Новият шеф на европейската дипломация: едно депресиращо начало

<p><strong>Първите й срещи с Европейския парламент през миналата година не преминаха много добре.</strong> Истината е, че тя си осигури този пост в една политическа плетеница (на доста заплетен съвет миналата година, който произведе следния консенсус: някой британец, който е от център-лявото пространство и е жена, трябва да получи външнополитическия пост. Това доведе до назначението на лейди Аштън, която тогава беше европейски комисар по търговията, и позволи на десните да вземат постовете председател на ЕС и председател на ЕК).</p> <p><strong>В момента европейските социалисти са толкова щастливи от получаването на поста на външен комисар, че никога не биха създали неприятности на лейди Аштън.</strong> Останалите групи в ЕП знаят, че ако й се противопоставят, целият междупартиен консенсус може да се разпадне. Така че тя беше достатъчно подсигурена още преди да е кандидатствала.</p> <p><strong>Защо е тогава това мое мрачно настроение?</strong> Ами защото събраните грандове на Европейския парламент бяха в ужасна форма. А лейди Аштън не беше нищо специално. Бих искал да бъда по-галантен. Много високопоставени европейски служители продължават да ми повтарят окуражаващи неща като &bdquo;тя се учи бързо&rdquo;. Наистина, в изслушването нямаше много политика, то по-скоро се фокусира върху процеса. Това беше дипломация, видяна като упражнение по изготвяне на работен график. Попитана за своите политически приоритети, баронесата посочи бъдещи срещи, на които би могло да се вземат някакви решения.</p> <p><strong>Нека споделя с вас няколко по-специфични подробности. </strong><br />Защо членовете на парламента бяха ужасни? Първите четирима изпитващи (от различни политически групи) зададоха на Катрин Аштън въпроси, свързани с институционалния протокол на ЕС, т.е. каква власт биха имали депутатите над нейната външнополитическа империя.</p> <p><strong>Първият от тях, Елмар Брок, християндемократ от Германия, стигна отвъд пародията.</strong> Този трибун на народа попита лейди Аштън за правото на контрол върху бюджета от страна на членовете на ЕП. Предполагам, че задавайки въпроса: <strong>&bdquo;Съгласна ли сте с мен, че външното представителство на Съюза се осъществява чрез член 22, с изключение на CFSP, който е част от член 17?&rdquo;</strong>, г-н Брок е трогнал някои свои избиратели в Германия (в превод въпросът му означава: могат ли евродепутатите да имат повече власт?).</p> <p><strong>Вторият изпитващ, Кристиан Вигенин, български социалист, направи толкова скучно въведение относно същността на Лисабонския договор (защото позволява на ЕП повече контрол върху външната политика), че беше прекъснат, преди да зададе своя въпрос.</strong> Лейди Аштън беше принудена да се досети какъв е бил той и изтърси: може ли евродепутатите да получат повече власт и отстъпки? И след това му разказа за &bdquo;изключително важната роля&rdquo; на Парламента във формирането на външната политика на ЕС.</p> <p><strong>Наскоро двама високопоставени европейски служители споделиха с мен, че единственото нещо, което вълнува евродепутатите, е в бъдещите посолства на ЕС да има назначени служители по протокола, чиято работа ще бъде да посрещат членовете на ЕП на летищата в разни чужди столици, да ги возят с хубави коли и да им угаждат. </strong>Приех това за хипербола, но сгреших. Лейди Аштън направи съвсем доброволно следното уточнение: &bdquo;Много от вас вече са ме питали как службите по места ще подпомагат парламентаристите, които са интегрална част от визитите по региони, разработването на политиките и т.н.&rdquo;.</p> <p><strong>Всъщност, когато на г-н Вигенин му беше даден втори шанс да си зададе въпроса, той имаше различно питане: дали неговата комисия ще може да провежда изслушвания на висши дипломатически представители на ЕС, преди те да поемат своите постове? </strong></p> <p>Лейди Аштън беше принудена да разочарова евродепутатите, като изказа съмнение в правилността на политиката преди назначения да се провеждат изслушвания в &bdquo;сенатски&rdquo; стил. И е права. Тя знае, че повечето национални правителства яростно се противопоставят на подобни изслушвания. Правителствата искат някои от големите посолства на ЕС да се поемат от второстепенни национални дипломати, а не от еврократи от сегашната европейска администрация. <strong>И нямат намерение да видят своите протежета подложени на изнудване и заплахи с вето от евродепутати, които смятат този вид действия за своя мисия с цел засилване на европейския център на гърба на националните власти.