27 май 2009 г. е денят, в който тази година спираме да работим за държавата и започваме да работим за себе си. Данъкоплатците в България работят почти 5 месеца през 2009 г., за да си платят данъците и да напълнят държавния бюджет. Едва 7 месеца работят за себе си.Най-малко дни сме работили за държавата през 2002 г., когато денят на свободата от правителството е настъпил още на 18 май.
<p><strong>Методологията за пресмятането на тази символична дата е следната – гражданите изработват средно 201 млн. лв. на календарен ден, измерено чрез очаквания БВП за 2009 г</strong>. Следователно, през 2009 са необходими са точно 147 дни, за да се изработят предвидените 29.55 млрд. лв. приходи в бюджета (без да броим помощите и субсидиите, които получаваме от ЕС). За сравнение, миналата година сме работили 3 дни по-малко, за да попълним хазната.</p>
<p>Денят на свободата от данъци отговаря на следния въпрос: „Каква е цената, която плащат гражданите, за държавата?” Този ден е своеобразен показател за ролята на държавата и степента на преразпределението в икономиката. Колкото по-късно в годината настъпва този ден, толкова по-голям е размерът на държавата и съответно – облагането на бизнеса и гражданите в страната.</p>
<p><strong>Въпреки намалението на някои преки данъци през последните години, размерът на държавата в България е все още прекалено висок</strong> - 40.2% от БВП на страната за 2009 г. се предвижда да бъде взета от гражданите и бизнеса като данъци, такси и осигуровки и преразпределена от държавата чрез бюджета. Това означава, че управляващите се разпореждат средно с 40% от нашите доходи.<br /> <br /><strong>Държавата не ни облага само чрез директни данъци и такси</strong> – като данък печалба, подоходен данък или такса смет. По-голямата част от приходите в бюджета идват от социални осигуровки и данъци върху потреблението (ДДС, акцизи, мита). За всяка стока и услуга, която купуваме, 20% от цената й отива в държавната хазна като ДДС, а при акцизните стоки този процент дори е по-висок.</p>
<p><strong>Денят на свободата от правителството се отбелязва в редица страни по света.</strong> Ако използваме същата методология, от развитите държави, членки на ОИСР, най-рано този ден настъпва в Южна Корея – на 23 април, което отговаря на преразпределение в икономиката в размер на 31% от БВП. Следват Австралия – на 30 април, Швейцария – 1 май, Словакия – 10 май, Япония – 12 май, Ирландия – 19 май. Това означава, че в тези икономики относително по-малка част от доходите на данъкоплатците се изземва от държавата.</p>
<p><strong>Колкото по-рано, толкова по-добре</strong></p>
<p>По-големият размер на държавата е свързан с по-нисък икономически растеж, защото преразпределението води до по-малка икономическа ефективност на използваните ресурси в икономиката и често се стига до финансиране на проекти от държавата със съмнителна икономическа целесъобразност и полезност за обществото. Субсидирането на губещи предприятия и дейности от публичния сектор се плаща дефакто от трудещите се и бизнеса, които в същото време могат да вложат парите си в печеливши дейности, да добавят стойност в икономиката, да създадат работни места.</p>
<p>Високото преразпределение на доходите от държавата намалява стимулите на хората да работят, да създават богатство, да инвестират и оттам намаляват икономическият растеж и растежът на доходите им. <br /> </p>