Пари и политика

<p>Кризата отслаби и кредитиращите, и държавите длъжници, а политическата криза означава, че Европейският съюз се препъна за пореден път тъкмо когато си мислеше, че е на финалната права.</p> <p>Да започнем с Португалия. От месеци се предполага, че тя ще бъде следващият кандидат за помощ от ЕС, след като такава вече получиха Гърция и Ирландия. Но социалистическото правителство на малцинството, водено от Жозе Сократиш, се зарече че няма да се наложи да се търси външна помощ. Опитът на Португалия с програмите на МВФ през 70-те и началото на 80-те все още държи влага на нейните политици. И за да не се налага Португалия отново да изтърпи подобно унижение, г-н Сократиш се опита да прокара няколко проекта за бюджетни съкращения.</p> <p>Последният обаче не успя да получи парламентарна подкрепа и Жозе Сократиш подаде своята оставка. Изборите вероятно ще се проведат през май или юни. Дълговите пазари вече повишиха доходността по португалските правителствени облигации, а това ще доближи момента, в който на Португалия ще се наложи да поиска помощ. Ако се случи подобно нещо, изборите ще бъдат спечелени от този, който посочи виновника. Дали г-н Сократиш ще бъде посочен като виновник за неуспеха да бъде реформирана склерозиралата португалска икономика? Или Педро Пасос Коелю, лидер на основната дясноцентристка опозиция (неясно защо наричаща се социалдемократична, ПСД), ще понесе отговорността за падането на правителството, което събуди недоверието на пазарите и отложи реформите?</p> <p>Португалската криза не беше добра новина за срещата на върха. Не за първи път заради бавното придвижване на решенията ЕС тича след събитията. Но правителствените ръководители и дипломатите твърдяха, че има изход: социалдемократите дадоха съгласието си за изпълнението на поставените от правителството цели, но не бяха съгласни с подхода, избран от г-н Сократиш. И ако в резултат на изборите в Португалия бъде избрано правителство с ясно парламентарно мнозинство зад гърба си и с мандат да проведе необходимите реформи, това може да се окаже спасение за Португалия и за еврото в дългосрочен план.</p> <p>Ще рече, че кризата в Португалия разкрива факта, че големият пазарлък за предотвратяване на дълговата криза все още не е приключил. В съществуващите спасителни фондове в ЕС може и да има достатъчно пари, но ще стигнат ли те и за Испания, която според много специалисти ще бъде следващата на опашката? Вероятно не.</p> <p>Ето защо основната част от сделката е за увеличаване на сумата в европейския фонд за подпомагане на закъсалите държави, която да набъбне до 500 млрд. евро. Основният европейски фонд за финансова стабилност, сега може да заделя само до 250 млрд. евро от своя капацитет, възлизащ на 440 млрд. евро.</p> <p>Увеличаването на максимално позволената сума най-вече е съгласие за формата на постоянния фонд, който ще започне да действа от 2013 година. Такова съгласие вече беше постигнато от финансовите министри по-рано тази седмица, но Ангела Меркел, германският канцлер, отново повдигна въпроса, защото искаше удължаване на периода, в който страните да внесат своята част от сумата (най-вече за да избегне плащането на голяма сума през 2013, годината на парламентарните избори в Германия). Както изглежда, и по това беше постигнато съгласие.</p> <p>Също така беше постигнато съгласие по основните параметри на действието на &bdquo;временния&rdquo; Европейски фонд за финансова стабилност (ЕФФС), като беше отложено единствено окончателното му приемане за юни заради политическите проблеми във Финландия.</p> <p>Правителството в Хелзинки отказва да се подпише под каквото и да е увеличение на отпусканите суми от ЕФФС, докато не бъдат проведени изборите там следващия месец. Всъщност, от една страна, това е конституционен въпрос, при който парламентът трябва да бъде свикан на извънредна сесия, за да бъде одобрено каквото и да било увеличение на вноската на Финландия в този фонд, независимо дали са пари в брой или гаранция за такива. От друга страна, има немалка съпротива от страна на избирателите. Дясноцентристката Национална коалиционна партия, водена от финландския финансов министър Юрки Катайнен, се очаква да спечели мнозинство. Но той е поставен в трудна ситуация от &bdquo;Истински финландци&rdquo;, популистка, антиимиграционна и антиевропейска партия, която регистрира силен ръст в доверието &ndash; в голяма си част заради популистките критики, че Финландия плаща за спасяването на закъсалите икономики на Гърция и Ирландия.</p> <p>Молбата Финландия отново да развърже кесията си преди парламентарни избори само налива вода в мелницата на &bdquo;Истински финландци&rdquo;, този път заради необходимостта да се помогне финансово на Португалия. Затова политическите лидери и в Португалия, и във Финландия се надяват, че на Португалия скоро няма да й се наложи да иска пари.</p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>