Падналите герои на финансовата криза

<p>През 2008&ndash;2009 влиянието на Г-20 нарасна, за сметка на това на Г-8. Хората наистина усетиха нуждата от световно правителство. И не на последно място, се увеличи броят на предложенията с цел създаването на подобно правителство да се осъществи на практика.</p> <p>Опитът в края на краищата се оказва, че не е просто името, което даваме на нашите грешки. Както показа финасовата криза, той е също така процесът, който ни помага да разширим нашето разбиране и представи за един нов свят.</p> <p>За нещастие обаче този процес няма да продължи достатъчно дълго, давайки възможност на много банки, правителства и международни институции да се върнат към &bdquo;старите бизнес практики&rdquo;. Дори днес виновните за световната икономическа криза си позволяват да влизат в ролята на обвинители и обвиняват борещите се с нея, че са я предизвикали.</p> <p>В разгара на кризата правителствата имаха възможност да създадат нова световна финансова инфраструктура. Но оставиха тази възможност да им се изплъзне. Фактът, че много западни икономики успяха да излязат от рецесията миналата година, не трябва да ни заблуждава, че кризата е била просто кратка пауза и че посткризисният свят може да се върне до предкризисното състояние. Има сериозен натиск да се пренапише историята на тази криза чрез представяне на резултатите от нея като причини за нея и да се обвинят правителствата, които успяха да я предотвратят, че са я провокирали.</p> <p>Най-ниската точка &ndash; въпреки че някои биха нарекли това връх на абсурда &ndash; беше достигната миналата година, когато рейтинговите агенции съсредоточиха наблюденията си върху правителствените дългове, а пазарите, които бяха подмамени от некомпетентността на агенциите и ниското доверие, насочиха вниманието си върху техния размер. На &bdquo;Лиймън Брадърс&rdquo; беше даден най-висок рейтинг в самото навечерие на нейния фалит, а сега същите тези рейтингови агенции си позволяват да критикуват правителствата, които се опитват да изтеглят световната икономика от пропастта, че нарушават счетоводните принципи.</p> <p>Наистина ли рейтинговите агенции и пазарите са толкова зле информирани за публичните разходи? Според Международния валутен фонд страните от Г-20 са отделили средно 17,6% от своя брутен вътрешен продукт в подкрепа на банковите си системи, въпреки че са похарчили значително по-малко. Също така са похарчили за стимулиране на реалната икономика сума, равна само на 0,5% от БВП през 2008, 1,5% през 2009 и около 1% миналата година. Общо плановете за възстановяване на икономиките на страните, членки на ЕС, са в размер на само 1,6% от БВП на Съюза в сравнение с 5,6% в Съединените щати.</p> <p>Правителствата предприеха правилните мерки за спасяването на банките, но пренебрегнаха политическите последици. Чрез изразходването на огромни суми пари за спасяването на финансовата система, без да се интересуват как ще бъдат връщани, те се показаха като непредвидливи. Признанието, че рейтинговите агенции са некомпетентни, без да се направи нищо, за да бъдат регулирани, е непростимо.</p> <p>В резултат на това ще се наложи данъкоплатците да плащат два пъти, един път за спасяването на банките и още един път за това, че са стигнали до фалит чрез натрупването на дългове, и това, че ще платят два пъти, става ясно от програмите за строга фискална дисциплина прокарвани в Европа. Парадоксалното е, че с нарастване на чувството, че катастрофата е преодоляна, нарасна и натискът върху правителствата да съкращават общестените и социални разходи и да се въздържат от прокарване на инвестиционни програми. Хората са принудени да приемат отново политиките, които причиниха кризата на първо място.</p> <p>Но правителствата не са виновни за хорската заблуда, нито пък за това, че са действали наивно и сега плащат цената за това. Правителствата наистина нямат избор: те трябва да действат отговорно и да упражнят сила дори това да изисква да плуват срещу течението на общественото мнение &ndash; и особено ако това ще помогне за облекчаване на хорското страдание, дошло с кризата.</p> <p>Трябва да припомним, че икономическият растеж беше устойчив само в страните с високоразвита система за разпределение на социални блага, каквато е&nbsp; френската. Да, тези страни ще се възстановат по-бавно от останалите, но страните, които пропаднаха надълбоко, трябва да работят по-здраво от онези, пропаднали в по-плитки дупки.</p> <p>Може би най-важното е, че ожесточаващата се конкуренция, независимо от цената, само ще утежни кризата. Накрая, политиката към експортноориентиран растеж може да успее само ако другите страни са склонни да увеличат дефицита си. При положение че световните дисбаланси, които докараха кризата, остават непроменени, нарастването на конкуренцията ще се окаже пирова победа &ndash; и ще се отрази зле на стандарта на живот и покупателната способност на гражданите в отделните страни.</p> <p><em>*Жан-Пол Фитуси е професор по икономика в Института по политически изследвания в Париж.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>