Неизкоренимите спомени от 30-те години на миналия век

<p>Търговската война от онова десетилетие беше започната от Съединените щати с тарифите по закона Смуут&ndash;Хоули от 1930 година. Великобритания отговори по същия начин чрез Наредбата за вносните такси от 1932 година, последван от Имперските привилегии. Скоро след тези събития световната икономика е обрамчена от всевъзможни търговски ограничения.</p> <p>Великобритания изстрелва първия куршум на търговската война от 30-те, изоставяйки златния стандарт през септември 1931 година. Курсът на паунда пада спрямо този на долара, след това пада курсът на долара спрямо паунда.</p> <p>Докато двете основни валути по това време си нанасят тежки удари, Франция оглавява европейски &bdquo;златен блок&rdquo; от страните, стойността на чиито валути става силно надценена спрямо долара и паунда, но този блок просъществува едва до 1936 година. Световната икономическа конференция, проведена в Лондон през 1933 година с цел да сложи край на валутните войни, е закрита, без да вземе никакво решение.</p> <p>Сега заменете Великобритания с Китай и днешната еврозона със &bdquo;златния блок&rdquo; и ще видите как редуването на събитията поразително си прилича, което поражда зловещите аналогии напоследък.</p> <p>Федералният резерв на Съединените щати сега предлага стимулиране на американската икономика чрез печатането на повече пари &ndash; втора порция увеличаване на паричната маса (QE2), следваща първите 600 млрд. долара от началото на месеца. Едва ли някой помни, че президентът Франклин Делано Рузвелт пробва същото нещо през 1933 г. Цените започнаха да падат през септември същата година, последвано от кратък потребителски бум. Джордж Уорън, професор по управление на селското стопанство в университета Корнел, предупреждава Федералния резерв, че начинът да се вдигнат цените е като се обезцени доларът спрямо златото.</p> <p>По време на златния стандарт доларът е конвертируем в злато на цена от 20,67 долара за една унция. За да се стабилизират ценовите равнища, икономистът Ървинг Фишър предлага план за &bdquo;компенсаторния долар&rdquo;, който да обира разликата в стойностите между златото и долара и да компенсира нарастването или падането на цените, което ще позволява на Федералния резерв да емитира повече или по-малко долари в зависимост от бизнес средата.</p> <p>В отговор на дефлационния натиск планът на Фишер ще позволи на банките да намалят своите резерви и така, според общото мнение оттогава, те ще имат възможност да увеличат кредитирането (или да правят депозити).</p> <p>Извънредните харчове ще позволят цените да нараснат, което ще стимулира бизнес активността. Фишър предлага рационализация на старата практика на намаляване на качеството на монетите, наричана синьораж.</p> <p>Вариантът, предложен от Уорън и възприет от Федералния резерв през 1933 година, е да се покачат цените, като правителството започне да купува злато и да трупа резерв. От повишаването на цените следва, че всеки долар струва по-малко спрямо златото, като резултатът ще бъде същият, както и в плана на Фишър. Вътрешните цени ще растат, подпомагайки фермерите, а навън стойността на долара ще пада, подпомагайки по този начин износителите.</p> <p>Започвайки на 25 октомври 1933 г., Рузвелт, Хенри Моргентау, действащият по това време министър на финансите, и Джеси Джоунс, оглававащ Корпорацията за финансово възстановяване, се срещат всяка сутрин в спалнята на Рузвелт, за да определят цената на златото. Един ден те я повишават с 0,21 долара, защото мислят, че 21 е щастливо число. За начало купуват само новопроизведеното в Съединените щати злато. По късно ще започнат за изкупуват златни резерви и от чужбина.</p> <p>Политиката по закупуването на злато покачва официалната цена на златото от 20,67 долара за унция през октомври 1933 година до 35 долара за унция през януари 1934 година, когато този експеримент е прекратен. Оттогава няколкостотин милиона долара са напомпани в банковата система.</p> <p>Резултатите обаче са разочароващи. Закупуването на злато от чужбина успява да понижи стойността на долара спрямо златото. Но цените на вътрешните пазари продължават да падат през трите месеца на лакомо закупуване на злато.</p> <p>Ортодоксалните по размер усилия на Федералния резерв за увеличаване на паричната маса, докарват също толкова обезсърчаващи по размер резултати. Както пише в книгата си Джон Кенет Гълбрайт: &bdquo;Дали от липсата на желаещи да заемат, дали от нежелание да кредитират или заради прекомерен страх от загуба на ликвидност &ndash; без съмнение някоя от тези три причини &ndash; банките натрупват резерви в излишък за всеки случай. Резервите на банките, влизащи в състава на Федералния резерв, са били с 256 млн. долара повече от изискваните през 1932 година; 528 млн. долара повече през 1933 година; 1,6 млрд. долара през 1934 година; 2,6 млрд. долара през 1936 година&rdquo;.</p> <p>Това, което се обърква в политиката на Федералния резерв тогава, е била т.нар. количествена теория за парите, върху която е базирана тази политика. Според тази теория цените зависят от паричната маса в обращение, съотнесена към количеството стоки и услуги, реализирани на пазара. Но парите обхващат и банковите депозити, които зависят от доверието на бизнеса. Както се казва: &bdquo;Насила хубост не става&rdquo;.</p> <p>По това време Кейнс пише: &bdquo;Някои хора изглежда стигат до заключението... че производителността и доходите могат да нараснат, като се увеличи паричната маса. Но това е като да се опитваш да напълнееш, като купуваш по-голям колан. Днес в Съединените щати коланът е толкова голям, че може да обхване и търбух... Това е така не заради паричната маса, а заради размера на разходите, който е действителният фактор&rdquo;.</p> <p>Днес Съединените щати, осланяйки се на тази провалена теория, правят същата грешка. Не е изненадващо, че Китай ни обвиняват в преднамерено целена обезценка на долара. Но целта е именно да се увеличи американският износ за сметка на производителите от Китай, Япония и ЕС.</p> <p>Еврото ще става все по-надценено, също както става със &bdquo;златния блок&rdquo; през 30-те години на миналия век. Откак еврото е подложено на натиск, единственият изход е протекционизмът. По същото време провежданата от Китай политика на плавно поскъпване на реминбина (конвертируемата валута на страната &ndash; б.пр.) спрямо долара може да доведе до обрат, предизвиквайки американски протекционистки отговор.</p> <p>Провалът на срещата на Г-20 в Сеул за постигане на съгласие относно валутните курсове или за създаването на резерви за уравновесяване отваря вратите за повторение на случилото се през 30-те години на миналия век. Да се надяваме, че мъдростта ще надделее, преди появата на следващия Хитлер.</p> <p><em>*Робърт Скиделски е член на Камарата на лордовете във Великобритания и почетен професор по политическа икономия на Университета в Уоруик.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод от английски Георги Киряков</em></p>