Опошляване на миналото

<p><strong>И винаги ме е учудвало, че във филма нищо не се споменава какво откарва той за продажба в града.</strong> А всичко е просто. През втората половина на 50-те съветският зрител не би разбрал как изобщо е възможно да се карат продукти от селото, а не обраното. И то въпреки че в градовете имало пазари. Какви пазари? Всички знаели в какво състояние са колхозите и совхозите. И да се покаже във филма, че доколхозното село е било съвсем друго, е било напълно невъзможно. Масовият зрител не би го разбрал, а началството би могло да го разбере по своему.<br />Фалшификация ли е това? Бих го нарекъл проекция.</p> <p><strong>Върху миналото се пренасят социокултурните реалии на настоящето</strong>. Това е много добре познато на историците, особено на тези, които се занимават с отминали епохи, цивилизации и народи. &bdquo;Отминали&rdquo; не означава винаги, че от тях ни делят стотици години и хиляди версти. Между Русия от 1917 г. и Съветския съюз от 1937 г. зее пропаст. И изглежда, че на днешните управляващи елити им се иска същата пропаст да отдели днешната държава от онази, която беше преди десет години.</p> <p>Припомних си това във връзка с обсъждането на друг филм &ndash; на &bdquo;Кандахар&rdquo;. Владимир Абаринов с присъщия му блясък го анализира, показвайки как от тъмна сделка произлиза героична легенда. И завършва разбора си с предположение, че по съвет на <strong>Глеб Павловски, нарекъл първото президентство на Путин &bdquo;национално въстание &ndash; борба за независимост и национално достойнство на Русия&rdquo;, скоро ще напишат, че Путин е щурмувал Кремъл начело на отрядите на &bdquo;Нашите&rdquo;.</strong></p> <p>Вече пишат. В блоговете. И показват. По телевизията. Само дето не съвсем това, по-точно, съвсем не това. На тандемократите изобщо не им пука, че легитимността им се потвърждава от народното въстание. Така и на други ще им се прииска да направят подобно нещо. Тихо и полека се създава концепция не просто за приемствеността на властта на границата на вековете, а за приемственост семейна, мирна, елитарна, без никакво участие на обществото. <strong>Заради това властта е готова да се откаже от предишните бойни клишета за &bdquo;кошмарните 90-те&rdquo;, което Глеб Павловски не забелязва или не иска да забележи.</strong></p> <p>Две агитпропагандни кампании свидетелстват за такъв обрат на събитията. Едната е блогът на Татяна Юмашева, където собствените й мемоари пропагандират властта като канонична. Блогът е като неофициална официална версия на историята на руската власт от втората половина но 90-те години. Между другото, направих експеримент с този блог: зададох въпроса знаел ли е Борис Елцин за различните версии за взривовете на жилищните блокове през 1999 г., за &bdquo;рязанските учения&rdquo; и за възможното участие на ФСБ в случилото се. И мисли ли Татяна Юмашева, че е необходимо независимо разследване на тези събития и за това, което се е случило и се случва около тях.</p> <p>Получих мощен виртуален удар от възторжени препечатки от списания по повод наблюденията й и &ndash; тук вече сбъркаха &ndash; от юзъри, чието електронно списание е създадено специално за поддръжка и разпространение на официалната версия за терористичния акт в Беслан. Направо като челен удар.</p> <p>Но това си е дърдорене из блоговете.<strong> А виж, телевизията е сериозна работа.</strong> И в новата историческа митология ролята на Анатолий Собчак, извинете, е много по-сериозна от тази на Борис Елцин, още повече че членовете на неговото семейство изобщо не се крият, както представителите на елцинския клан.</p> <p>Става дума за телевизионния филм, посветен на Собчак, чиято главна историческа заслуга е, че той отгледа и издигна двамата тандемократи. И изобщо не е важно, че Собчак оглавяваше комисията по разследване на събитията от 9 април 1989 г. в Тбилиси, а тандемократите нападнаха Грузия и окупираха част от територията й. И тук като в легендата за предаването на властта от Ленин на Сталин съдържателната част не е съществена. <strong>Важна е легендата за личната приемственост.</strong></p> <p>Тогава се е извършила вътрешнопартийна приемственост от &bdquo;ордена на мечоносците&rdquo;, а сега тя окончателно се е превърнала в кланово-семейна. Атмосферата на семейственост се създава и с участието на Юмашева, и на мадам и мадмоазел Собчак в претворяването на новия исторически мит за създаването от народа на кооператива &bdquo;Озеро&rdquo;. И пускай семейната мафиозна митология. Така е по-добре, отколкото революция.</p> <p><strong>А как е с другото &ndash; с очевидната ресталинизация на историята?</strong> Ето, и Борис Соколов се учудва как е възможно да се извърши това в същата телевизия с маршал Тухачевски и подобни военачалници? И други достойни хора се чудят: как така сръчно &bdquo;приобщиха маршала към заговора&rdquo;. Също като при Ходорковски. И всички са такива мирни, добри. <strong>Със Сталин може да се дискутира без страх, а Ежов през целия филм е с детенце на ръце.</strong> Прям като воин освободител в парка &bdquo;Трептов&rdquo;. Та всичко това е едно и също. Върху 90-те сега се проектират политическите нрави на съвременна Русия &ndash; никакви избори, дееспособни партии и подобни глупости, съдбата на държавата се решава тихо и тайно. Такава е и проекцията на сталинското време. Също всичко е тихо, по семейному, без тези глупашки електорати и референдуми. Е, а ако някой мъти водата, то, въздишайки тежко и мръщейки се, ще се наложи да го накажат.</p> <p><strong>Мила семейственост и ресталинизация &ndash; части от един и същ процес.</strong> При това от сталинския мит се взима само това, което не напомня за силната динамика на сталинското управление с неговите постоянно променящи се елити, чистките, преселението на народите. Също като това, което самият Сталин е взел от историята на Руската империя &ndash; само обвивката, офицерската униформа без офицерската чест. Така и сега от сталинското време се заимства външната стабилност и умиротвореността.</p> <p>И изобщо никой не се и опитва да прикрива нещо. <strong>&bdquo;Истинският сталинизъм не може да не се състои в медведевския авангард&rdquo;, доколкото Сталин е бил творец на консервативната модернизация.</strong><br />Но това все пак е твърде революционно. Другият Сталин е необходим на управляващия политически елит &ndash; внушаващият не толкова ужас, колкото спокойствие.<br />Мъртво спокойствие.</p> <p><strong>Дмитрий Шушарин, Грани.ру</strong></p> <p><em>Превод от руски Веселина Гюлева</em></p>