Изискванията към новите върховни ръководители в ЕС - президент и външен министър, са високи, а списъкът на възможните кандидати се свива. Шведското ротационно председателство възнамерява да вземе решение до 19 ноември, четвъртък. Когато Договорът за реформите от Лисабон влезе в сила към 1 декември, ЕС ще трябва да определи лицата за два нови върховни поста. Председателят на Съвета, който ще бъде с мандат от 2 години, ще има за задача да определя лицето на Европейския съюз извън рамките на Общността и да се грижи за повече последователност навън.
<p>Т.нар. "външен министър" ще ръководи най-важния съвет на министрите, а именно - на външните, и ще трябва да придава на Общността повече тежест на международни конференции и срещи на върха. <strong>Външният министър обаче ще се нарича само "върховен пълномощник", защото по време на преговорите по Лисабонския договор Великобритания настоя ЕС да няма министри.</strong></p>
<p><strong><em> Пазарлъци при закрити врати</em></strong></p>
<p><strong>Какво точно ще трябва да правят двамата на върха и какви правомощия ще имат, не се определя от Лисабонския договор.</strong> То щяло да зависи най-вече от личността на мандатоносителите, подчертават евродипломати в Брюксел. Точно тук нещата стават интересни: кои европейски личности могат да са евентуални кандидати? По този въпрос от седмици насам се водят пазарлъци при закрити врати. В този покер на кандидатите посредник е шведското ротационно председателство. По време на празненствата по повод на 20-та годишнина от падането на Берлинската стена стана ясно, че няма да постигнат особен напредък. Ясно е, че председателят на съвета ще трябва да е консервативен политик, тъй като мнозинството от 27-те правителства в ЕС са преобладаващо консервативни или християндемократически. В отговор пък външният министър ще бъде социалист или социалдемократ. Освен това се изисква председателят на съвета да е бивш правителствен ръководител.</p>
<p>Дълго време бившият английски премиер Тони Блеър се смяташе за удачен кандидат, тъй като е световно известен и разполага с богат опит. Блеър обаче е лейбърист т.е. социалдемократ.<strong> Коалиция от малки, консервативно управлявани държави се опитва да наложи "свой" човек</strong>. Като евентуални кандидатури се цитират личностите на люксембургския премиер<strong> Жан-Клод Юнкер</strong> - известна и малко смръщена стара шпага; премиерът на Белгия <strong>Херман ван Румпой</strong> - напълно неизвестен технократ; и <strong>Ян-Питър Балкененде -</strong> христян-консервативния холандски министърпредседател.</p>
<p><strong>Възможните кандидати за външен министър</strong></p>
<p>В случай, че председателят на Съвета на ЕС се случи да е от малка страна-членка, то тогава със сигурност външният министър ще е от някоя от големите. Досега се говореше за британския външен министър Дейвид Милибанд, но той на няколко пъти заяви, че иска да остане в лондонския кабинет. Консервативният <strong>италиански премиер Силвио Берлускони изпрати на старта като италиански кандидат Масимо д'Алема. Д'Алема е бивш премиер, но също така и бивш комунист, а това би могло да го дискредитира</strong> сред източно-европейските държави-членки. Възможен алтернативен кандидат е бившата гръцка еврокомисарка Ана Диамантопуло от социалистическата ПАСОК. Гърция обаче не е сред големите европейски страни, а и Диамантопуло не разполага с достатъчно външно-политчески опит.</p>
<p>Според европейски дипломати не е изключено на финала шведското председателство да сервира някоя изненада. <strong>Говори се и за германския социалдемократ и бивш външен министър Щайнмайер, който сега е лидер на опозицията в Бундестага.</strong> На 19 ноември 27-те държавни и правителствени ръководители възнамеряват да вземат двете персонални решения в рамките на бърза среща на върха.</p>