато всичко е пропаднало, един политик има по принцип основания да се смее. Защото оттук нататък гарантирано се тръгва нагоре.<br /><br />Политикът на бъдещето се явява на сцената в една историческа ситуация, която не призовава към &bdquo;нещо&rdquo;. Някога Ханс Магнус Енценсбергер (немски поет и драматург) го нарече &bdquo;героят на отстъплението&rdquo;. Когато помислим за Горбачов, разбираме, че това е вярно. Наистина, героична е задачата да поемеш обратния път от фаталната задънена улица на историята. Но съществува и едно второ очертание на политика на бъдещето. Тук важното не е да се възпрепятства лошото или по-лошото.<br /><br />Да започнеш нещо ново, за което всъщност времето още не е действително узряло. Което няма известно име, не знае прости лозунги. Във времена, в които мнозинството от хората преследва преди всичко една утопия: Много бързо всичко да стане така, както е било преди.<br /><br />Разбира се, за това, което е било преди, те имат само една неясна, идеализирана и често романизирана представа. Кога например е било по-добре да се отиде на зъболекар от днес? Политикът на бъдещето знае, че за това не съществува единствено отговорът &bdquo;никога&rdquo;. Но сега-засега той запазва това мнение за себе си.<br /><br /><em><strong>Превод: Господин Тонев; По материал от &bdquo;Zukunft Denken&rdquo;, Verlag f&uuml;r Geschichte und Politik, Wien und Oldenbourg Wissenschaftsverlag, M&uuml;nchen; Снимки: reppel.de</strong></em><br /><br /><em>Текстът е публикуван в <a href="http://www.cao.bg/?category=1">CAO.bg</a></em></p>