Отпуската на аг. „Ангелов”

10 Sep 2020
10 сеп 20 | 19:49
160
0

Третото ми условие е нашата кореспонденция, ако изобщо тя продължи, да си остане само за нас През лятото на 1975 г. ефр. Фердов, който, както вече разбрахме, обича поезията, намира сродна душа, с която има възможност да сподели творческите си търсения. Интересът към изкуството се превръща в основа на новото му приятелство. Естествено, ефр. Фердов дори не подозира, че новият му приятел, ред. Ахмедов, е сътрудник на ВКР, и разговорите, които води с него, автоматично се превръщат в доноси. В работата си с обекта Фердов аг. “Ангелов” използва ново средство, за да спечели доверието на жертвата си.

След продължително и търпеливо обикаляне около обекта по указания на офицерите от ДС Доган пише писмо до него, в което директно му предлага приятелството си и го моли за дискретност. Писмото агентът пише от родното си село Дръндар, където прекарва част от полагаемата отпуска преди уволнението от казармата. Освен всичко останало, в писмото до Фердов Доган за първи път демонстрира пред ДС философската си заявка и “високия” си стил на изказ, който в годините на политическата му кариера ще се превърне в негова запазена марка. Но още е рано за “голямата наука”. Този стил Доган ще шлифова търпеливо в годините, пишейки агентурни сведения и философски есета. Двете писма до Фердов, запазени в архива на ДС, са първият му опит да спечели доверието на български турчин с помощта на “философското говорене”. По-късно този неразбираем стил дълго ще впечатлява привържениците му и те безрезервно ще му даряват доверието си. През лятото на 1975 г. ефр. Фердов ще направи същото. Ето и това първо агентурно писмо до “приятел”: Драги Фердов, не се пули кой може да е този непредвиден за теб, а може би и нямащ друга работа и впоследствие от това търсещ възстановяване на забравени контакти. Първото ми условие е да бъдеш сам, когато четеш тези редове. Второто – е моето задължение да се представя. Аз съм Ахмедов – ел. техник (бившият) на под. 2570. Третото ми условие е нашата кореспонденция, ако изобщо тя продължи, да си остане само за нас, без ни най-малко да се обнародва в средите около теб. Може би изобщо нямаше да ти пиша, ако една случайност не ми бе дала повод да си спомня думите ти, че правиш опити да пишеш. Ако ти самият смяташ за необходимо да установим за в бъдеще един контакт, имаш за обект въпроси, отнасящи се до въпросните теми, моля те отговори ми веднага, т. е. в най-близко време. Бих се радвал още повече, ако ми изпратиш някои свои работи. Вярвам в това, че интересите ти са достатъчно широки и достатъчно дълбоки, за да прецениш едно подобно сътрудничество на приятелски начала. 8.8.1975 г. С уважение: Ахмедов Направил преписа: Стайков 11.VIII.1975 год. – Шумен Писмото е написано от аг. “Ангелов” до обекта на ДОП “Лидера” по наши указания. Стайков” Отговорът на Фердов не е запазен в агентурното дело на Доган, но вероятно се съдържа в делото за оперативна проверка на ефрейтора, до което нямаме достъп. Въпреки че не можем да цитираме отговора на Фердов, със сигурност можем да направим извода, че аг. “Ангелов” е спечелил доверието на начинаещия поет. Оттук нататък вратите към стиховете, тайните и мислите на Фердов са широко отворени за агента и той с цялото си умение ща се възползва от това. След като е получил отговора на първото си писмо, Доган пише второ, с което да затвърди успеха си. То, естествено, е написано също по указанията на неуморните офицери от ДС, но този път е изпратено от Варна, където агентът гостува на свои съселяни. Привет от Черноморието! Преди няколко дни се върнах от няколкодневна почивка, това беше на 26.VIII.75 г., реших да ти пиша направо до поделението, тъй като в противен случай нямах гаранция дали в скоро време щеше да ми получиш писмото: имам предвид, че до 28.VIII.75 год. си беше в отпуск на село. Позволи ми да ти благодаря най-сърдечно за хубавите пожелания. Сега на свой ред ще отметна, въпреки откъснато, някои свои съображения върху онова, което ми излагаш в писмото си. Не съм поет (начинаещ), нито писател; не съм си поставил и