Остров Сибир III

<p><strong>Ние обожаваме &bdquo;да цапваме по носа&rdquo; съседите си и западните си &bdquo;партньори&rdquo;, научили сме се да произнасяме тези думи със скърцане на зъби, с лавровски рев и путинска твърдост.</strong> Но всички тези ярко забележителни вторични полови белези някъде изчезват, когато нашите александровци-невски отиват в Пекин да подписват поредния заробващ договор. Тези срамежливи червени шапчици дори са отвикнали да питат китайските бабички защо са им толкова големи зъбите, които показват по военните си учения от 2006 и 2009 г.</p> <p><strong>Но много по-важно е да попитаме самите себе си каним ли се да останем на тези територии.</strong> Ако да, то ще се наложи не просто прословутата политическа воля на ръководството, а страстната енергия на нацията, ако такава все още може да се мобилизира. Ако искаме да останем, то трябва да присъстваме физически там. Никой няма да запази тази територия за нас без нас.</p> <p>Много млади, енергични, образовани хора трябва да се преселят там не за да обработват тайгата, а за да създават новата икономика на ХХІ век, съвременна инфраструктура, университети, иновационни центрове, Силиконовата долина на Тихоокеанското крайбрежие. Засега подобни хора предпочитат да мигрират в противоположни направления.<strong> За да покажем на света и на самите себе си сериозността на намеренията ни пред лицето на предизвикателството на експанзията (да отбележим, не толкова заради Китай, колкото заради собствените ни атрофии), би било желателно да преместим столицата на Русия на изток.</strong> За всяка държава преместването на столицата е изключителен случай, отговор на някакво много сериозно геополитическо предизвикателство. Ако навремето Петър не беше преместил столицата на запад, Русия нямаше да стане велика европейска държава. Днес можем да изгубим шанса си да останем в клуба на тихоокеанските държави &ndash; несъмнени лидери на ХХІ век. Това не е нова идея. За преместването на столицата на изток говорят през последните десетилетия известни учени и писатели.</p> <p>Разбира се, живеещите на Рубльовка и Ново-Огарево няма да тръгнат към Далечния изток. Но нима пред Русия не стои независимо от далекоизточните й проблеми задачата да промени напълно дискредитираната в очите на обществото политическа класа, оформила се през последните 20 години?</p> <p><strong>Ако говорим за традиционните суровинни отрасли, то договорите от 2009 г. за усвояването им в Далечния изток и Сибир трябва да бъдат скъсани</strong>. (Това справедливо поиска на неотдавнашния си конгрес партия &bdquo;Яблоко&rdquo; по инициатива на всички свои източни регионални представители.) Китай може и трябва да е наш партньор в разработването на този регион. Но в никакъв случай &ndash; ексклузивен партньор. В сферата на международното сътрудничество максимално добронамерено трябва да се отнасяме към японските, южнокорейските, европейските и американските компании.</p> <p><strong>Военните ни за първи път публично отбелязаха, че на изток срещу тях може да се изправи &bdquo;многомилионна армия с традиционен подход за водене на военни действия: праволинейно, с голямо съсредоточаване на жива сила и огневи мощности към отделни направления&rdquo;.</strong> Такава оценка определя задачите на военното ни строителство в Далечния изток. За предотвратяване на най-лошия сценарий там трябва да се разгърне военна част, която може да задържи за определено време потенциално настъпление на много превъзхождаща я армия, както Финландия удържа настъплението на СССР през зимата на 1939&ndash;40 г. Да се предотврати войната, която би поставила света пред свършен факт.</p> <p><strong>Що се отнася до ядрените стратегически сили, то превъзходството на РФ над КНР в тази сфера като минимум не бива да намалява.