"Набуко" напредва за сметка на "Южен поток"

<p><strong> Церемонията по подписването на договора за "Набуко" с участието на Турция, България, Румъния, Унгария и Австрия показа на всички</strong>, че след продължителни колебания, подкрепяният от САЩ и Европейския съюз проект най-накрая започва да набира обороти. Според резултатите от изборите в България на власт дойде бившият кмет на София <strong>Бойко Борисов, който вече заяви своето намерение да извади България от оглавявания от Русия консорциум за строителството на "Южен поток".</strong> А без България на този проект най-вероятно ще бъде сложен край. Руските власти се постараха да омаловажат значението на изявленията на Борисова, приписвайки ги, според съобщение на в. "Комерсант", на следизборната "еуфория".<br /><br /><strong>Търсенето на природен газ е ключовият фактор, който ще определи кой от тръбопроводите ще бъде построен. </strong>Изискванията и към двата проекта са наистина огромни. Централноазиатските производители ще трябва да транспортирам огромни обеми природен газ през териториите на няколко страни, преди енергийните ресурси да достигнат до крайните потребители. И колкото повече държави бъдат задействани, толкова по-голяма е вероятността за възникването на усложнения за реализирането на който и да е от двата проекта. А проекти като "Набуко" и "Южен поток", са двойно по-сложни, като се прибавят и екологичните проблеми, свързани с тяхното строителство.<br /><br /><strong>Единствено търсенето може да оправдае гигантските разходи за строителството им. А ако търсенето не е голямо, </strong>както е в момента, няма да има смисъл от строителството нито на "Набуко", нито на "Южен поток". В момента никой не може да каже дали двата тръбопровода ще бъдат пуснати в срок. Според плановете, "Набуко" трябва да влезе в експлоатация през 2014 г., а "Южен поток" - през 2015 г.<br /><br /><strong>До неотдавна изглеждаше, че именно "Набуко" рискува да изпадне зад борда. Но сега тази съдба, изглежда, е отредена на "Южен поток" и най-слабото звено в пъзела на този проект стана България.</strong> Проблемите в отношенията между Кремъл и София станаха очевидни по-рано тази година, когато България отклони предложението на контролирания от руското правителство "Газпром" да придобие 50% от газоразпределителната мрежа в страната. Засега остава неясно ще трябва ли Русия да строи нови тръбопроводи или ще може да използва съществуващата в българия система. Изглежда, че идването на Борисов на власт стана просто още един, допълнителен проблем пред реализирането на "Южен поток" в България.<br /><br /><strong>А през май тази година бъдещето пред "Южен поток" изглеждаше сравнително безоблачно.</strong> На тържествена церемония в Сочи рускоето ръководство и длъжностни лица от България, Гърция, Италия и Сърбия подписаха споразумение, осигуряващо, както тогава изглеждаше, безусловно лидерство на руския проект в съперничеството са "Набуко". Там, в рамките на едно от споразуменията, италианската енергийна компания ENI SpA се съгласи да увеличи капацитета на газопровода до 63 млрд. куб. м годишно.<br /><br /><strong>Но с тези подписани през май договори, бяха посети и семената на раздора.</strong> Така, например, италианската ENI се съгласи на увеличаване капацитета на тръбопровода, движена от желанието да продава газ не само в Италия, но и по целия път на тръбопровода. Така тя поисак увеличаване на своя дял в потенциалните доставки през "Южен поток". Тези изисквания доведоха до търкания с Русия.<br /><br /><strong>Финансирането на проекта също не е толкова сигурно, както изглеждаше по-рано.</strong> През април на "Газпром" му се наложи да изкупи от ENI своя дял в нефтеното подразделение на компанията, при това за цена, много по-висока от пазарната и сега Италия иска от "Газпром" допълнителни гаранции за своето участие във финансирането на "Южен поток". След една авария, станала през април на тръбопровод на "Газпром", Туркменистан прекрати продажбата на газ за Русия и явно избира между "Набуко" и "Южен поток", желаейки да получи най-добрата цена. Азербайджан също засега не е поел твърди ангажименти пред Русия.<br /><br /><strong>В крайна сметка, най-разрушително въздействие върху "Южен поток" оказа алчността на Русия.</strong> Според известните досега планове, стотици километри от тръбопровода трябва да бъдат положени на дъното на Черно море, при това в по-голямата си част - през най-сложни му долбоководни участъци. Москва не разполага с технологии за морско строителство, необходими за прокарването на подобен маршрут, както и с финансови средства за неговото строителство. Но Москва, въпреки това, иска да получи по-големия дял в проекта и изисква европейските страни да вземат участие във финансирането на строителството. В сегашната ситуация това едва ли ще й се удаде.<br /><br /><strong>Освен това, в списъка с приоритетите на Кремъл "Южен поток" явно отстъпва на два други големи проекта</strong> - усвояването на Ямалского и Щокманското газови находища. Според някои експерти за осигуряване на доставките за "Южен поток" ще трябва да бъдат задействани ямалските резерви. Проблемът за Русия се състои в това, че икономическата криза накара "Газпром" да ореже през 2009 г. необходимите инвестиции с 26%.<br /><br /><strong>Техническите и финансови проблеми, които стоят пред "Южен поток", може да бъдат оценени в пълния им обем, </strong>едва след провеждането на редица техническо-икономически експертизи. Без тях никой не може да оцени точно приноса на Москва за "Южен поток". Русия планира разходите за строежа да са около 15 млрд. долара. Някои западни експерти обаче предполагат, че цената на строителството може да достигне 45 млрд. долара.<br /><br /><strong>Финансирането остава проблем и за "Набуко". В така създалата се ситуация напълно е възможно нито един от двата тръбопровода да не бъде реализиран,</strong> а Европа и Русия да бъдат принудени да търгуват чрез съществуващите газопроводи, които преминават през украинска територия. Подобна перспектива не радва никого, особено в светлината на установените в последно време сложни руско-украински отношения. <strong>Единственото, което може да бъде предсказано с известна степен на определеност, е, че тези тробопроводи и занапред ще останат източник на сериозно геополитическо напрежение в Каспийския и Черноморския региони.<br /></strong><br /><em>*Стивън Бланк е професор във Военния колеж към армията на САЩ.</em></p> <p>&nbsp;</p>