Никой не казва колко ще ни струва БОРКОР и с какво ще се занимава

<p><strong>Основателни ли са критичните реакции по отношение на БОРКОР?</strong></p> <p>Като имаме предвид принципния негативизъм на българина &ndash; не. От друга страна, недостатъчната информация и доста плъзгавият устройствен правилник наистина генерират логични въпроси. И тъй като до момента повечето от тях не са получили категорични и достъпни за публиката отговори, недоверието към бъдещата работа на БОРКОР се задълбочава. Чисто теоретично няма нищо изненадващо в реакциите на критиците. Създава се поредната институция, която ще харчи парите на данъкоплатците, без да е ясен механизмът, по който тя ще отчита резултатност и ефективност. Точното й название е Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност.</p> <p>Ще припомня, че изграждането на Центъра е част от приетия през март 2010 г. План за действие за превенция и противодействие на организираната престъпност, чието неизпълнение ЕК беше отбелязала в юлския си доклад.</p> <p>Затова и последва приемане на постановление на МС за създаването му. В текста е записано, че изпълнението на проекти от Центъра става чрез прилагането на комплексния модел БОРКОР.</p> <p>Ето какво пише пък в чл. 3, ал. 3 и ал. 4 от Устройствения правилник на Центъра: <br />Чл. 3. (3) Центърът прилага Комплексния модел за противодействие на корупцията и организираната престъпност "БОРКОР", наричан по-нататък "Комплексния модел "БОРКОР", чрез използване на утвърдените стандарти на Федерална република Германия, както и посредством специално разработени за Комплексния модел "БОРКОР" методи и техники (експертни концепции Комплексен модел "БОРКОР").</p> <p>(4) Центърът отчита изпълнението на дейността си и на прилагането на комплексния модел "БОРКОР" пред Министерския съвет.</p> <p><strong>Предполагам, че вече на всички стана ясно що е то БОРКОР. Или се лъжа?</strong></p> <p>На помощ идват обясненията на съветника на вицепремиера и вътрешен министър Цветанов &ndash; германския експерт Ролф Шлотерер.</p> <p>Първо няколко думи за самия Шлотерер. Оскъдните данни за него в интернет сочат, че е работил дълги години в криминалната полиция. Впоследствие е експерт към Федералното министерство на вътрешните работи на Германия. В периода 2007&ndash;2008 г. по поръчение на ЕК отговаря за управлението на проект за борба с корупцията в Румъния. От 2009 г. е в България като консултант и съветник в МВР. Разходите по неговата заплата, престой и т.н. се поемат от германското правителство.</p> <p>По отношение на финансирането на проекта Шлотерер допълни в интервю в предаването &bdquo;Неделя 150&rdquo; по БНР, че основната част от средствата ще дойдат от бюджета на българската държава. Германското правителство осигурява неговата експертиза у нас, а се очаква финансова подкрепа и от ЕК, например през социалните фондове на ЕС. Това даде основание на евродепутата Илиана Йотова да обещае, че ще попита какви средства и по какви механизми се очаква да бъдат получени за БОРКОР от ЕС.</p> <p>Според Шлотерер човек извършва корупционни действия, ако има възможност за това, ако ще получи облага и ако прецени, че рисковете от разкриваемост са незначителни. Тези условия са налице в България. Той не споделя всеобщото мнение, че това не може да се промени. Смята, че когато се подходи системно и методично към проблемите, някои сфери могат да се освободят от корупцията или тя поне да бъде силно ограничена. За целта е разработен проект, който да позволи в България да бъде използван германският модел на подход.</p> <p>От отговорите на Ролф Шлотерер пред в. &bdquo;Капитал&rdquo; се разбира, че става въпрос за т.нар. V-Modell XT. Това е утвърден стандарт за управление на проекти на германското правителство, който задължително се прилага от всички държавни органи, защото може да бъде адаптиран към всички области в обществено-политическия живот.</p> <p>Комплексният стандарт е разработен още през 90-те години във Федералното министерство на отбраната специално за развиване на комплексни IT решения в чувствителни рискови области, а по-късно е доразвит за нуждите на всички области на държавната администрация и индустрията. V-моделът е използван за софтуерни решения, но вече може да се използва и за решения на други проблеми в други области, т.е. и отвъд сферата на информационните технологии.</p> <p>Неговото ядро се състои от модули, които могат да бъдат подменяни съобразно нуждите. Това са специално разработени експертни концепции за обработка на информация, за анализ на данни, установяване и оценяване на рискове и развиване на съответстващи системи от мерки.</p> <p>Важното обаче е моделът да се приспособява винаги към съществуващите условия &ndash; в нашия случай това означава, че определени модули ще бъдат разработени специално за нуждите на България във връзка с борбата с корупцията.</p> <p>И именно за тази цел ще се изразходват т.