- 10 Sep 2020
- 157
- 6
Три типа отношение към проблемите ще определят икономическото ни бъдеще
През последната година Федералният резерв на Съединените щати (Централната банка – б.пр.) се очерта като най-големия купувач на правителствени дългови книжа, купувайки повече от половината нови емисии дълг. Фед нарече тази програма стимулиращи пакети, или както хората биха казали – пуснаха печатницата за пари. От Фед бяха категорични, че тази програма трябва да бъде преустановена през юни. Кой ще купува обаче целия нов емитиран дълг, когато Фед спре да го прави?
<p>Както може да се види от таблиците, Фед е станал най-големият притежател на американски правителствен дълг, следван от Китай и Япония. Чуждестранните притежатели държат почти половината (47 процента), но също така държат и повече от 60% от притежаваните от Фед американски дългови книжа. Отделни американски граждани, компании и други частни институции всъщност са миноритарни държатели на дълг.</p>
<p>Фед ще преустанови покупките на правителствени дългови книжа, защото увеличаването им може да предизвика инфлация, причинена от печатането на твърде много пари. (Забележете: зад всеки долар похарчен от американското правителство, стои заем от 41 цента – очевидна неустойчивост.) Китайците и другите притежатели на американски правителствен дълг отлично разбират нарастващата опасност от повишаване на инфлацията в Съединените щати и свързаното с това поевтиняване на долара. От септември Китай постепенно започна да намалява своите резерви в американски правителствен дълг, но също така може да започне да разпродава, понеже ще се нуждае от свежи средства за собственото си изграждане.</p>
<p>И пак, кой ще пълни зейналата дупка след като Фед преустанови покупките на емитиран дълг, китайците или японците? Други потенциални чуждестранни купувачи е малко вероятно да се появят, имайки предвид провала на администрацията на Обама и на демократите в Сената да предложат сериозен бюджет, който да намали драстично дългосрочния дълг. Възможните вътрешни и външни купувачи на правителствен дълг почти сигурно ще очакват да получат по-висока възвръщаемост при покупка през следващите месеци. По-високата лихва по правителствения дълг ще задълбочи фискалните проблеми и по-скоро, отколкото някои си мислят, ситуацията може да се изплъзне от контрол, както вече се е случвало в други страни.</p>
<p>Финансовото бъдеще на Съединените щати ще стане ясно през следващите няколко месеца в зависимост от резултата от битката между „отговорните”, „плахите” и „обезумелите”, надничащи зад всеки ъгъл. Водач на „отговорните” е конгресменът Пол Райън, републиканец от Уисконсин и председател на Бюджетната комисия в Камарата на представителите. Той добре разбира опасността, пред която са изправени Съединените щати, и полага свръхусилия да бъде конструктивен при изработването на бюджетните планове за 2012, за които се очаква да бъде постигнато окончателно съгласие по проблемите с разходите по различните бюджетни програми. Планът на Райън ще осигури на нацията устойчиви финанси чрез комбинация от стимулираща растежа данъчна политика, наложителните съкращения на разходите и орязването на отделни програми. Много от новите членове в Камарата на представителите от „Чаеното парти”, вероятно ще подкрепят г-н Райън. Също така ще го подкрепят и малък брой от сенаторите републиканци, като Ранд Пол от Кентъки, Пат Томей от Пенсилвания, Марко Рубио от Флорида и Джим ДеМинт от Южна Каролина, които разбират проблема и са готови да направят необходимото, да се противопоставят на предварителните разчети за разходите и дори на някои от програмите.</p>
<p>В редиците на „плахите” са включени много старомодни републиканци и някои умерени демократи, които вероятно частично осъзнават задаващия се фискален колапс. Но когато дойде времето да се направи окончателен избор за това какви специфични разходи да бъдат орязани, „плахите” почти винаги намират начин да кажат „да”, орязване на разходи, но не точно тези или онези, или не сега. За „плахите” също така може да се каже, че са склонни на компромис, когато в решението е включено повишаване на данъците. Те отказват да приемат, че значително повишаване на данъците ще забави растежа, което ще наложи дори по-драстично орязване на разходите. Когато правителството расте по-бързо от частния сектор, както се случва през последните няколко години, повишаването на данъците не може да бъде решение (това е въпрос на проста аритметика, а не на идеология). Проблемите с разходите изискват и решаването им чрез орязване на разходите.</p>
<p>Накрая се появява една тълпа „обезумели”. Това са момчетата, които или отричат проблема, или се опитват да пробутват тезата, че той може да бъде решен чрез по-високо облагане с данъци на „богатите”. Това са онези, които или не са разбрали, или не искат да проумеят икономическите реалности. Те отказват да приемат, че дори и да обложим със 100-процентови данъци богатите, все още няма да е достатъчно да съберем необходимите приходи в хазната, че да можем да покрием огромните разходни планове. Демократи като сенатор Чарлс Шумър от Ню Йорк и конгресменът Барни Франк от Масачузетс тичат пред телевизионните камери да изобличават хора като г-н Райън, които всъщност се опитват да решат проблемите, но двойката никога досега не е предложила някакво собствено работещо решение.</p>
<p>На притежателите на дългови книжа и на потенциалните купувачи им предстои да наблюдават тази игра между отговорните, плахите и обезумелите. Ако отговорните вземат надмощие, притежателите на правителствен дълг вероятно ще се успокоят и лихвените равнища ще растат с умерени темпове. Ако спечелят плахите, много от притежателите на дълг вероятно ще разпродадат една част от него и дългосрочните лихвени равнища ще скочат рязко, като по този начин ще потопят пазара на имоти и някои други индустрии, вкарвайки ни отново в рецесия. Ако надделеят обезумелите, притежателите на дълг ще се разбягат панически, лихвените равнища ще достигнат до небесата и ще задълбочат рецесията, че дори и по-лошо, при това със сигурност.</p>
<p>Ако американското общество проумее за какво става въпрос, обезумелите ще загубят. Но за съжаление твърде малко хора разбират за какво всъщност става въпрос, защото когато се опре до икономическата политика, водещите медии правят всичко възможно да усилят гласа на плахите и обезумелите, но не и на отговорните.</p>
<p><em>*Ричард Ран е американски икономист, познат и в България. Старши научен сътрудник е в Институт „Като” и е председател на Института за глобален икономически растеж.</em></p>
<p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>
