Както разбрахме от предния брой на ГЛАСОВЕ, собственикът на шест електронни медии и настоящ общински съветник от ГЕРБ в София Константин Тилев е сътрудничил на Шесто управление на ДС в продължение на две години, като е предоставял информация за настроенията на свои състуденти от СУ “Св. Климент Охридски”. На 15 август 1978 г. Тилев е прехвърлен на ръководство към ПГУ на ДС. Веднага след прехвърлянето му към ПГУ той е щателно проверен от новите си ръководители.
<p>За целта в апартамента, в който живее с родителите си, са инсталирани подслушвателни устройства, подслушват се телефонните разговори на семейството му, изготвена е обширна характеристика на родителите му и за всеки случай към новопостъпилия агент са прикачени един агент от Шесто управление на ДС с псевдоним “Каблешков” и един агент на Второ главно управление на ДС с псевдоним “Иван”. И двамата са негови познати от университета, на които той има известно доверие. Но сега – едно по едно.</p>
<p>Подслушването на телефона на Тилев започва шест дни след прехвърлянето му към ПГУ и продължава близо три месеца. Всеки ден служител на ДС чинно докладва за проведените разговори между Тилев и негови приятели и приятелки, както и за някои разговори, осъществени от родителите му. От докладите става ясно, че Тилев иска да бъде назначен на щат в БНР, но има проблеми в това отношение поради липсата на щатни бройки в радиото. Подслушвателните устройства в дома му са поставени за няколко дни през декември 1978 г. и целят да проверят “честността” на агента спрямо ДС. Част от проверката са и двамата агенти на ДС “Каблешков” и “Иван”. <br />Аг. “Каблешков” е прекъснал студент по история в СУ “Св. Климент Охридски”. В момента на проверката на Тилев “Каблешков” работи в кафенето на студентския клуб, в който членува Тилев. Оперативният работник на “Каблешков” поставя задача на агента си да отиде в дома на Тилев и да провокира разговор на религиозна тематика, който ще бъде подслушван от служителите на ДС. “Каблешков” изпълнява задачата, но не така, както е очаквал от него водещият му офицер.</p>
<p>Няколко дни преди да “гостува” на Тилев, “Каблешков” го заговаря в кафенето на студентския клуб и му казва, че при него е дошъл служител на ДС. Той се е интересувал от Тилев. След това аг. “Каблешков” буквално” режисира гостуването си, като казва на Тилев какви въпроси ще му задава и какви отговори трябва да получи. Споделя с него и това, че вероятно апартаментът му се подслушва от ДС. В края на разговора “Каблешков” казва на Тилев, че трябва да му е благодарен за цял живот за това, което е направил за него. Аг. “Първан” играе по сценария на аг. “Каблешков”, който след режисираната среща пише агентурно сведение за “приятеля” си, в което съобщава, че е огледал добре библиотеката на Тилев и дори е успял да надникне в тази в стаята на родителите му, но не е успял да види компрометираща литература и дава положителна оценка за него. Вместо благодарност “за цял живот” обаче Тилев споделя всичко с водещия си офицер и по този начин разкрива на органите на ДС, че “Каблешков” се е разконспирирал пред него. От това следва изводът на кап. Алексиев, че Тилев е честен в работата си с ДС, а Шесто управление трябва да бъде незабавно информирано за “нечестността” на агента си.</p>
<p>Какво се е случило с наивния агент “Каблешков”, в досието на Тилев не пише. ОР Алексиев е записал, че има подозрения спрямо религиозните убеждения на “Каблешков”, които трябва да бъдат проверени. Случаят с “Каблешков” показва, че в Шесто управление на ДС все пак е имало и агенти, които по една или друга причина са се стараели да прикрият потенциалната си жертва. Такъв агент е бил “Каблешков”, чието име днес е напълно неизвестно, за разлика от името на Константин Тилев – собственик на шест електронни медии, общински съветник от управляващата десница и по ирония на съдбата член на комисиите, отговарящи за евроинтеграцията и вероизповеданията в Столичния общински съвет. Този случай говори ясно за липсата на каквито и да било скрупули и морални стойности в поведението на аг. “Първан”. Качествата на Тилев, които представляват ценност за злокобната система за репресии на комунистическия режим, по-късно ще бъдат възнаградени подобаващо от ДС…</p>
<p>Аг. “Иван” от ВГУ на ДС е изпратен в дома на Тилев със задачата да се опита да му продаде долари. С това офицерите от ДС искат да проверят още веднъж честността на агента. Веднага след като “Иван” провокира приятеля си “Първан”, двамата пишат идентични агентурни сведения един за друг, с което показват предаността си към ДС. Тилев не купува доларите от “Иван” и веднага докладва на кап. Алексиев за предложението на приятеля си. Агентурното сведение на “Иван” потвърждава отказа на Тилев и затвърждава доверието в него. Срещата между Тилев и “Иван” е осъществена ден след режисираното посещение на “Каблешков”. <br />Изводите от мероприятията „Родопи” и „Пирин”, както ДС нарича подслушвателните устройства, и от проверките, осъществени чрез агентите “Иван” и “Каблешков”, са, че агентът уведомява органите на ДС за „всички свои връзки и разменени писма своевременно”.</p>
<p>Паралелно с щателните проверки водещият офицер на аг. “Първан”, кап. Алексиев, изготвя подробен план за подготовката на агента. Планът цели да го подготви за по-нататъшното му извеждане в чужбина. Тилев е подходящ за работа в чужбина, тъй като владее английски език, и както разбрахме, вече работи честно с органите на ДС. Прави впечатление, че само за няколко месеца той успява да спечели доверието на офицерите от ПГУ на ДС до такава степен, че те почти веднага решават да го изведат в чужбина. Няколко месеца по-късно най-дългогодишният началник на ПГУ ген. Васил Коцев лично ще изготви плана за извеждането на Тилев в чужбина. Но за това – по-късно.</p>
<p>Още при прехвърлянето си към ПГУ на ДС Тилев споделя с водещия си офицер за някои свои по-интересни връзки в чужбина. Това са вуйчото от Западна Германия на един от най-добрите му приятели, когото условно ще наречем Владимир, и роднина на майка му, имигрирал в САЩ. Вуйчото на Владимир работи в радио “Дойче Веле” в Кьолн, женен е за западногерманка и живее във ФРГ от 1960 г. В “Дойче Веле” той води предаване за икономика и страни както от политиката, така и от българската общност в Германия. Естествено, връзката с него може да бъде осъществена само с посредничеството на нищо неподозиращия Владимир.</p>
<p>Връзката с вуйчото на Владимир Тилев ще осъществи още през ноември 1978 г., когато заедно със студентска театрална трупа, в която участва, ще посети няколко западни държави, между които и Германия. Освен за вуйчото на приятеля си, след като се завърне от капиталистическите страни, Тилев ще докладва и за поведението на някои свои приятели от театралната трупа, в която участват заедно. С всичко това обаче ще ви запознаем в следващия брой на ГЛАСОВЕ…</p>
<p><em><strong>Следва продължение…</strong></em><br /></p>