НАЙ: Непознатата харизма

<p>По време на президентските избори в САЩ през 2008 г. пресата ни убеждаваше, че Обама печели, понеже притежава &bdquo;харизма&rdquo; &ndash; една особена притегателна сила излъчваща очарование и вдъхновение. Ако е било така, как неговото преизбиране стана несигурно само четири години по-късно? Могат ли лидерите да изгубят своята харизма? Дали харизмата извира от самия индивид и заради нея хората го следват, или зависи от ситуацията? Академичните изследвания съсредоточават вниманието си и върху трите въпроса.</p> <p>Харизмата се оказва изненадващо неподатлива на изследване. Едно скорошно проучване стигна до извода, че се знае &bdquo;сравнително малко&rdquo; за това какво представлява харизматичният лидер. Дик Морис, американски политически консултант, казва, че според него &bdquo;харизмата е най-неуловимата черта от политическия характер на един индивид, понеже в действителност не съществува. Ние просто усещаме, че зад нея стоят упоритият труд и доброто познаване на проблемите от страна на всеки кандидат&rdquo;. По същия начин бизнес изданията определят много от изпълнителните директори на компаниите като &bdquo;харизматични&rdquo;, особено когато нещата вървят добре, само за да подчертаят разликата с онези, които управляват зле и при които печалбите падат.</p> <p>Политолозите отдавна се опитват да създадат точна скала за измерване на харизмата, която да може да предсказва резултатите от избори или да определя рейтинга на президентите, но всеки подобен опит се оказва безплоден. Сред американските президенти Джон Кенеди е определян като най-харизматичен, но очевидно не за всеки е било така, понеже не е успял да спечели мнозинството от народния вот, а неговият рейтинг се е колебаел по време на краткия му президентски мандат.</p> <p>Наследникът на Кенеди Линдън Джонсън се оплакваше, че му липсвала харизма. И беше вярно, особено що се отнася до отношенията му с избирателите, но Джонсън беше магнетичен &ndash; понякога дори изключително &ndash; в индивидуалните разговори. Едно обстойно изследване върху президентската реторика разкри, че дори такива блестящи оратори като Франклин Делано Рузвелт и Роналд Рейгън не са разчитали на харизмата си за прокарване на своите програми.</p> <p>Много по-лесно е да се забележи харизмата след нейното проявление. В този смисъл влизаме в кръгова аргументация. Тя е подобна на старата китайска концепция за &bdquo;божественото право&rdquo;: императорите са призвани да управляват, понеже имат право по рождение, а когато бъдат свалени, то е, защото са загубили това право.</p> <p>Но никой не е способен да предвиди кога ще се случи подобно събитие. По същия начин успехът често трябва да бъде утвърждаван &ndash; когато е постигнат &ndash; за да се убедим, че съответният политически лидер притежава харизма. Много по-трудно обаче е чрез харизмата на един лидер да се определи дали той ще бъде успешен.</p> <p>Последователите е по-вероятно да припишат харизма на един лидер, когато изпитват силна нужда от промяна, особено по време на лидерска, организационна или социална криза. Например британското обществено мнение не е смятало Уинстън Чърчил за харизматичен лидер през 1939, но година по-късно неговото визионерство, неговата непоколебима вяра и комуникационни умения са го направили харизматичен, особено след възникналата тревога у британците при завладяването на Франция и последвалата спешна евакуация на британски войски от Дюнкерк. А после, през 1945 г., след като общественото внимание се обръща от спечелването на войната към създаването на държавата на благоденствието, Чърчил е изхвърлен от управлението на страната. Неговата харизма не е помръкнала, просто промяната в настроенията на неговите последователи са му я отнели.</p> <p>Всъщност харизмата е смътно приближение до &bdquo;личния магентизъм&rdquo;. Хората се различават в способността си да впечатляват другите и това им умение зависи от характеровите им особености, отчасти като придобити умения, отчасти зависещи от социалния контекст.</p> <p>Някои от личностните качества, като сценично поведение и невербална комуникация, могат да бъдат проверени. Отделните изследвания показват, че хората, които са определяни като атрактивни, са фаворизирани много повече, от онези, определяни като неатрактивни. Едно изследване разкрива, че красивите хора, макар и глупави, са предпочитани пред своите съперници и по този критерий избират 6&ndash;8% от избирателите. На жените това предимство може да им донесе до 10%.</p> <p>Невербалните сигнали представляват основна част от човешката комуникация и прости експерименти показват, че някои хора могат да общуват невербално по-добре от други. Едно проучване на Принстънския университет разкри, че когато на хората са показвани снимки на двама кандидати от различни избори, те са познали победителя в седем от десет случая. Подобно изследване в Харвард, в което на хората са показвани 10-секундни клипове без звук на 58 кандидати, разкри, че предвижданията на зрителите са се разминали с едва 20% от реалния резултат за двете партии &ndash; невербалната комуникация се оказва много по-силен фактор от икономическите идеи на кандидатите. Иронията е, че предвижданията стават по-неточни, когато звукът е включен.</p> <p>На изборите през 2008 г. американците бяха разочаровани от войната в Ирак, започната от администрацията на Буш, и отрезвени от финансовата криза, която избухна два месеца преди изборите. Обама се оказа впечатляващ млад кандидат, който говори добре и излъчва усещане за вяра в бъдещето. Несъмнено това се оказа една от причините, поради които той си спечели репутация на харизматичен лидер.</p> <p>Но част от харизмата му беше само в очите на неговите последователи. Понякога хората казват за харизмата, че &bdquo;ще я разпознаят, когато я видят&rdquo;, но това често е вътрешна заблуда. Когато икономическото положение се влоши, безработицата нарасна, а Обама трябваше да сключи сделка и да направи много компромиси в управлението, тази вътрешна заблуда изведнъж се разсея.</p> <p>Харизмата определено ни казва нещо за кандидата, но ни казва много повече за самите нас, за общото настроение в страната и за исканите от нас промени. Трудните в икономическо отношение времена правят поддържането на харизмата невъзможно. Обама продължава да бъде изправен пред предизвикателствата на високата безработица и твърдата съпротива на опозицията в лицето на републиканците. С подобни проблеми трябва да се справя и Никола Саркози. Когато влязат в кампания обаче, тяхното говорене ще бъде освободено от необходимостта да правят компромиси. Тазгодишните избори ще бъдат истински тест за тяхната харизма.</p> <p><em>*Джоузеф Най е бивш заместник-министър на отбраната на Съединените щати, професор в Харвард и автор на книгата &bdquo;Бъдещето на силата&rdquo;.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p> <p><em><a href="http://salvacion.h-info.co.in/?p=2104">Източник</a></em></p>