Остров Сибир II

<p>Ето например главната теза, с която се сблъсках няколко пъти в различни варианти във форумите, обсъждащи &bdquo;Остров Сибир&rdquo;:<br /><strong>&bdquo;Експанзията на Китай в Далечния изток и в Сибир неизбежно ще продължи. Това трябва да се приеме като даденост. Единственото, което може да се направи в ситуацията, е да се насочи този процес в цивилизовано русло, без варварство и ексцесии, без открито противопоставяне, по максимално изгоден за Русия начин, с което според мен се занимава и Путин може би, не и без грешки&rdquo;.</strong></p> <p>Като даденост е прието, без открито противопоставяне, изтощаване и максимална изгода за Русия в тази сложна ситуация. Какво пък, много грамотно представена позиция, която прекрасно обяснява и оправдава всичко, което се случва пред очите ни в руско-китайските отношения.</p> <p>Днес тя се спуска от пропагандисткия актив за служебно ползване, след две-три години ще прозвучи директно в посланията на Федералното събрание, а след още 10&ndash;15 нашият несменяем и безсмъртен лидер цивилизовано ще обсъди без варварство и ексцесии с приятеля си Чжоу Шен-Мином положението на китайците в западен Сибир.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Съдейки по поведението на руската власт и аргументацията на поддръжниците й в интернет, това е позиция на мъдро смирение пред неизбежната китайска експанзия, приета от тях като стратегическа.</strong></p> <p>Примирило ли се е с нея и обществото като цяло? Не знаем това. Но едно е очевидно: <strong>обществото заслужава открита дискусия</strong> по този екзистенциален за руската държавност въпрос. А съществува ли изобщо алтернатива на стратегията на мъдрото смирение? Какви мерки от политически, икономически, военен, външнополитически характер трябва да приеме в близките десетилетия руското ръководство, за да удържи в пълна мяра позициите на Русия в Далечния изток?</p> <p>Преди да обсъждаме в целостта му този проблем, би трябвало да уточним един важен аспект в сравняването на военния потенциал на РФ и КНР. Достатъчно разпространено (повтаря се нееднократно и при обсъждането на &bdquo;Остров Сибир&rdquo;) е убеждението, че ядреният потенциал на Русия напълно изравнява възможното превъзходство на КНР във въоръжаването. Изглежда това е потвърдено още във военната доктрина на Руската федерация от 2000 г. (почти дословно повторено в току-що утвърдената й нова версия):</p> <p><strong>&bdquo;Руската федерация си запазва правото да използва ядрено оръжие в отговор на използване против нея на ядрено и други видове оръжия за масово унищожение, а също и в отговор на мащабна агресия с използване на конвенционално оръжие, когато под заплаха е съществуването на държавата&rdquo;.</strong></p> <p>Това е недвусмислена декларация за готовността на Русия първа да използва ядрено оръжие в случай на нападение от противник, превъзхождащ я по конвенционално оръжие. Точно така трябва да се приемат думите, &bdquo;когато под заплаха е съществуването на държавата&rdquo;.</p> <p>Отново ще се наложи да повторим това, което още преди 10 години отбелязахме в съвместна статия с проф. В. Цигичко, обсъждайки новосъздадената военна доктрина.</p> <p>Безусловно ядреното ни превъзходство ще се отчита в Китай при приемане на съответните решения, но то за съжаление не е радикално средство. Реалността е такава, че днес прагът на &bdquo;неприемливата загуба&rdquo; за Китай е несравнимо по-висок, отколкото за развитите постиндустриални държави и Русия. Този трудно определян параметър произлиза не от характеристиките на оръжията, а от цивилизационния тип на обществото, от човешките ценности в една или друга култура. <strong>Китай може да си позволи огромни човешки загуби заради постигането на важни за него политически цели</strong>. Пример за това е китайско-виетнамският конфликт от 1979 г., когато отбранителната тактика от типа &bdquo;жива вълна&rdquo; и загубите всеки ден се измерваха със смъртта на хиляди войници.</p> <p><strong>А такава ядрена стратегия наполовина е повече психологическа. И преимуществото в този психологически дуел може да се окаже не на страната, която притежава по-съвършен ядрен арсенал, а у този, чиято култура е по-търпима към мащабните човешки загуби.</strong></p> <p>Ако в този ракурс се погледне на потенциалния руско-китайски конфликт, то ще трябва да се откажем от илюзорната представа за това, че заплахата от използването на тактически ядрено оръжие винаги може да удържа противника с превъзходство на конвенционална сила. По-голямата готовност за жертви ще позволи на китайската страна да повиши залога в този ядрен покер, отговаряйки на заплахата от използване на тактическо ядрено оръжие например до нивото на размяна на удари с ракети със среден обсег по градовете от региона.</p> <p><strong>Важно е да си представим, че ако при някакви обстоятелства Китай се окаже наш военен противник, той може да се окаже за първи път във военната ни история противник, превъзхождащ ни по всички нива на ескалация на потенциалния военен конфликт.</strong> Особено ако в угода на политическите амбиции на висшите ръководители на двете държави бъде сключен безсмисленият за САЩ и във вреда на безопасността на Русия нов договор за съкращаване на СНВ (Договор за ограничаване на стратегическото въоръжаване).</p> <p><strong>И така, на източната си граница имаме следната диспозиция.</strong> От една страна &ndash; депресивен регион с намаляващо население и деградираща икономика, все повече зависещ от южния си съсед. От друга страна &ndash; демографски гигант с бурно растяща икономика, най-голямата световна сухопътна армия, непрекъснато провеждаща учения, който демонстративно имитира военни действия на територията на Русия. В ядрената сфера &ndash; патова ситуация на взаимно гарантирано унищожение.</p> <p>Международен контекст: дълбоки икономически взаимовръзки между Китай и САЩ, растящ сред американския елит синдром на имперска умора и готовност за приемане на предложения от Бжежински преди 15 години модел на китайско-американско съвместно владеене &ndash; голямата двойка, което означава <strong>автоматично признаване на Сибир и Далечния изток за зона на привилегировани китайски интереси.</strong></p> <p>В светлината на тези факти стратегията към &bdquo;цивилизационна посока&rdquo; на китайската експанзия, очевидно мълчаливо приета от путинския режим, може действително да се окаже единствената възможна. Необходимо е добре да се разбере обаче, че т<strong>ова е стратегия за ликвидация на руската държава в средносрочна перспектива.</strong></p> <p>И преди да се примирим с нея, обществото има право поне да обсъди съществува ли възможност за активно противопоставяне на тази експанзия.<br /><br /><em>Текстът е публикуван в Грани.ру<br />Превод от руски Веселина Гюлева</em></p>