</strong> Странно впечатление прави радостният ентусиазъм, с който руският министър на външните работи наскоро обяви предстоящото &bdquo;радикално, небивало съкращение на стратегическото ни въоръжаване&rdquo;. В никакъв случай не бива, запретвайки крачоли, да тичаме след Обама под знамената на &bdquo;ядреното зануляване&rdquo;. Напротив, трябва да излезем от договора за ликвидация на РСТ (Регионален орган за сертификация) и не е необходимо да се свързваме с нови юридически задължения за съкращаване на СНВ. Ако, разбира се, искаме да запазим някакви козове в отношенията си с Китай. Господин министърът явно не познава темата, или наопаки, много добре е информиран.</p> <p>Официалната пропаганда полугласно и поверително обяснява, че новият договор за СНВ е изгоден за нас, защото не можем да поддържаме сегашното ниво на ракетноядрения си потенциал и ще сме принудени да го съкратим. Какво значи не можем? А ако това е необходимо за безопасността на държавата? <strong>Може би все пак ще се поберем на яхтите на Абрамович, самолетите на Сечин, резиденциите на Путин и Медведев с кредитите на Дерипаска?</strong> Но се оказва, че работата съвсем не е в парите, а в това, че вече няма квалифициран персонал във ВПК. Всички отидоха в частни фирми. Ами хайде тогава да разпуснем държавата.</p> <p>Ако все пак запазването на Русия като тихоокеанска държава се превърне в главна национална задача за близките десетилетия, то на това приоритетно трябва да се подчини и цялата външна политика на страната. <strong>Тя, както и много други сфери от държавното управление, трябва да се изгради върху базата на нови и много прости прагматични основи, а не върху маниакално депресивните комплекси на носталгичните &bdquo;елити&rdquo;.</strong></p> <p>Съюзник на Русия е всеки, който е с нас не заради абстрактни симпатии, а по силата на националните си интереси е заинтересуван от укрепване на позициите на Русия в Тихия океан. И такива съюзници трябва да са колкото се може повече. <strong>Защото по съвсем различен начин ще се държи към Русия дълбоко интегрираният в глобалната икономика Китай в зависимост от това как останалият свят ще възприеме перспективата на поглъщането от негова страна на Русия</strong> &ndash; с равнодушие или като сериозна заплаха за себе си.</p> <p><strong>В тази нова координатна система пръв наш съюзник е Япония.</strong> За нея ще бъде истинска геополитическа катастрофа поглъщането от Китай на Далечния изток и Сибир. Същото може да се каже и за Южна Корея. И двете държави с радост ще приемат участие в програма за възстановяването на руския Далечен изток, а също така и Индия. За Европа този проблем не е толкова остър, както за държавите от далекоизточния регион, но безусловно тя не е вдъхновена от перспективата да граничи от Урал нататък с Великия Китай.</p> <p><strong>Но ключова за нас е позицията на САЩ</strong> &ndash; глобалната супердържава и основен икономически партньор на Китай. Както отбелязахме по-горе, през последните години в американския елит набира предизвикваща буйно тържество у нашите професионални &bdquo;патриоти&rdquo;, но в крайна сметка много неблагоприятна за Русия тенденция за умора от глобалната отговорност и готовност тя да се споделя в рамките на &bdquo;голямата двойка&rdquo;. Това е лоша новина.</p> <p><strong>Добрата новина се състои в това, че тази тенденция, превърнала се в реакция на редица грешки на администрацията на Буш, достигна апогея си с протестния избор на Обама, а на края на първата му година в Белия дом изглежда махалото на американския политически елит и на самото общество се люшна в обратна посока.</strong> Това вече се е случвало в близката американска история след безпомощното президентство на Картър. Следващият американски президент ще е републиканец. Този нов Рейгън в никакъв случай няма да обяви Китай за &bdquo;империя на злото&rdquo; и изобщо няма да има нищо против Китай като велика цивилизация в днешните му граници. Китай ще остане един от най-важните икономически партньори на САЩ. Но САЩ ще се опитат да обозначат пределите на китайската глобална експанзия. Длъжни сме още днес да заработим с бъдещата администрация, за да се превърне тази линия не само за нас, но и за САЩ в червена линия на руско-китайската граница.