“Салиев е споделил, че сега е сигурен, че подир него са пуснати да го следят поне няколко човека от ст. лейтенант Стайков”. “Салиев още е споделил пред приятеля ми, че когато бил в първи курс в СУ, органите на МВР са му предложили сътрудничество, но той категорично отказал”. “Агентът е много добре подбран, правилно се ръководи от ОР Стайков и за в бъдеще може да израсне като много надежден и перспективен агент по турска линия”.
<p>На 12.10.1974 г. аг. “Ангелов” предава поредното си агентурно сведение с информация за ефр. Салиев. То е и първата по-сериозна заявка за качествата на агента. Само няколко дни след като е получил задачата да се сближи с ефр. Салиев, редник Ахмедов вече се черпи с “врага” и слуша историята му, разказана в детайли. След това, разбира се, докладва подробно на водещия си офицер. Извън чисто личните моменти в историята на ефр. Салиев, от агентурното сведение на Доган става ясно, че “врагът” всъщност е доста по-наивен, отколкото изглежда, и че неговият протурски национализъм е по-скоро мотив да избяга от една тоталитарна държава, в която не вижда перспектива за себе си. Години след този донос Ахмед Доган, в ролята си на дисидент, ще повтаря немалко от тезите на ефр. Салиев и ще се бори за тяхното осъществяване. През 1974 г. обаче аг. “Ангелов” предпочита да докладва за откровенията на съказарменика си, който освен всичко останало споделя, че преди време категорично е отказал да сътрудничи на ДС. Ето и агентурното сведение на аг. “Ангелов” от 11.10.1974 г.:</p>
<p>Един мой приятел ми разказа, че на 6.X.1974 год. е бил поканен от ефр. Салиев да посети “Мадарския конник”, където да се почерпят. Там те са били от 10 до 15 часа през деня и са провели обширен разговор, в който приятелят ми е разбрал подробности около миналото на ефр. Салиев и неговите перспективи за в бъдеще. Преди всичко той е изтъкнал, че като човек е имал за цел да отиде в Турция – независимо по какъв начин. Като студент в София той е направил един опит в тази насока, но същият е излязъл несполучлив. През 1970 год. с помощта на свои приятели е успял да се свърже с турски граждани транзитно пътуващи от Германия за Турция. Срещите си с тях той е провеждал в международния влак от Мюнхен за Турция на Централна гара в София в предварително уговорени за целта вагони. По време на тия срещи се е запознал с доста турски граждани. С тях той се е срещал много пъти допълнително в ресторант “Балкан” в София. Тогава Салиев е предал на същите снимки за изготвянето на фалшив паспорт. През месец август 1970 год. паспортът е бил готов, като неговите познати му го показали и се уговорили с него на другия ден той да чака на определено място в някаква градинка като със себе си носи багаж не повече от един куфар, когато те щели да го изведат за Турция. Тия въпроси Салиев ги е споделял единствено на неговия най-добър приятел и съквартирант, като му е казал, че на другия ден той вече няма да се намира в България. На другата вечер Салиев отива на определеното място и там го чака лека кола, но от нея излизат няколко човека, хващат го и го откарват в МВР. В последствие е имал очна ставка със съквартиранта си и за Салиев е известно, че той го е издал. Органите на МВР не са изнамерили в него нищо и са нямали доказателства, освен това той отричал пред тях всичко. Те щели да го осъдят, но в това отношение много му е помогнал баща му, който е бил комунист. По време на задържането му МВР са иззели от него около 300 книги – издадени в Турция, много от които са били забранени тук, тъй като засягали социалистическия строй. Тях той ги е използувал за идеологическо въздействие над свои познати, на които четял по време на събирания с тях. В тази връзка Салиев е споделил, че той е успял да обработи много хора в насока против нашия строй. За всички тия въпроси той е имал досие, което се намира в София на ул. “Васил Коларов”. Салиев е споделил, че сега е сигурен, че подир него са пуснати да го следят поне няколко човека от ст. лейтенант Стайков. Имайки предвид горното, той е бил предпазлив, като в много случаи се правел на глупав. В същото време неговата цел била да спечели хора на своя страна, като в това отношение се е похвалил, че има вече 7–8 човека такива За приятеля ми той е изтъкнал, че съжалява много, че не се познават отпреди и желае на всяка цена тяхната дружба да продължи за в бъдеще, след като се уволнят, като желае да влезе в приятелската среда на приятеля ми. Когато веднъж приятелят ми е споделил, че има някакъв приятел, който се опитал да избяга зад граница, Салиев е споделил, че е от неговата черга и че неговата цел е също такава. След като се уволни, той щял да работи по Черноморието като сервитьор или барман, за което има завършени курсове. Щял да работи около една година, за да спечели пари и тогава ще мисли по тия въпроси. За осъществяването на своята цел той е имал предвид чрез изготвяне на фалшив паспорт, което е трябвало да се подготви много сигурно и да не се доверява за това на много хора. Другият начин бил чрез българо-сръбските събори, който не бил много благоприятен за него. Когато приятелят ми му е подхвърлил как ще постъпи със семейството си и него има ли го предвид, Салиев е отговорил, че за него това не е проблем. Той се оженил за жена без да има с нея някаква любов и да изпитва някаква обич, а за това, че попада в категорията за изселване, чийто баща е бил подал документи, след женитбата им обаче бащата се отказал от това. В момента Салиев не е бил привързан въобще към семейството си и разделянето с него не щяло да му достави никаква мъка. Салиев още е споделил пред приятеля ми, че когато бил в първи курс в СУ, органите на МВР са му предложили сътрудничество, но той категорично отказал. Привързаността си към приятеля ми той е дължал преди всичко на това, че в последния харесвал способността му да умее да говори публично. Същият е присъствувал на някои събрания, които приятелят ми е ръководил. Той е споделил пред приятеля ми, че те на всяка цена трябвало да започнат да учат, но не споделил с каква цел. Приятелят ми с това се е съгласил като споделил, че още от по-рано е имал такава нагласа. По време на разговора Салиев е пожелал помощта на приятеля ми да му помогне в снабдяването на пишеща машина с латински шрифт, като е подчертал, че с такава е трябвало да се снабди на всяка цена. Когато е бил в София негов приятел е имал такава машина, на която той се научил да работи. Приятелят ми е отбягнал да даде отговора си в тази посока, като е изтъкнал, че когато му се е налагало да пише нещо, го е давал на писаря, който му е печатал.</p>
<p>“Ангелов”<br />12. X.1974 год.<br />Доносът на аг. “Ангелов” при всички случаи е донесъл редица неприятности на ефр. Салиев. Той носи информация не просто за това, какво мисли жертвата по отношение на комунистическия режим, но разкрива плановете й за в бъдеще. След тези информация на ефр. Салиев ще бъде много трудно да си намери работа като барман или сервитьор по Черноморието, а бягството му в Турция ще остане в сферата на непостижимите желания. Тук е добре да се изтъкне още веднъж талантът на Доган като агент на ДС. Само за няколко дни той успява да изтръгне всичко от ефр. Салиев, въпреки че последният много добре знае, че ст. лейтенант Стайков е “пуснал да го следят поне няколко човека”… <br />Информацията, предадена от аг. “Ангелов”, естествено, предизвиква интереса на ст. лейтенант Стайков и полк. Владинов. По този повод първият предлага поредните мероприятия, които да проверят ефр. Салиев, а вторият се среща лично с аг. “Ангелов” и водещия му офицер. Но нека започнем с мероприятията, които ст. лейтенант Стайков предлага да бъдат осъществени във връзка с ефр. Салиев:<br />Мероприятия:<br />1. Ще изясня дали Салиев като студент е имал намерения да минава през граница, дали е задържан от органите на МВР и дали са му вземани книги с идеологическо съдържание. По какви причини не е успял да завърши университета и какво е било поведението му през този период.<br />2. Чрез ДС – Разград ще изясня дали неговата съпруга попада в категорията за изселване и родителите й подавали ли са документи за изселване.<br />3. Салиев ще бъде проучен по местослужене с цел изясняване средата, в която се движи и неговото поведение в казармата.<br />13.X.1974 г.</p>
<p>След предложените мероприятия от ст. лейтенант Стайков полк. Владов е нанесъл редовните си бележки, в които е отразил впечатленията си от личната си среща с аг. “Ангелов” проведена на 14.10.1974 г. По време на тази среща аг. “Ангелов” не само преповтаря доноса си за ефр. Салиев, но и го разширява с оценки по отношение на съказарменика си и с допълнителна информация за него. За да не повтаряме вече посочената информация от аг. “Ангелов”, ще цитираме само новите сведения по отношение на ефр. Салиев. Ето бележките на полк. Владинов:<br />На 14.X.1974 г. от 21.00 до 22.30 часа съвместно със ст. лейтенант Стайков проведох контролна среща с аг. Ангелов с цел изясняване данните в сведението за ефр. Салиев, условията, при които е проведен разговорът, и преценката качествата и възможностите на агента, т. е. доколко може да му се вярва.