Парализата на пазара на труда може да остане в миналото

<p>Около 24 млн. американци са без работа или работят с намалено работно време (на половин работен ден и със заплата, която е 19 хил. долара по-ниска от средното за страната). Ако тези хора скоро не си намерят работа, те ще загубят тренинг и трудови навици и ще станат трайно безработни, което ще има негативни последици за техните семейства, общности и страната като цяло. И ако заетостта не се увеличи значимо, данъчните приходи ще намалеят, разходите за помощи при безработица ще се увеличат, а дефицитът ще нарасне доста над сегашните прогнозни равнища.</p> <p>Ние все още сме склонни да се надяваме, че този проблем ще се реши някак от само себе си, но всъщност няма да се реши. Председателят на Федералния резерв (Фед) Бен Бернанке сподели тази седмица, че икономиката преминава през най-тежката си финансова криза и през най-големия колапс на пазара на имоти от Голямата депресия насам. Всъщност проблемът е дори по-дълбок. Нарастването на заетостта е в застой още от 2000 година. Ако не беше жилищният и кредитният балон, тази криза щеше да се прояви доста по-рано.</p> <p>Американските работници живеят в съвсем нов свят. Технологичните промени и глобализацията позволиха на компаниите да произвеждат повече с по-малко работници. Нововъзникващите пазари осигуряват милиони квалифицирани работници, които могат да произвеждат същите продукти за малка част от цената, на която ги произвеждат американските. Статистическото бюро по заетостта отбеляза, че от 1947 до 2000 ръстът на продуктивността е зависил от растежа на заетостта. От 2000 насам те се разминават. Продуктивността нараства, докато заетостта намалява. </p> <p>Носителят на Нобелова награда за икономика Майкъл Спенс е категоричен, че в Америка растежът и заетостта в бъдеще ще продължават да се разминават. Означава ли това, че сме обречени на нисък растеж и намаляване на заетостта за в бъдеще? Не, но кризата е структурна и трябва да признаем нейния обхват и упоритост. „Изключването на алармата и покриването на главата с одеалото не е решение”, казва Ел Ериан.</p> <p>Притесненията на републиканците, че правителствените разходи ще останат високи в дългосрочен план, са разбираеми, но орязването им сега ще причини задълбочаване на проблема с безработицата и ще забави растежа. Президентът Обама говори за създаване на работни места, но изглежда напълно неспособен да направи нещо кой знае колко амбициозно, за да изпълни тази задача. Дори Бернанке сподели тази седмица, че не може да стори нищо за забавения растеж и високите нива на безработицата. Дали всички ние не ставаме фаталисти?</p> <p>Истината е, че бихме могли да предприемем някакви действия, които да стимулират създаването на работни места, макар и много от тях да са с ограничен ефект върху дефицита. Вашингтон спешно трябва да намери начин да наеме милиони работници, чиито работни места бяха закрити при разразяването на имотната криза. Най-простият начин да им се помогне – не само на тях, но и на страната, е като се създаде национална банка за реализация на инфраструктурни проекти, която да поправи и възстанови американската инфраструктура – понастоящем в катастрофално състояние и на 23-то място в света, според Световния икономически форум – паднала с шест места надолу през последното десетилетие.</p> <p>Лидерът на мнозинството в Камарата на представителите омаловажи тези предложения като опит за ново стимулиране, но ако републиканците оставят настрана идеологическите си предразсъдъци, ще видят, че това наистина е възможност за прокарване на две от техните любими идеи: приватизация и премахване на регулациите.</p> <p>Строежът на инфраструктура в Съединените щати е отличителен белег на социалистите. Чрез правителствени фондове са построени или финансирани почти всички инфраструктурни проекти. В много европейски страни и в Азия частният сектор играе значителна роля при финансирането и строежа на пътища, магистрали, железопътни линии и летища с финансиране и от публични фондове. Една инфраструктурна банка би могла да създаде механизъм, чрез който участието на частния сектор може да стане напълно възможно. Разбира се, трябва да бъдат прибавени и публични средства, главно под формата на емитиране на дългови книжа, но при възможно най-ниски лихви заради необходимостта от възстановяване. Подобни проекти с много дълъг срок за погасяване на заемите по тях е добре да бъдат наречени инвестиционни, а не разходни. </p> <p>Националната инфраструктурна банка също така може да получи подкрепа от „Чаеното парти” заради премахването на регулациите. Една от причините федералните разходи да са толкова неефективни е, че Конгресът иска да пръска пари по начин, който носи политически дивиденти, но икономически е изключително неефективен. Инфраструктурната банка може да изработи тези решения, използвайки анализ на ползите и вредите, една меритократична система, а не опирайки се на системата на патронажа и личните предпочитания.</p> <p>Страната се нуждае от много повече: тя се нуждае от съживяване на производството, от усъвършенстване на техническите умения и от разработване на програми за производствени практики. Трябва да бъдат предприети агресивни действия за рекламирането на процъфтяващите индустрии, каквито са развлекателната и туристическата. Трябва да бъде разширен обхватът на преквалификационните курсове. Трябва да стимулираме развойната дейност. Трябва да даваме повече визи за квалифицирани имигранти, за да остават и да създават компании и работни места в Америка. Тези предложения трябва да станат част от националния план за създаване на работни места, който Обама трябва да предложи в най-скоро време. Трябва да се започне с нещо, което да даде бърз резултат и да върне хората обратно на работа за възстановяването на Америка.</p> <p><em>Превод: Георги Киряков<br /></em></p>