</p> <p>Още преди десет години изтъкнатият американски политолог Томас Греъм предупреди: <strong>&bdquo;Догматичното приемане на радикалните пазарни реформи може да доведе Русия до загуба на далекоизточния й регион. Едно е очевидно &ndash; стабилността в Тихоокеанския регион ще е под заплаха, ако присъствието на Русия в Азия продължи да отслабва. Дългосрочните стратегически интереси на САЩ и тези на мнозинството азиатски държави се състоят в присъствието на силна, икономически процъфтяваща Русия в Източна Азия. И ако това е така, то защо нашите две държави, изхождайки от очевидно общите ни интереси, не помислят заедно над това как Русия да създаде наново икономиката си в Далечния изток по такъв начин, че да укрепи суверенитета си в този регион&rdquo;. </strong></p> <p>Много по-лесно ще ни бъде да отстояваме позициите си в Далечния изток, ако ги укрепваме заедно с North Pacific Treaty Organization (Големия северен алианс) между Русия, САЩ, Европа и Япония. <strong>Създаването на такъв алианс трябва и да бъде голямата задача на новата руска външна политика.</strong> Но в ядро на този процес може да се превърне само Русия, готова твърдо да отстоява статуса си пред тихоокеанските държави. Още веднъж подчертавам, че не става дума за някакъв антикитайски съюз. Няма нищо антикитайско в защитата на суверенитета и териториалната цялост на Русия.</p> <p>Идеята за Северен алианс в една или друга форма в последно време изказват най-прагматичните и лишени от идеологически стереотипи руски политици. Достатъчно е да си спомним публикациите на толкова различни хора като Гари Каспаров и Дмитрий Рогозин:<br /><strong>&bdquo;Според мен безогледната ориентация на Русия на изток неизбежно ще доведе страната ни до загуба на геополитическата й субектност.</strong> Самостоятелната й роля ще стигне до &bdquo;не&rdquo; и много скоро тя ще се превърне в енергиен придатък на активния си съсед. Китай е много силен играч, постоянно водещ икономическа експанзия. Неотклонно разширяваш границите на влиянието си, той фактически вече е установил хегемонията си почти върху цялото азиатско пространство. Възможно е някои националисти, вярвайки в божественото предназначение на Русия, да кажат: <strong>&bdquo;Никой не ни трябва &ndash; сами ще се справим&rdquo;.</strong> Предполагам, че в резултат на обсъждания всички тези утопични теории ще бъдат отхвърлени. Не се съмнявам, че в края на краищата и националистите, и левите ще изберат европейската интеграция&rdquo;.</p> <p><strong>&bdquo;Просто трябва да включим мозъците си и да изтрием терзанията от миналото, за да разберем, че само САЩ, Европейският съюз и Русия са способни да спасят северната цивилизация от политическо разложение и цивилизационна гибел под натиска на &bdquo;новата южна култура&rdquo;.</strong> В днешния жесток и крехък свят наистина съществуват влиятелни сили, които поставят под съмнение правото ни на живот. И за тях ние &ndash; руснаци, американци, европейци &ndash; сме все с едно и също лице&rdquo;.<br /><br />И така, за да се удържи позицията на Русия в Далечния изток и Сибир, трябва да се направи много малко: <strong>да се отстрани от властта антинационалният режим на пожизнената клептокрация, да се обнови и подмлади политическата класа на Русия, да се създаде нова икономика на ХХІ век, фундаментално да се промени отбранителната и външната политика. Способна ли е на това Русия, която много отдавна за никъде не бърза? </strong></p> <p>Няма отговор.<br /><br />Грани.ру<br />11.02.2010 г.<br />Превод от руски Веселина Гюлева</p>