подобна цел. Жизнените ми стремления намират конкретизация върху философските проблеми, както на знанието въобще – в частност на прозата и поезията. Намирам за уместно да отбележа, че “нищо не ми е чуждо”, интересувам се от всички проблемни задачи на епохата. Онова (в случая), което нас ни обедини, е разбира се, поезията и така важната тема, която ме интересува. Трябва предварително да имаш впредвид, че в някои отношения съм безпощаден критик. Това условие лично на теб не ти е от значение, защото поелият борбата в живота да изрази чрез перото и сам като такъв, сам да се включи в преравяне правилата на живота, първоначално се нуждае от определен компас, а такъв ще има само тогава, когато се ръководи само от най-възвишените критерии на времето, а аз работя именно по тия въпроси. Доколкото се отнася до поетичното ти (начинаещо) творчество, засега поне още не съм в състояние да си изложа мнението, поради липса поне на най-обща представа върху цялостната ти насоченост (освен интимните лирики). В това отношение мога само да заявя, че с най-голямо нетърпение очаквам твоите стихове. Направи ми дълбоко впечатление и темата, която те интересува: “Носталгия, желание да служа на родината, на моите прадеди”. Пишеш за народ с такива славни исторически традиции, не съм равнодушен към този род въпроси. Нещо повече, интересът ми към тези въпроси е много по-голям, отколкото сега съм в състояние да ти представя. Но формата на въпроса, който те интересува, има много неопределености. Интересува ме какви теоретични и практични средства имаш впредвид за реализиране на стремленията си? Имат ли те някаква политическа платформа или не? Имаш ли нещо впредвид за време и място по отношение на тези въпроси и т. н. Доколкото се отнася всичко това за средствата, това също не е без значение. Накъсо: ние се нуждаем от по-широк взаимен обзор за характера на нашата индивидуална и обща насоченост. На 13.IX. ще бъда в поделението. Но дотогава естествено ти трябва да ми пишеш, за да имаме по-добри възможности за обмяна на мисли и мнения като дойда в Шумен. Твой: подпис (не се чете) Писмото е написано по наши указания. Стайков Във Варна аг. “Ангелов” не се задоволява само с писането на писма до ефр. Фердов и наред с почивката засича поредните “турски националисти”. Това е неговият домакин Мехмед Фучев, който е лежал в затвора за опит за бягство от НРБ. Националистическата дейност на Фучев се изразява в това, че се познава с двама турски моряци, от които получава “вещи” и след това ги продава. По-късно по петите на Фучев освен аг. “Ангелов” ще тръгнат и офицерите от Шесто управление на ДС във Варна. В агентурно сведение от 4 септември 1975 г. Доган обобщава свършената по време на полагаемия отпуск работа. Един мой приятел ми разказа, че през периода, когато е бил в отпуск от 15.VIII. до момента, е имал възможност да се срещне с негов приятел от Варна, от който е установил следното: Лицето Мехмед Фучев от с. Дръндар, Варненско, който е лежал в затвора за опит за бягство и в момента живущ в гр. Варна, заедно с жена си е имал връзка с двама турски граждани от екипажа на някакъв кораб – частен, който често пътувал между Турция и България. До момента горните лица са доставили на Фучев дребни вещи, които той е пласирал тук в България. За в бъдеще той им е поръчал да доставят наскоро излязлата в Турция книга “Към белите дни” от Б. Еджевит, в която се дава програмата на Народно-републиканската партия в Турция. Според Фучев желанието му щяло да се реализира при следващото идване на неговите приятели от Турция. Освен това в дома на Фучев приятелят ми е видял два турски вестника, които са били доставени от турските му приятели. Срещите между Фучев и горните лица са ставали  в дома на първия, в който вече са идвали няколко пъти. Приятелят ми съобщи, че връзките между него и ефр. Фердов са продължавали и до идването са си разменили по 1–2 писма. В писмото си до приятеля ми ефр. Фердов е споделил, че освен интимна лирика, с което той се занимавал, имал и една друга тема: “Носталгия, желание да служи и да бъде полезен на неговите прадеди”. Желанието