</strong> Има и притеснения, че членовете на ЕП ще започнат да търсят политически назначения за себе си или за &bdquo;политически баланс&rdquo;. В няколко страни от ЕС посланиците са партийни назначения, а коалиционните правителства разпределят важните постове между своите членове и симпатизанти. <strong>Нито една страна не иска това да стане и на ниво Европейски съюз. </strong></p> <p>Понякога отнемаше много време, за да се стигне до въпрос, който би заинтригувал някой чужденец извън ЕС. Холандски евродепутат попита лейди Аштън какво би направила, за да предотврати възможността Иран да стане ядрена сила.<br />Отговорът й си заслужава да бъде цитиран. Докато отговаряше, тя изглеждаше като човек, в чиито ръце са пъхнали някакви записки, но той нервно ги е разпилял и сега си опитва да ги подреди в правилен ред. <br /><strong>Това, което липсваше в нейните думи, беше какъвто и да бил цялостен поглед, ако щете, дори и само идея за това дали Европа има да предложи нещо различно по този казус.</strong> Като например дали тя самата одобрява политиката на Обама към ангажиране с Иран? Политика, която, знам, много висши европейски дипломати смятат за тревожеща. Какво мисли лейди Аштън за сегашните протести и репресии в Иран? Предизвикателство ли са те за дългогодишната стратегия на Европа спрямо Иран, която изисква легитимна власт, с която да разговаря. Но преценете сами:</p> <p>&ldquo;За съжаление Иран не прие предложението на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Почитаемите депутати знаят, че това е страна, пропита с история, и смятам, че те направиха грешки. Изглежда има и недоразумения, но все пак ние имаме международни правила. <strong>Ако тази страна иска да бъде третирана, както нейната история, география и хора заслужават да бъдат третирани, тя трябва да работи с нас.</strong> Осъждам всяко насилие върху човешките права, на каквото бяхме свидетели, и съм готова на диалог, но това не е достатъчно. Както знаят почитаемите членове, през последните шест години този процес е в развитие. Беше проявено много търпение и направихме позитивни ходове. Висшият представител на ЕС Хавиер Солана (предшественикът й) според компетенциите си осъществи много срещи, на които се направиха предложения. Така че трябва да сме подготвени за диалог, но само ако е основан на принципите, които сме възприели. Вие сте прави, трябва да сме абсолютно ясни за резултата, към който се стремим, докато текат преговорите. Ето защо предстоят срещи във формат Е 3 + 3 в Ню Йорк (Великобритания, Франция, Германия, Русия, Китай и Америка), от които те ще излязат със своите виждания, Съветът ( 27-те правителства на ЕС) ще представи своите също, така че ние сме абсолютно ясни какво искаме за Иран в бъдеще&rdquo;.</p> <p>Холандският евродепутат поиска да зададе уточняващ въпрос и тъй като е от друга партия, въпросът му беше добър: <strong>&ldquo;Смятам, че европейската цел е достатъчно ясна, каза той. Иран не трябва да става ядрена сила. Ами ако Иран не уважава международните правила? Готова ли е лейди Аштън да предложи още по-строги мерки?&rdquo;.</strong></p> <p>Ето какво отговори тя:</p> <p>&ldquo;Въпросът, който ще дискутираме на срещата Е 3 +3, или както ние го наричаме, подход с двойна посока, е, разбира се, диалогът, който винаги трябва да сме подготвени да водим в контекста, който описах, и също така да търсим и други мерки, най-вече икономически. Това е контекстът, върху който ще водим нашите дискусии. <strong>Такива ще са и дискусиите в Съвета, в контекста за бъдещето. Мога ли само да добавя, както вече споменах и обясних на г-н Танок (друг евродепутат), в края на пролетта и началото на лятото предстои конференция за подписване на договор за неразпространение, която сама по себе е много значима, съсредоточена върху широки въпроси, засягащи неразпространението на ядрени оръжия в целия свят&rdquo;.</strong></p> <p>Накрая, на кратка пресконференция след изслушването, един журналист се опита за последен път да притисне лейди Аштън за повече детайли относно политическите й приоритети. Как Европейският съюз ще реши, че е дошло време за по-тежки санкции към Иран, попита той. Ето какво отговори тя:</p> <p><strong>&ldquo;Нямам краен срок.</strong> Това, което имаме, е срещата Е 3 + 3 в Ню Йорк, мисля, че беше на 16-и, което ще бъде следващият етап от нашите разговори, и след това имаме Съвет за външната политика, който е на 25 януари. Това са следващите две критични дати&rdquo;.</p> <p>Може би е така само с Иран. Този казус е твърде заплетен и е рисковано да се говори прекалено много пред публика. И друг журналист попита баронесата за мнението й по друг проблем, също костелив орех &ndash; ядрените оръжия на Северна Корея. Ето нейния пълен отговор:<br /><strong></strong></p> <p><strong>&ldquo;Смятам, че трябва да имаме още разговори. За това в каква посока се движим, както и с нашите стратегически партньори. Това не е въпрос, по който съм работила досега, но е проблем, който ще бъде важен в разговорите ни със САЩ&rdquo;.</strong></p> <p>Това беше всичко.</p>