<br />При срещата агентът с подробности повтори данните, като някои разшири и уточни, заявявайки, че според него ефр. Салиев сериозно е проангажиран в провеждането на националистическа дейност, което свързва най-вече с търсенето на пишеща машина с латински шрифт. От обясненията на агента за началото и характера на връзката им с ефр. Салиев се разбира, че последният дълго време се е въртял около него и го е изучавал като личност, преди да мине към откровения. В ресторанта в с. Мадара са отишли по предложение на Салиев, където в продължение на 5 часа се нахранили и изпили по два коняка по 100 грама, без алкохолът да им даде някакво отражение. (…)<br />В София били изградили група от студенти – турци, състояща се от 15 човека, в това число и жени, и под формата на интимна компания се събирали периодически. Един от приятелите му от “компанията” имал пишеща машина с латински шрифт, на която той лично се е научил да пише, без да сподели какво е писал. Умишлено не се е дипломирал, защото не искал да подпише договор с държавата за пет години по разпределението, а той не искал да се обвързва, тъй като търсел начин в скоро време да избяга в Турция по двата варианта – или като използва съборите на българо-югославската граница, с която бил много добре запознат и негов приятел бил избягал по този канал, или като се снабди с турски паспорт.(…)<br />През 1973 г. е бил учител в основно училище в един от кварталите на Разград и когато се подела акцията с допитването до децата дали да изучават турски език, той провел някои мероприятия с тях като екскурзии, беседи, писане на всички високи бележки по турски език и др., в резултат на което се е получило така, че всички деца заявили, че искат да изучават турски език. (…)<br />От разговорите си със Салиев до сега, агентът е с впечатление, че е убеден турски националист, с отлично познаване на турския език, история и т. н. и при всички случаи е подчертавал турското и се отнасял с ненавист към всичко българско. Постоянно изтъквал за общонационална дискриминация на турското население в България.</p>
<p>Според агента ефр. Салиев е бил доста образован, възпитан и тактичен в отношенията си, човек без особени слабости към алкохола, жените и др. При разговорите бил доста внимателен и съобразителен, изучавал мнението и реакцията на събеседника си, а при идване на външни лица прекратявал разговора”.<br />Срещата си с аг. “Анеглов” подп. Владинов е отразил и в рапорт до началника на отдел XI на ВКР, в който споделя възхитата си от агента и хвали ст. лейтенант Стайков за добрия подбор. Оттук нататък почти всички офицери от ДС, които ще имат възможността да работят с Доган в различните му агентурни периоди, ще изразяват по подобен начин чувствата си към него. Ето какво рапортува на 4.11.1974 г. полк. Владинов от ВКР:<br />Донасям, че на 14.X.1974 г. от 21 до 22.30 часа на открито вън от района на поделението присъствувах на контролна среща с агент “Ангелов” при ОР Стайков. Целта на срещата бе проверка и доуточняване данните по сведението на агента от 12.X.74 г. относно националистическата дейност на ефр. Салиев. Срещата протече при следния порядък:<br />Агентът се яви на мястото за среща точно в определеното време при спазване изискванията на конспирацията. След кратък уводен разговор за здравето и службата, за неговото семейство и образование, бе замолен да ми разкаже всичко, което му е известно за ефр. Салиев, за началото и характера на техните отношения, за личността му въобще. Това бе прието с готовност от агента и същият с най-големи подробности ни разказа всичко от начало до край, като разшири и уточни най-важните за нас данни. От разказа му бе видно, че той не се е проангажирал с нищо пред обекта, че последният преди да се разрие пред него дълго време го е наблюдавал и изучавал, че няма елементи на провокация и нечестност.<br />При срещата агентът ми направи впечатление на човек с много висока обща култура, любознателен и всестранно развит. Притежава остра и пъргава памет, логична мисъл и способност да предразполага към себе си. Политически е добре ориентиран и заинтересован, умее самостоятелно да се ориентира и правилно да преценява нещата. Същият е в състояние да импонира във всяко едно отношение на обекта и може успешно да го разработва. Като човек е самостоятелен, ученолюбив и любознателен, съобразителен и находчив. На сътрудничеството си с нас гледа като на гласувано му голямо доверие и с голямо желание изпълнява възложените му задачи. При изпълнение на задачите проявява умение и тактичност, независимо че е нововербован, което се дължи на високата му култура и възпитание.<br />Имайки предвид горното считам, че агентът е много добре подбран, правилно се ръководи от ОР Стайков и за в бъдеще може да израсне като много надежден и перспективен агент по турска линия. <br />Н-к отделение полк. Владинов, 4.XI., III – ДС</p>
<p>И занапред аг. “Ангелов” ще продължи да оправдава доверието на ДС и ще работи честно за репресивния апарат на комунистическия режим. Тази особена честност ще го изстреля от поделението в Мътница до ПГУ на ДС, а оттам и до върховете на българската политика. Десетилетия след доносите за ВКР по ирония на съдбата Ахмед Доган ще наложи монопол над защитата на правата, свободите и интересите на българските турци, а неговите най-верни привърженици ще бъдат хора, чието мислене силно ще наподобява това на ефр. Салиев от поделение 2570 – Мътница… <br /></p>