Нескопосаните действия на Русия в собствения й заден двор

<p><strong>Миналата година Владимир Путин, тогава още президент на Русия, засили конфликта, като публично постави под съмнение суверенитета и териториалната цялост на Украйна.</strong> Когато стана премиер, той повтори претенциите си. Рязкото открито писмо на президента Дмитрий Медведев до украинския лидер Виктор Юшченко доведе до по-нататъшна ескалация на напрежението, тъй като в него бе заявено, че Русия няма да прати новия си посланик в Киев. Медведев не направи никакви конструктивни предложения, а само изброи старите обиди и причините за недоволството на Москва, като заяви, че за всичко е виновна Украйна.<br /><br /><strong>По своята липса на връзка с действителността тонът на писмото много напомня на стила на Брежнев.</strong> В него Медведев твърди, че Русия не представлява опасност за Украйна, все едно не е чувал изявленията на своя министър-председател. И продължава в духа от съветските времена: "Русия полага усилия да бъде предсказуем, силен и сговорчив партньор" в отношенията със съседите си. Дали, както запита Юшченко в своя отговор.<br /><br /><strong>Съвършено ясно е, че с това писмо Медведев се опитва да повлияе на резултатите от президентските избори в Украйна,</strong> които са насрочени за януари, като изрази надежда за подобряване на отношенията с "новото ръководство на Украйна". Юшченко като кандидат не внушава никакво доверие, доколкото се показа неефективен ръководител. Двамата главни претенденти за поста президент са сегашният премиер Юлия Тимошенко и бившият Виктор Янукович. Единственият, който може да им бъде някаква конкуренция, е бившият председател на парламента Арсений Яценюк.<br /><br /><strong>Но каквито и усилия да полага Москва, опитвайки се да повлияе на изборите в Украйна, тя едва ли ще постигне своите цели,</strong> както показа "оранжевата революция". Въпреки общоприетата неправилна представа, в действителност в Украйна няма никакъв сепаратизъм. Кремъл се отказа да подкрепя лидера на рускоезичната в своето болшинство Източна Украйна Янукович, защото разбра, че нито един сериозен политик в Украйна не може да бъде проруски настроен. Неотдавна Москва даде предпочитанията си на Тимошенко, като човек, с който може да се прави бизнес. Но и тук не съществува никаква гореща любов.<br /><br /><strong>Кремъл не може да вникне в същността на украинската политика и това неразбиране се основава на факта, че, за разлика от Русия, Украйна е демокрация.</strong> Руските лидери мислят, че могат да "купят" украинските политици. Но в крайна сметка те са длъжни да слушат не Москва, а своите избиратели, за да получат гласовете им. На авторитарно мислещите московчани тази мисъл е чужда, тъй като те смятат, че управлението на всичко идва от върховете или от Вашингтон. Настойчивата антиукраинска пропаганда по руската държавна телевизия настройва дори източните украинци срещу действащия руски режим.<br /><br /><strong>Изглежда, че изявлението на Медведев е отражение на съперничеството между лагерите на Путин и президента, </strong>което създава истинска главоблъсканица при централизираното приемане на каквито и да било политически решения. Зловещ показател за това стана фактът, че Путин превърна оплюването на Украйна в свое любимо занимание и Медведев не може да си позволи да изостане. В резултат от тази вражда страда руската икономическа политика, а може да пострада и Украйна.<br /><br /><strong>Но по-мащабният проблем на руската външна политика е в това, че управниците на страната не знаят как да работят със своите съседи от бившия СССР.</strong> Политическите им цели са противоречиви. "Газпром" иска да монополизира доставките на природен газ, неговото транспортиране и продажба. Частните бизнесмени се стремят да разширяват корпорациите си. Селскостопанските делови кръгове блокират вноса. Руските националисти упорстват в своя неоимпериализъм, а политиците-популисти се опитват да спечелят подкрепата на избирателите, като се нахвърлят върху съседите.<br /><br /><strong>В резултат от тази политика постсъветските държави се страят да развиват отношенията си с всички останали, но не и с Русия.</strong> Казахстан и Туркменистан разчитат да изнасят газ в Китай. Грузия и Украйна решително се обръщат към Запада. И дори последният привърженик на Русия, Беларус, търси други варианти.<br /><br /><strong>Изводът за Запада се състои в това, че той е длъжен да засилва подкрепата си за Украйна, независимо от това кой ще победи на президентските избори.</strong> За щастие, той наистина прави това. Вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън по време на неотдавнашната си визита в Киев ясно заяви тази подкрепа, докато в същото време Европейският съюз продължава усилията за интеграциятга на Украйна, в частност, в рамките на предстоящото сключване на споразумение между Украйна и ЕС в областта на търговията.<br /><br /><br />*<em>Андерс Аслунд е старши научен сътрудник в Института по световна икономика "Петерсън" (Peterson Institute for International Economics) и автор на книгата , автор книги "Как Украйна стана пазарна икономика и демокрация" (How Ukraine Became a Market Economy and Democracy)</em></p> <p>&nbsp;</p>