Опасни аспирации

Опасни аспирации
Преди няколко дни в интервю пред икономическия телевизионен канал EBF председателят на Софийската търговско-промишлена камара изрази в явен текст аспирациите на част от българския бизнес за промяна на валутния борд. Много мои приятели - износители, каза той, се оплакват, че сега за едно изнесено евро, както и преди десет години, получават 2 лева, а разходите им са се повишили значително. Затова една промяна на обменния курс на 1 към 6 или 1 към 12 (т.е. едно евро да се разменя срещу 6 или 12 лева!) би спомогнало износителите да станат отново печеливши. А освен това, каза той, при сегашната криза поради валутния борд правителството не може да печата пари – както правели други затънали държави в Източна Европа, за да финансира социалните и други обществени разходи. Третата причина, която председателят пропусна, е че една такава промяна в разменния курс на лева и еврото би изпарила значителна част от левовите заеми и междуфирмената задлъжнялост на същите тези “износители”. 
<p>Признавайки, че това би бил удар върху огромната маса от хората в България, сходен със събитията от зимата на 1996/97 година, той все пак призова тези идеи да се обсъждат публично, а не само между четирите стени в Българската народна банка или сред съветниците на президента.</p> <p>Това&nbsp; са опасни тенденции. Ако те се споделят и от икономическите кръгове, които&nbsp; както вече става ясно стоят зад&nbsp; новите управляващи (Валентин Златев, ТИМ, Икономедия груп и др.), това ги прави още по-опасни. И затова трябва да им бъде отговорено ясно още сега. <br /><br />Първо, ако разходите на българските&nbsp; &ldquo;износители&rdquo; за 1 получено евро са нараснали&nbsp; за последните 10 години, това просто е&nbsp; индикатор за очевидната липса на действителна конкурентна пазарна среда в страната, изкривявана от политически протекции, явни и скрити монополи и т.н. Ако разходите на тези &ldquo;износители&rdquo; нарастват при същото ниво да приходи, те просто вече трябваше да ги няма &ndash; и да са останали само тези, които запазват или намаляват разходите си, разплащат се с доставчиците и изплащат редовно заемите си.&nbsp; Само че не е случайно, че в иначе пространното интервю с председателя на Софийската търговско-промишлена камара понятието &ldquo;производителност на труда&rdquo; не се появи нито веднъж &ndash; защото това е единствения начин да запазваш ниско (или да намаляваш) производствените разходи и повищаваш доходите си,&nbsp; като с това повдигаш благосъстоянието на заетите в икономиката и на обществото като цяло. Да въвеждаш иновации, по-ефективни форми на организация на труда, да откриваш нови пазари и т.н. А тези които не могат да правят това &ndash; просто да изчезват от икономическия пейзаж. Това е пътя, по който вървят и днес, в условията на криза, най-развитите икономики. Ако се върви в тази посока, то валутният борд е безценен помощник, защото той създава устойчива и предвидима икономическа среда, позволява дългосрочно планиране на бизнеса и по-точно изчисляване на риска при иновациите.&nbsp;&nbsp; <br /><br />Второ, ако желаната от председателя на Софийската търговско-промишлена камара насока вземе връх, това ще ни остави във &ldquo;втория свят&rdquo; или дори ще ни тласне към &ldquo;третия свят&rdquo; &ndash; светове на авторитарно-олигархични режими, в които от икономическа гледна точка между Русия, Иран, Алжир или Венецуела особено разлика няма. Във всички тях една икономическо-политическа върхушка непрекъсно прехвърля своите харчове и дългове към низините, използвайки различни форми на подтисничество и промиване на мозъци. Уместно е да отбележим, че подобно развитие е изгодно и за олигархическите среди в развитите държави от &ldquo;първия свят&rdquo; &ndash; неотдавна подобна примамлива стратегия се опита да приложи самозабравилия се финансов елит в англосаксонските страни. Само че там някои негови представители действително влязоха в затвора (Бърнард Мадоф, Робърт Станфорд), или пък де факто бяха затворени за седмици и месеци в луксозните си домове от тълпите разгневени вложители &ndash; случая със Стивън Хестър, изпълнителен директор на Роял бенк ъф Скотланд. Събития само с няколко месечна давност, които е добре да се припомнят:<br /><br /><a href="http://news.ibox.bg/news/id_927970616">http://news.ibox.bg/news/id_927970616</a><br /><br />Там обаче&nbsp; &ldquo;низините&rdquo; са свободни и не с промити&nbsp; мозъци - и това е факт, въпреки усилията на много от нашите &ldquo;свободни медии&rdquo; да ни убедят в обратното.&nbsp; Тъкмо съпротивата на хората там - заедно с функциониращата правна система, не позволява страните от първият свят да деградират до второ- или трето- разредни икономики и запазва един повече или по-малко свободен периметър за действителен предприемачески капитализъм (виж например забележителния анализ на Дойче веле от началото на юли -<a href="http://www.dw-world.de/dw/article/0,,4458166,00.html"> http://www.dw-world.de/dw/article/0,,4458166,00.html</a>). И ако до неотдавна средният американски мениджър печелеше над 360 пъти (!) повече от редовия служител на пълен работен ден, то това скоро вече няма да бъде възможно според един нов закон, разработен от кабинета на Обама.<br />&nbsp;<br />Българските социални низини не са нито английските, нито френските, нито американските. Те обаче не са и руските или белоруските низини. И в това е моята надежда. На тези, които замислят курс от 6 или 12 лева за евро ще кажа &ndash; ако през зимата на 1996/97 година хората щурмуваха парламента, сега може да запалят дворците на олигархията в подножието на Витоша, от Симеоново до Княжево... Добре е нашата олихархия да се осъзнае &ndash; днес тя има да губи много повече, отколкото през 1996 година!<br />&nbsp;<br /><br /></p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи