Новата политика за секретност в САЩ

<p>В съпътстващия я президентски меморандум Обама поставя следните основни цели: декласифициране на документи с историческа стойност; намаляване на броя на органите, имащи право на първично засекретяване на информация; насърчаване на прилагането на новите технологии в процеса на разсекретяване. Той заявява: <strong>&bdquo;Очаквам, че заповедта ще доведе до измерим напредък към по-голяма откритост и прозрачност в програмите за засекретяване и разсекретяване на правителството, като същевременно ще се защитават законните интереси на правителството. Отблизо ще контролирам резултатите&rdquo;. </strong></p> <p>По-нататък е отбелязано, че има изостанал огромен обем федерални документи от периода на Студената война &ndash; над 400 милиона страници, които до момента са били обект на автоматично разсекретяване. <strong>Тези документи ще бъдат третирани по начин, позволяващ обществен достъп до тях, не по-късно от 31 декември 2013 г.</strong> Така ще бъдат осветлени много неизвестни факти и данни за отношенията между САЩ и СССР, вкл. за съветската инвазия в Афганистан, падането на Берлинската стена, дипломацията и шпионажа.</p> <p><strong>Според историци и архивари Обама върви в правилна посока</strong> в желанието си да намали свръхсекретността &ndash; така част от потребностите на гилдията по-лесно ще бъдат задоволени. Със заповедта следва да се учреди Национален център по декласификация в рамките на Националните архиви, който да организира, рационализира и координира процеса на разсекретяване и да провежда стандартизирано обучение по разсекретяване на документи с трайна историческа стойност. <strong>Първоначално ще бъдат определени приоритетите в декласифицирането.</strong> По нова система ще се решава секретността на кои документи най-напред да бъде преразглеждана с оглед на обществения и изследователския интерес и историческия им характер. Разбира се, от значение ще бъде и целесъобразността на разсекретяването.&nbsp;Основна задача на новия център ще е да подпомага разсекретяването на документи, които са били класифицирани от повече от едно ведомство &ndash; този процес досега отнемаше много време, но за това ще стане отново дума по-долу.<br /><br /><strong>Свръхсекретността в САЩ е сериозен проблем, с който Обама очевидно иска да се справи.</strong> Още с встъпването си в длъжност той инструктира федералните агенции да бъдат по-отговорни към исканията за достъп до документи съгласно Закона за свобода на информацията. Анулира заповед на Буш, която позволяваше на бивши президенти и вицепрезиденти да блокират разгласяването на тайни документи от времето, прекарано от тях в Белия дом. А съгласно новата заповед за пръв път всяка изпълнителна агенция, имаща право на първично засекретяване на информация, е длъжна до края на 2011 г. да извърши &bdquo;подробен преглед&rdquo; на своите вътрешни правила за засекретяване, за да ги адаптира към новите изисквания. <strong>В момента в различните ведомства се спазват повече от 2000 правилника за класифициране.</strong> Две трети от тях не са актуализирани през последните 5&ndash;6 години. Ако този преглед на съществуващите инструкции действително се извърши съвестно и в дълбочина, това ще премахне многобройни мъгляво формулирани изисквания за засекретяване и ефективно ще пренапише &bdquo;софтуера&rdquo; на държавната тайна.</p> <p>Освен това от федералните агенции се изисква да преразгледат и &bdquo;идентифицират класифицираната информация, която вече не се нуждае от защита, за да може да бъде декласифицирана&rdquo;. Целта е да се разчисти &bdquo;храсталакът&rdquo; от документи, засекретени без доказано основание. В този контекст изпълнителната заповед се опитва да приложи на практика поуките от решенията за разсекретяване на Междуведомствения апелативен съвет за защита на информацията, като инструктира ведомствата да взимат предвид тези решения в своите програми за автоматично, системно и задължително декласифициране. <strong>Като критика обаче може да се посочи, че президентската администрация не е акцентирала достатъчно върху възможните начини за превенция на бъдещо свръхзасекретяване. </strong><br /><br />През последните 50 години политиката на секретност в САЩ е предмет на редица президентски заповеди, първата от които е издадена от Франклин Д. Рузвелт през 1940 г. До миналата година в действие беше изпълнителната заповед, подписана от Клинтън на 17 април 1995 г., която &bdquo;постановява единна система за класифициране, защита и декласифициране на информацията, свързана с националната сигурност&rdquo;. В нея впечатление правят два текста: <strong>&bdquo;Ако съществува смислено съмнение относно необходимостта от класифициране на информацията, тя не трябва да се класифицира&rdquo;. </strong>И понататък: &bdquo;Ако съществува смислено съмнение относно подходящото ниво на класифициране на информацията, тя трябва да се класифицира на по-ниското ниво&rdquo;. <strong>През март 2003 г. Джордж У. Буш отменя този изключително важен принцип (който впрочем не е заложен в българския Закон за защита на класифицираната информация).