му е било всеки от неговите сънародници да даде по нещичко от своето сърце и от своя ум, за да се издига тази носталгия и да се осъществи нашето общо желание. “Ангелов” 4.IX.1975 г. Докато аг. “Ангелов” е писал писма и е почивал във Варна, ст. лейтенант Стайков е повишен в чин капитан, за което със сигурност определена заслуга е имал и изпълнителният му агент. Ето и първите задачи, които поставя ст. лейтенант Стайков от висотата на капитанския пагон на едно от своите най-големи открития: 1. Да изясни дали ефр. Фердов е написал нови стихове и с какъв сюжет, кой патрон му служи за патрон и в каква насока смята да се отдаде за в бъдеще. За целта при посещението му за в бъдеще в поделението, да се създадат условия за по-интимен разговор, като му изтъкне неговите разбирания, стремежи и мечти, че той в повечето случаи се насочвал досега към критика на такива стихове, че обичал поезията, в която се описват мъките, радостите и мечтите на даден народ, но не умеел да пише, да посочи трудовете на някои бележити поети, включително и турски, като назове някои плюсове и слабости според него, да изяви желание да се запознае с част от неговата лирика. Мероприятия: Препис от сведението да се изпрати до ДС – Варна за вземане отношение към цивилните лица. Забележка: Задачи по лицата от Варна ще бъдат поставени на агента при срещата утре, след която той ще заминава за Варна и ще има възможност да ги изпълни. Капитан Стайков 4.IX.1975 год. На 7 септември полк. Владинов прави своите изводи и разпореждания в редовните си бележки: Др. Стайков, съвместно с другарите от териториално и VI отделение ДС – Варна, ще проверя какво представляват засечените цивилни лица от турски произход и за кой турски кораб става въпрос, като ще се съгласува работата и се набележат съвместни мероприятия. От писмото на обекта Фердов до агента се подразбира, че е националист, че с поезията си на тема “носталгия по родината” цели да подбужда турско национално чувство на българското население в НРБ от турски произход. Агентът да укрепва в бъдеще връзките си с него, като се пази от подтикване. полк. Владинов 7. IX.1975 год. Преди да се завърне в поделението, аг. “Ангелов” се вижда лично с ефр. Фердов в ресторанта на гарата в Каспичан, където заедно с ред. Садъков от с. Дръндар прекарват времето си в късните часове на 4 септември 1975 г. Ефр. Фердов е предпазлив в думите си заради присъствието на ред. Садъков. Затова той говори за убежденията, плановете и поетичните си наклонности само когато Садъков не е на масата и ефрейторът е насаме с верния си приятел аг. “Ангелов”. Един мой приятел ми разказа, че на 4.IX.1975 год. от 22.00 часа до 0.1 часа е провел разговор в ресторанта на Ж. П. гара Каспичан с ефр. Фердов в присъствието на ред. Садъков, от който е разбрал следното: Фердов е имал желание сега и в бъдеще да пише стихове, като такива до момента е написал около 30, които съхранявал обикновено в родното си село Искра и част от тях в поделението. Обикновено лириката му била на интимна тематика, но той е имал желанието да пише за националната възвишеност в НРБ (на турското население), като перспективните му планове са били да живее и твори в Турция. Тия планове той щял да ги осъществи в близките няколко години, като е имал намерение да се изсели в Турция по официален път, заедно с цялото си семейство, който въпрос щял да се реши окончателно към края на месец октомври 1975 год. Ако това не станело по официален път, той е заявил пред приятеля ми, че ще замине в Турция по нелегален начин. За своите планове, а също така за темата, върху която пише, а също така и за лириката той в поделението не е споделял пред никого. Доста близък приятел в това отношение, който бил запознат отчасти с неговите намерения, е бил негов приятел от близките села на с. Искра. Същият се казва Фикрет, в момента войник в поделенията на Варненската дивизия и щял да се уволнява в близко бъдеще. По време на срещата между приятеля ми и Фердов е присъствувал и ред. Садъков, който е чул повечето от коментарите между двамата, но Фердов не се отпускал да говори пред него всичко, тъй като