Нови правила за горещите пари

<p>Но дългосрочните непроменливи фактори също играят своята роля. Това включва стабилен дългосрочен растеж в развиващите се икономики в сравнение с развитите; способността на инвеститорите да диверсифицират риска отвъд вътрешните пазари; и очакванията за дългосрочното номинално и реално поскъпване на валутите на новите икономики.</p> <p>Най-сложният политически въпрос в новите икономики днес е как да предотвратят неизбежните последици от изливането на потоците капитали, които неизбежно ще доведат до поскъпване на валутите им и ще застрашат експортно ориентирания им растеж.</p> <p>Първата опция е да не правят нищо и да позволят поскъпването на валутите си. Това може да бъде правилният отговор само ако огромните капиталови потоци и натискът за поскъпването на валутата са провокирани от фундаментални фактори (наличие на търговски излишък, подценена валута, стабилен дългосрочен икономически растеж).</p> <p>Но при всички положения изливането на огромните капитали се дължи на краткосрочни фактори като временно увлечение и ирационална еуфория, които могат да доведат до надценяване на валутата, до изместване на традиционни експортни или импортни конкуриращи се сектори, до загуба на конкурентоспособност и накрая до огромен търговски дефицит, което ще предизвика рязко намаляване на растежа.</p> <p>Проблемът се задълбочава поради факта, че най-големият в света износител, Китай, се намесва агресивно, за да ограничи всякакво поскъпване на реминбина (конвертируемата валута на Китай &ndash; б.пр.). Ако Китай не позволи поскъпването на реминбина, останалите нови икономики ще станат доста предпазливи относно възможността за поскъпване на своите валути, което би направило икономиките им неконкурентоспособни.</p> <p>Ако позволяването на свободното поскъпване на валутите би струвало твърде скъпо на тези страни, то се предлага втора опция, а именно продажба на резерви в чужда валута на валутните пазари. Това е сполучлив начин за задържане на натиска за поскъпване на валутата, но ще подхрани чудовището, като ускори прегряването на така или иначе бързо растящите нови икономики, причинявайки инфлация и довеждащо до прекомерен ръст на кредитирането, който може да раздуе опасен балон на пазара на ценни книжа.</p> <p>Третата опция е закупуването на чужда валута и трупането на резерви. Това предотвратява растежа на паричната маса и на кредита, но чрез задържането на високите стойности на лихвените равнища трупането на резерви ще подхрани обратния процес, като насочи капиталовите потоци в друга посока, което пък от своя страна ще спомогне за решаването на проблема с прекомерното изливане на капитали.</p> <p>Четвъртата опция е да се наложи строг контрол върху входящите капиталови потоци (или да се либерализира контролът върху изходящите). Оставяйки настрана въпроса дали подобен контрол е &bdquo;кух&rdquo; или не е, обстоятелствата дават основание за налагането му върху входящите капиталови потоци от краткосрочни &bdquo;горещи пари&rdquo;, което, разбира се, не бива да оказва негативно въздействие върху общия капиталов поток. При това положение подобен контрол ще се окаже неефктивен при опита за намаляване на цикличния натиск върху повишаването на стойността на валутите.</p> <p>Петата опция е да се затегне фискалната политика и да се намали бюджетният дефицит с цел да се снижат високите лихвени равнища, които действат като магнит за капиталовите потоци. Но механичното прилагане на фискални политики може да доведе дори до нарастване на капиталовите потоци, като по този начин външнотърговският баланс на страната и рискът за вътрешните инвеститори ще се повиши.</p> <p>Шестата опция &ndash; особено важна за страни, които осъществяват частично закупуване на чужда валута в опит да предотвратят рязкото покачване на стойността на собствените си валути &ndash; е да се намали рискът от възникване на кредитен или пазарен балон чрез консервативни мерки и наблюдения, наложени върху финансовата система.</p> <p>Мерките ще бъдат насочени към удържане на един прекомерен кредитен ръст, който може да последва от увеличаването на паричната маса, причинено от валутната интервенция. Обаче пряк контрол върху кредитния растеж, когато е необходим, често се оказва безсмислен и на практика неприложим.</p> <p>Последната опция е масирана, в огромни мащаби и продължителна държавна интервенция &ndash; може и равностойна на нея частна интервенция или използването на стабилизационни буфери &ndash; за натрупване на чуждестранни активи, нужни за компенсиране на дългосрочното влияние върху стойността на валутата, причинено от входящите капиталови потоци. Аргументът за използването на тази опция е, че дългосрочните непроменливи фактори са важни движещи сили за насочване на капиталовите потоци, като инвеститорите от развитите икономики са убедени, че те не сработват при оценката на пазарите на новите икономики, и това ги кара да ограничат инвестиционните си намерения и да насочат капиталите си към закупуване на активи в собствените си страни.</p> <p>Натрупването на валутни резерви обикновено не работи, в случай че активите в напредналите и новите икономики са напълно равностойни по качество, а при тази ситуация входящите капиталови потоци ще продължават толкова дълго, колкото дълго се задържат лихвените равнища. Но натрупването на активи, предлагани от новите икономики, не може да продължи до безкрай, нито пък те са напълно равностойни по качество на активите от напредналите икономики &ndash; дори при даване на добра доходност &ndash; защото тези активи имат много по-различна ликвидност и носят по-висок риск.</p> <p>Това означава, че в известна степен огромната по мащаби, продължителна валутна интервенция &ndash; достигаща понякога до няколко процентни пункта от БВП на съответната страна &ndash; ще удовлетвори натрупването на резерви от активи, идващи от новите икономики, и ще спре потока от капитали дори ако се запази високата доходност. Понеже трупането на резерви предизвиква изтичане на вътрешни активи, желанието за глобална дивесификация от страна на инвеститорите ще бъде последвано от безпричинно прекомерно поскъпване на валутата, с всички странични ефекти, в страните с бурно развиващи се икономики.</p> <p>Разбира се, поскъпването на валутите не може да бъде предотвратено напълно. Тогава, според икономическата логика, разликата в стойността им ще се изравни постепенно. Но когато поскъпването на валутите е поставено в зависимост от движението на капиталовите потоци, представяни като предпочитания на инвеститорите от развитите икономики за диверсификация на активите, то може и трябва да бъде възпряно.</p> <p><em>*Нуриел Рубини е професор по икономика в Stern School of Business към Нюйоркския университет и съавтор на книгата &bdquo;Икономики в криза&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод от английски Георги Киряков</em></p>