</strong> Очевидно с оглед на войната с тероризма администрацията на Буш е имала сериозни притеснения от евентуалното възникване на &bdquo;смислено съмнение&rdquo; коя информация трябва да бъде секретна. Похвално е, че Обама връща тези текстове в своята заповед, с което потвърждава стремежа си към преосмисляне и реорганизиране на действащата система за класифициране на информация.<br /><br />Друг важен принцип, възприет в новата политика на секретност, е, че <strong>&bdquo;никаква информация не трябва да остава класифицирана за неопределено време&rdquo;,</strong> което означава преразглеждане на засекретените документи и повторно аргументиране на поставените степени на секретност и съответстващите им срокове на разсекретяване.<br />Обществен достъп до документи на изпълнителната власт ще бъде предоставян след 25 години, освен в случаите, в които те отговарят на девет ограничителни изключения, т.е. съдържат информация например за действащи военни планове или продължаващи &bdquo;пробойни&rdquo; в националната сигурност.</p> <p>Изненада ме едно прецизно формулирано изискване: <strong>информация, свързана с националната сигурност, се класифицира при идентифициране на заплаха за националната сигурност, която може да бъде описана. </strong>Съществено е също, че Обама анулира и решението на Буш от 2003 г., което позволяваше на Разузнавателната общност да блокира разсекретяване на конкретен документ дори след като Междуведомственият апелативен съвет за защита на информацията е преценил, че той не застрашава националната сигурност и може да бъде декласифициран. <br /><br />Заповедта на Обама съдържа десетки други по-трудно доловими, но също важни изменения. Например в Раздел 3.1g се казва, че &bdquo;никаква информация не може да бъде изключена от декласифициране &hellip; единствено на базата на типа документ или архив, в който се намира&rdquo;.&nbsp; <strong>Някои служби твърдят, че специфични категории документи (вкл. и много древни тайни) не подлежат на разсекретяване... никога.</strong> Горната простичка формулировка обаче ще елиминира например трайния секретен гриф, който априори се поставя върху всекидневния кратък доклад с разузнавателна информация, получаван от президента. Според ЦРУ самият факт, че този доклад се представя на президента, имплицитно предполага информацията в него да е задължително засекретена. Отсега нататък това вече не би следвало да е така.<br /><br />Класифицирането, респективно декласифицирането на информация винаги е било акт, балансиращ между защитата на националната сигурност и прозрачността на управлението.<strong> Затова и някои среди са разтревожени от премахването на правото на вето на Разузнавателната общност върху разсекретяването на конкретни архивни единици.</strong> Така според тях балансът ще се наруши и разузнавателните служби ще загубят възможността законно да запазват в тайна начините, по които придобиват информация.</p> <p>В предварителните обсъждания политическото и военното разузнаване със зъби и нокти се противопоставят на този текст в заповедта на Обама. Неправителствената коалиция OpenTheGovernment.org &ndash; коалиция от организации, защитаващи принципите на открито управление, обаче надделява с аргумента, че администрацията ще разчита <strong>Разузнавателната общност да работи за добиване на такава информация, която да не трябва да се крие от обществото.</strong></p> <p>През 2008 г. OpenTheGovernment.org публикува годишен доклад за състоянието на секретността. Там сред други интересни данни е записано, че <strong>през 2007 г. на всеки 1 долар, изразходван за разсекретяване, съответстват 195 долара, изразходвани за защита на стари тайни.</strong> А как нараства планината от класифицирана информация? Отново според този доклад само през 2008 г. са взети повече от 203&nbsp;000 решения за класифициране на информация, а са разсекретени 31,4 милиона страници. Благодарение на разпоредбите на Клинтън и Дж. У. Буш след 1995 г. са разсекретени повече от 1 милиард документи. Оставащите още 400 милиона страници, наред със стотиците милиони страници документи от последните 25 години, най-вероятно покрай бюрократичния боклук съдържат и изобилна информация от военновременната дипломатическа поща и докладите на военните аташета, както и подробности за битки и сражения, които биха помогнали на ветераните да извлекат конкретни ползи.<br /><br /><strong>От тези данни ясно личи съотношението между засекретяване и разсекретяване в САЩ.