нар. от директора на Центъра Румен Миланов капиталови разходи: за хардуера като цяло и частично за софтуер.</p> <p>Всъщност Германия предоставя инструментите, с които България трябва да си разработи собствени комплексни решения.</p> <p>Направихме проучване и установихме, че България по този проект е клиент на германското Акционерно дружество за дигитална комуникация и интернет автоматизация &bdquo;Инит&rdquo; (www.init.de), учредено през 1995 г. Дружеството има клонове в Берлин, Мюнхен, Майнц, Брюксел и Абу Даби. Негови клиенти са германските държавни институции, агенции на НАТО, частни компании, банки, телевизии и пр. Най-важната разработка на &bdquo;Инит&rdquo; е продукт, чрез който се обменя информация между отделните институции на администрацията. Особено активно дружеството сътрудничи с полицейските служби в Германия, създавайки портали, платформи, системи за управление на база данни, екстранет и други продукти за нуждите на полицията.</p> <p>&bdquo;Инит&rdquo; разработва и информационния продукт, който ще купим. На каква цена, не е известно. В съобщение от 12 януари 2011 г. на сайта на &bdquo;Инит&rdquo; четем, че дружеството предоставя IT подкрепа на българския антикорупционен център. Разработена е иновативна и визионерска IT концепция. На базата на германския V-Modell XT българският център трябва да развие антикорупционни мерки и да подпомогне прилагането им от страна на повече от 30 държавни институции в страната. Първоначално според съобщението планирането на центъра е подкрепено финансово от германското вътрешно министерство.</p> <p>След като тази информация е публична в интернет, не виждам защо не беше споделена досега с по-прости думи от компетентните български длъжностни лица. Не е лошо, дори е желателно да се знае точната сума, която ще платим за въпросната IT инфраструктура, за изработването и доставката на софтуера, както и за обучението на личния състав на центъра. Според Шлотерер бюджетът на БОРКОР за 2011 г. възлиза на малко повече от 8 млн. лв. и близо 80% от тази сума ще бъде изразходвана за изграждането на Центъра. Колкото до системата за проектен мениджмънт V-Modell XT, развиването й е струвало на германското правителство голяма двуцифрена сума в милиони евро.</p> <p>На фона на предвидените разходи обаче ми се струва далеч по-опасен фактът, че именно българските служители в Центъра ще трябва да разработят антикорупционните мерки. Известна е поговорката: &bdquo;Хубава работа, ама българска&rdquo;... Не е сигурно, че надзорът и познанията на Ролф Шлотерер ще бъдат достатъчни, за да се избегнат някои рискове. Самият той обяснява пред &bdquo;Капитал&rdquo;, че моделът е само един инструмент, който предоставя необходимата техника и методи. Че за разработването на високоефективни мерки срещу корупцията ще се използва и обработва само информация и познания от България. (А достоверни ли ще са информацията и познанията, които ще предоставят българските институции?) Шлотерер твърди, че щом като инструментът може да бъде прилаган универсално, няма значение от коя държава е той. И допълва с красноречив пример, че за един секач няма значение от коя държава е трионът, с който реже дърветата, нито има значение дали ще реже германски дъб или български орех. Предвид горния въпрос в скобите, не съм склонна да се съглася, че в български условия решаващо е качеството на инструмента и неговата пригоденост, а не почтеността и уменията на човека, който го използва. Българският &bdquo;секач&rdquo; е особен чешит. Едва ли има нужда да припомням историята с новите лични документи.</p> <p>Затова има основание и опасението, че натрупването на огромно количество деликатна, вкл. от политическа гледна точка, информация в т.нар. БОРКОР може да го превърне в някакъв властови център на пряко подчинение на премиера. Дори отричането на занимания с информация за конкретни хора и случаи може да бъде поставено под съмнение, след като според Устройствения правилник в Центъра има Дирекция &bdquo;Иницииране на проекти и анализ на конкретни случаи&rdquo;.</p> <p>Междувременно стана ясно, че журналистите Асен Йорданов и Атанас Чобанов от сайта за разследваща журналистика &bdquo;Биволъ&rdquo; са изпратили до БОРКОР три журналистически разследвания, съдържащи подробни анализи, доказателства и свидетелства за корупционни практики, свързани със земи в Парк &bdquo;Странджа&rdquo; и по Южното Черноморие. Те очакват, че техният сигнал ще бъде тест за новата институция дали наистина има воля и капацитет да разкрива корупционни практики и да инициира разследване срещу тях.</p> <p>Ще видим, само че според мен отговорът на БОРКОР ще бъде, че центърът не е подходящият адресат за подобни сигнали, че той няма оперативни функции, че все още няма изготвен правилник и вътрешни правила за работа, нито процедури и инструкции, нито персонал... и че ще трябва да почакаме първо да си развият конкретните мерки за справяне с българската корупция.</p>