Подлизурството - начин на живот

<br /><strong>Картина 2:</strong> Народното събрание. Журналистка услужливо гука на ушето на народен представител от партията на управляващите, усмихва се кокетливо и нежно го докосва по рамото. От галерията гледат завистливо колежката си и мислено негодуват: &bdquo;Е, то бива слагане, ама чак пък толкоз!&rdquo;. Впоследствие тази партия минава в опозиция и журналистката отива да гука на друго уше.<br /><br />Подлизурството като начин на съществуване. Подлизурството като мерило за качество. Да лицемерстваш и шефът да те награждава, като ти дава онова, което е взел от кадърния и го е дал на бездарния. И понеже знаеш, че под теб гъмжи от още по-големи бездарници, които се надяват да бъдат възнаградени по същия начин, непрекъснато подобряваш мазненето си. За да си конкурентен. За да си в играта.<br /><br />Надпреварата в това състезание никога не е спирала, усъвършенствала се е непрекъснато, за да видим днес брилянтни образци; такива, пред които световното лакейско движение засрамено поглежда надолу.<br /><br />Как да забравя редакциите, просмукани от миризма на угодничество и страх, кретените на пропуска, призрачните фигури, бродещи насам-натам, и високомерието на шефовете на отдели (за главните редактори и заместниците им да не говорим). Напусках с максимална скорост наблъсканите с епинефрин пространства, но онези смачкани хорица оставаха вътре; между тях имах и приятели.<br /><br />По-късно един сподели: &bdquo;Това са най-гадните ми години, навеждах се ниско долу, но пък даваха добри пари&rdquo;. Беше кадърен журналист, когато се запознахме в началото. С времето се превърна в завършен слугинаж, развали писането си до неузнаваемост и се оттегли, най-вероятно отвратен от самия себе си.<br /><br />Продукцията на подлизуркото не може да бъде друга освен некачествена. Такъв никой автентичен капиталист не би го търпял дълго. Ако този типаж в България разцъфтява, то е защото системата ни няма нищо общо с капитализма, за който иначе всички се надпреварват да пишат.<br /><br />Капитализъм се прави от свободни хора, родени свободни, живели свободно и забогатели свободно. Хора, чиято работа не зависи нито от милостта на държавата, нито от прищевките на боса. Просто защото босът също е роден, живял и забогатял свободно. А това поражда навик за самоуважение и уважение към останалите.<br /><br />Капитализмът е място на хора с воля и индивидуалност, придобили самочувствието си с талант, познания и характер. При него наколенките се слагат единствено на състезания по хокей и ръгби.<br /><br />При нас &ndash; по всяко време.<br /><br />В България не може да има капитализъм поне още няколко поколения, така както не може да има демокрация. Демокрацията е изстрадана свобода, а капитализмът е нейна функция. Казвам изстрадана, защото има и подарена свобода, за която никой не си е мръднал пръста и която рано или късно се изражда в дива всепозволеност.<br /><br />Демокрацията е вкоренен модел на мислене, естествена част от личността, а не привнесени и автоматично внедрени уредби.<br /><br />Откъде в главите български да има демократичен модел, ако той не е бил част от историческото ни развитие. У нас, за жалост, това развитие е било кратко, прекъснато е насилствено, което ни се отразява зле.<br /><br />Изумителна е вариабилността на подлизурковците. Днес носиш букет на Бойко Борисов и търсиш очите му да срещнат твоите със същата преданост, с която утре ще занесеш цветя на следващия.<br /><br />Ако сме запазили традициите си в нещо, то това несъмнено е традицията на подмазването. Чутовната фраза: &bdquo;Другарю Живков, дори вие не можете да ми забраните да ви обичам&rdquo;, с автор Любомир Левчев, в ден днешен звучи не по-малко идиотски: &bdquo;Бойко е политически и научен феномен от световна величина. В това е силата и чарът му&rdquo; &ndash; автор Николай Бареков.<br /><br />Тодор Живков можеше да каже на придворния поет Левчев: &bdquo;Я не ми ги пробутвай тия на мен, Кума Лисо&rdquo;, и да го натири. Вместо това го произведе първи заместник-председател на Комитета за култура. Защото му е харесвало да го ласкаят.<br /><br />Бойко Борисов можеше да забие едно &bdquo;гяку цуки чудан&rdquo; в букета на придворния журналист Бареков и да му каже: &bdquo;Марш оттук и да не съм те видял повече да ми се лигавиш&rdquo;. Но и той не го стори. Вероятно на него също му е харесало.<br /><br />Ще го река кратко: това се случва, защото комунизмът никога не си е тръгвал от България, а капитализмът изобщо не е пристигал. Ако беше обратното, мазниците щяха да са под карантина, а да се кундиш пред силните на деня щеше да се смята за позор.<br /><br />Трагичното не е, че тези хора съществуват. Трагичното е, че другите започват да възприемат поведението им като единствен начин за просперитет. Копират маниерите на ласкателя и ги прилагат навсякъде, дори в домовете си.<br /><br />&bdquo;Много хубаво пееш, маминото&rdquo;, казва сама не вярваща на думите си майка, след което изпраща своята глуха щерка в шоуто на някой маниакален чичо. Резултатът е, че днес България е страната на най-фалшивите певици.<br /><br />Какво се случва с неумеещите да лакейничат? Повечето заминават &ndash; статистиката сочи, че между 20 000 и 25 000 души годишно напускат България. Други остават, защото нямат смелост да започнат всичко отначало, работят без шанс да забогатеят и стискат със зъби малкото самоуважение, което им е останало. Накрая се разболяват от мъка и умират. Кой на трийсет, кой на четирийсет.<br /><br />Без да съм пророк, провиждам държава, в която шепа призраци носят букети, но няма на кого да ги поднесат.<br /><br />