</strong> Деветнайсет години и съдебно решение бяха необходими на изследователския институт &ldquo;Архив Национална сигурност&rdquo; в университета &ldquo;Джордж Вашингтон&rdquo;, който се занимава с публикуване и анализиране на разсекретени правителствени документи, за да получи архивите за Втората берлинска криза. Почти две десетилетия спорните документи бяха прехвърляни от една служба на друга в Министерството на отбраната, после в Държавния департамент и една анонимна разузнавателна служба. Всички те поотделно извършваха преглед за разсекретяването им, преди правителството накрая да се съгласи да предаде някои от тях.</p> <p>Тези &bdquo;серийни&rdquo; прегледи са сред изискванията, които забавят разсекретяването. Когато един засекретен документ съдържа тайни, засягащи много ведомства, всяко от тях трябва да прегледа своята част &ndash; този процес може да отложи обществения достъп с години. Затова през 2000 г. Клинтън разпореди на федералните органи в тригодишен срок да приключат с прегледа на такива архиви. <strong>Когато през 2003 г. стана ясно, че този срок няма да бъде спазен, Буш им даде още 6 години. Те изтекоха на 31 декември 2009 г.</strong></p> <p>Сигурно това е и един от основните мотиви на Обама да побърза да подпише своята изпълнителна заповед преди края на годината &ndash; заради изтичащия краен срок за разсекретяване на архивите с трайна историческа стойност. Именно съгласно предходната заповед на Буш класифицирани документи, които са отпреди поне 25 години и които се насочват от едно ведомство към друго, защото включват многобройни интереси, подлежаха на автоматично разсекретяване в края на 2009 г. <strong>Спазването на срока щеше да принуди някои агенции да се откажат от прегледа на тези важни исторически документи, което те не биха искали да направят. И изглежда просто щяха да бъдат освободени от изпълнение на заповедта.</strong> Само с нова заповед можеше да бъде променен този срок. Щеше да звучи обаче съмнително или най-малкото неловко, ако администрацията на Обама при всичките обещания за открито и прозрачно управление беше издала заповед, с която да ограничи или анулира изискване за разсекретяване на документи, наложено от ултрасекретния Буш.<br /><br /><strong>По ирония строгата политика за секретност на Буш сякаш по-ефективно предотвратяваше обществения достъп до &bdquo;отлежаващи&rdquo; исторически архиви, отколкото изтичането на конкретна информация от периода на неговото управление.</strong> По този повод министърът на отбраната Робърт М. Гейтс казва през ноември 2009 г., че е &bdquo;ужасен&rdquo; от огромното количество поверителна информация, която е изтекла от съвещания на администрацията по политиката в Афганистан и други въпроси. От друга гледна точка, ужасяващо е също, че именно министерството на Гейтс още поддържа класифицирани документи с историческа стойност от времето на Корейската война и дори на Втората световна война, а също и че всячески се противи на актуализирането на системата на класифициране от периода на Студената война.<br /><br /><strong>Все пак Обама намери изход от ситуацията,</strong> преосмисляйки цялостната политика за секретност. Новите правила за разсекретяване обаче не трябва да бъдат натоварвани с прекалени очаквания за резултатност. Провалът на администрацията да спази срока за разсекретяване в края на 2009 г. не е добро предзнаменование за нови по-амбициозни опити да се реформира системата. След като процедурите за &bdquo;автоматично разсекретяване&rdquo;, постановени с предходните президентски заповеди, изобщо не са &bdquo;автоматични&rdquo; и след като обвързаните с тях срокове могат да бъдат своеволно променяни, всички нови изисквания за разсекретяване на Обама също могат да бъдат поставяни под съмнение или нарушавани.<br /><br />Затова привържениците на едно по-открито управление предпазливо подкрепят новата политика на президента. <strong>&bdquo;Всичко ще зависи от прилагането на промените&rdquo;</strong>, казва Стивън Афтъргуд, директор на Проекта за държавната тайна при Федерацията на американските учени. Заповедта обаче &bdquo;има невероятен потенциал да намали степента на секретност навсякъде в управлението&rdquo;. И в този аспект контролът върху органите, имащи право на първично засекретяване, и още по-големия брой ведомства с правомощия за вторично засекретяване е може би най-важен.<br /><br />Послеслов: Докато преглеждах доста подробните данни в доклада за състоянието на секретността на OpenTheGovernment.org, с притеснение си мислех колко малко знаем за засекретяването (да не говорим за разсекретяването!) в България. <strong>Че няма никакъв граждански контрол, е ясно, но дали изобщо има някакъв контрол върху тези процеси?</strong> Това обаче ще е тема на бъдещ анализ.</p>