Неформален фюрер

<p>ГЕРБ осъмна с нов лидер &ndash; това не е толкова тревожно предвид факта, че и досега лидерът си беше същият. От днес Цветанов просто има един ангажимент по-малко &ndash; да обяснява как той е лидерът на ГЕРБ, а Борисов е неформалният лидер и какво е това неформален лидер, и защо всъщност Борисов, въпреки че е неформален, е лидерът на партията.</p> <p>Тревожно е друго &ndash; от партията ГЕРБ възложили и някой седнал и написал марш, който ще се пуска винаги, когато на официални събития влиза председателят на партията Бойко Борисов. Събитието отразиха повечето медии в страната &ndash; и печатни, и електронни, и интернет пространството.<br />Това не си го позволяваха дори и комунистите &ndash; нито след преименуването им, нито преди това &ndash; да имат собствен марш, приветстващ лидера им. Живков не смееше да го направи, но както добре знаем, светът се развива...</p> <p>Понеже и на мен ми дойде много, съзнанието ми на историк не можа да не се отплесне в разсъждения и намери друг аналог &ndash; светкавично се сети за &ldquo;Песента на Хорст Весел&rdquo;. Френетичните тълпи на националсоциалистите у нас поне засега ги няма, но опитите да се тотализира властта и политическото пространство са налице, те са точно толкова отвратителни, колкото и тези от 1933 г. в Германия и от 1956 г. у нас и дано не доведат до същите резултати.</p> <p>Материалните политически предпоставки са налице. Липсва опозиция. Оядена, червената левица се оригва доволно на депутатските банки с имунитет. Това правят и пашите от ДПС. Бойковата засилка от началото да ги съди много се разтегна, а по отношение на ДПС направо си заприлича на рахат локум. Мълчанието за далаверите на Пеевски и ДПС в Държавната агенция &ldquo;Държавен резерв и военновременни запаси&rdquo; при МС с ресорен сега министър Цветанов, мълчанието за самото министерство на Емел Етем, за министерството на Чакъров иде да ми подскаже, че така жестоко отричаното споразумение между ГЕРБ и ДПС, този сепаративен мир, е налице. Въпросът е каква е цената за това. Имам предвид не политическата цена &ndash; тя вероятно е отложена като изпълнение в бъдещето и се свежда до ангажимент, когато Бойко падне от власт, да не го разследват за това, което е сторил на държавата ни. Този пазарлък съществува още от началото на прехода &ndash; по тази логика Филип Димитров не осъди никого от министрите на Луканов, Виденов не осъди министри на Димитров и Беров, Костов не осъди никого от изброените дотук, а... Не, няма да продължавам.</p> <p>Тук имам предвид цената, платена от данъкоплатеца както за действията на протежето на Емел Етем Делян Пеевски и Н. Боршуков (тоже агент на ДС), така и на председателя Пеев &ndash; например за цената на ремонта на кабинета му.</p> <p>Ние не бива да забравяме, че за да се ускори разграбването на държавния резерв, дори бе създаден нарочен орган, кръстен малък междуведомствен съвет и оглавяван лично от вездесъщото момче &ndash; Пеевски. Едно явление в българския политически живот, заради което жълтите от НДСВ трябва да се срамуват, докато са живи. Та не би било лошо да се видят преписките на този малък междуведомствен съвет, освобождаващ резерви и натрупващ запаси за стотици милиони левове. А засега откъм &bdquo;Московска&rdquo; 3 се мълчи и председателят Пеев кротко гледа рибките в огромния аквариум, монтиран в огромния му кабинет, за да успокоява нервите му. И може би да замества Панчаревското езеро, с което е свикнал.</p> <p>Бойковото селско словоблудство започна да се изчерпва. Американският чиновнически манталитет на Дянков освен за явна неквалифицираност говори и за определена случайност в избора на финансовия ни министър и вицепремиер. Едно е да си чиновник в Световната банка, да удряш с юмрук по масата на управляващите в Занзибар и да им разправяш, че докато не направят еди-какво си, няма да получат кредит, а съвсем друго е да управляваш финансите в една страна, където благоденствието се осигурява от сивата икономика, от подкупите при възлагането на обществени поръчки, от рекет, отвличания и безмитен внос. Това е толкова трудно, че дори и герои като Ваньо Танов замлъкнаха напоследък. Предизборните обещания са едно, пълненето на касите на партията, на личните джобове и отблагодаряването на спонсорите е съвсем друго и си иска яка и денонощна работа.</p> <p>С цената на милитаризацията националсоциалистите, облягайки се на едрия капитал, а не на електоралните бабички, изправиха икономиката на Германия на крака в кратки срокове. За разлика от д-р Шпеер наш Трайчо не може да плати заплатите на работниците от ВМЗ.<br />Съдът в Лайпциг оправда Димитров въпреки дадените указания от Гьоринг. Не знам дали нашият съд ще има същото самочувствие след дадените му от изпълнителната власт указания и главно след спрените заплати на принципа: това ви чака, ако не слушате. Това беше целта на внушението, направено от министър-председателя и подчинения му финансов министър в кратката война с финансите и достойнството на правосъдната система. Която много обича да се прави на аристократична, но е достатъчно да й се вземе една тринадесета заплата, за да започне да хленчи.</p> <p>Останалите политически предпоставки &ndash; коалицията с така наречените десни, а всъщност отсъстващи партии ДСБ и СДС, както и негласната коалиция с &bdquo;Атака&rdquo; също много напомнят ако не за реалността в Германия в началото на трийсетте, то поне за средата на четиридесетте години в България, когато БРП /к/ е в една уж широка, но изцяло диктувана от нея коалиция, наречена Отечествен фронт. Тогава лидерите на някои от партиите са били убивани (Никола Петков), докато днес на Яне е достатъчно да му дръпнеш настрана един Марио Тагарински, за да го заличиш от политическата карта на Народното събрание.</p> <p>Същият е и политическият жаргон: &bdquo;Казал съм на министрите ми... Наредих на депутатите...&rdquo;.<br />Фюрерът има това право. Фюрерът има правото да обяви блицкриг &ndash; просто до момента не е избрал на кого. Фюрерът има правото да унищожи всеки. До момента, в който, губейки всичко, напише политическото си завещание и в него да обяви, че от този народ явно нищо не става. Така е написано в завещанието на Хитлер. Горе-долу такъв елемент имаше и в поведението на Костов след изборите през 2001 г. <br />За капак дойде и посветеният на новия фюрер фанфарен марш, с който ще го посрещат.<br />Впрочем малко известен факт е, че първоначално &ldquo;Песента на Хорст Весел&rdquo; е химн на Армията на спасението. Оттук до ГЕРБ, както от великото до смешното, има само една крачка.</p> <p>Фюрерите си приличат. Главно по това, че са смешни.<br /><br />На нас ни остава като в мита за Сизиф да продължим да търкаляме камъка...<br /><br /><br /><br /></p>