за него той е бил непознато лице. “Ангелов” 5.IX.1975 год. Освен че поставя поредните задачи на агента си, кап. Стайков добавя и още малко информация за срещата на “Ангелов” с Фердов, която не е влязла в агентурното сведение. От нея става ясно, че в най-скоро време ефр. Фердов ще изпрати част от стихотворенията си на своя приятел, който от своя страна ще ги предаде на кап. Стайков. Поставени задачи: Да изясни на каква тема са стиховете съхранявани в дома на ефр. Фердов и да се снабди с част от тях. За целта преди да се разделят да му каже, че по време на отпуската си желае да се запознае с писаните от него стихове и като се върне в поделението да си каже мнението по тях. Затова обектът след като си отиде в отпуск за 9.9.1944 год. да му ги изпрати с препоръчано писмо. Да изясни лицето Фучев ще се снабди ли с книга от Турция чрез неговия познат, на каква тематика е същата и в какви отношения са с турския гражданин. За целта при възможност да посещава дома му и под предлог, че вероятно обещаната книга е интересна и иска да я прочете, да следи за получаването й и търси начин да се запознае с турския моряк. Забележка: Освен написаното в сведението по време на срещата, агентът ми съобщи и следното: Ефр. Фердов му е обещал в най близко време да му изпрати препоръчано писмо с някои от написаните стихове. Освен това за патрон в писането на стиховете си Фердов е имал предвид Назъм Хикмет, като от неговата поезия той е взимал само шовинистичното, което е характерно за началния период на творчеството му, а не пролетарската му поезия и реализма. Мероприятия: Чрез ДС – Силистра, ще изясня дали семейството на ефр. Фердов подлежи на изселване, имат ли паспорт и какво се очаква да се реши по този въпрос до месец октомври 1975 год. Кап. Стайков 6.IX.1975 год. На срещата между Доган и кап. Стайков, която според архива на ДС е “проведена на закрито в Шумен”, присъства и полк. Владинов. В своите бележки той допълва информацията, записана от аг. “Ангелов” и кап. Стайков, със свои лични впечатления. Естествено не пропуска да запише и разпорежданията си. Бележки на началник отделението: На срещата, на която присъствувах, между другото агентът сподели, че обектът Фердов сега прави първите си стъпки в поезията и в това отношение не е написал нищо особено, но не бил за подценяване. Същият изразил желание да издирва и се свързва с други младежи от турски произход, които се занимават с поезия, с цел да сверяват нивото си и уточняват тематиката. По убеждение е бил националист, но сега се намирал в период на лутане без определена цел и насока на действие. Имал намерение след службата да изкара двегодишен курс по радио и телевизия в Шумен, за да си изкарва прехраната в България, а в Турция смята да учи и твори. В отношенията си е бил доста внимателен, дискретен и конспиративен, трудно се доверява на други лица. За това агентът съди, че доста време се познават, но доскоро нищо не му доверявал. Освен това в разговора си в Ж. П. ресторанта в Каспичан е присъствувал още един войник от селото на С. С. (б.а. – секретният сътрудник), но ефр. Фердов не е говорил нищо съществено пред него, това правел, когато същият не е бил на масата. За да се установят истинските му цели и намерения, са необходими чрез териториалните органи на ДС – Шумен, Варна и Силистра, да се провери за агент с поетични наклонности от турските среди и чрез аг. &bdquo;Ангелов” се насочи и свърже с него. На агента са дадени указания за спечелване пълното доверие и задълбочаване връзките си с ефр. Фердов и Фучев. С ДС – Силистра е уговорено маршрутиране на агента до Фердов с “М – Родопи” при положение, че има условия за експлоатация. Полк. Владинов 8.IX.1975 год. С това почивката на Доган в Дръндар и Варна приключва. Оттук нататък агентурната работа ще продължи с пълна пара, а най-интересните агентурни сведения по адрес на Фердов тепърва предстоят. До уволнението си аг. “Ангелов” ще успее да насочи вниманието на ДС към още няколко интересни обекта, а след това с ще се устреми към варненското подразделение на ПГУ на ДС, където ще продължи да работи по “турска линия”.