На Европа се дава последен шанс

<p>Ще бъде погрешно, разбира се, да си мислим, че Европа ненадейно ще изчезне от политическата сцена. Но истината е, че Европа има нужда от адекватна дългосрочна визия за това какво ще представлява след 40 години, ако настоящите тенденции продължат в същата посока.</p> <p>Това, от което имаме нужда днес, е точно и ясно дефиниране на европейските интереси и отговорности. Европа има нужда от усещане за цел във век, в който различията ще се натрапват, в противовес на наложените морални стандарти, направляващи действията й, и ще бъдат определящи за нейното бъдещо лидерство.</p> <p>Първа стъпка в плана за предефиниране на целите на Европа е да се отърсим от първоначалните мотиви за обединението, в които присъстваха призиви от рода на &bdquo;не на войната&rdquo; и &bdquo;един пазар една валута&rdquo;. И понеже живеем в свят на ускорени промени, е напълно безполезно да си губим времето с мисли за това какво сме и какво символизираме.</p> <p>В голямата си част европейските стратегически интереси &ndash; безспорно интереси и на всяка една държава членка &ndash; не могат да бъдат ограничавани само в рамките на Европейския съюз. Сигурността е един очевиден приоритет, но това означава не да изграждаме военни отбранителни стратегии, а да създаваме взаимно изгодни икономически обвързаности. С един милитаризиран ислям, съчетан с галопираща урбанизация, и с една Африка, чието население се предвижда да нарасне от 800 млн. души днес до над 2 млрд. до средата на века, в бъдеще Европа ще бъде изправена пред немалки проблеми.</p> <p>Ще бъде от особена важност европейските интереси да бъдат оформени като базов документ. Климатичните промени и усъвършенстването на банковите и финансови регулации са в основата на настоящия политически дневен ред на света. Но скоро ще има остра нужда от общо съгласие за достъпа до ресурси, като започнем от въглеводородните, минем през минералните и стигнем до селскостопанските. Днес, когато икономиките се борят за пазари, а не за територии, за права върху интелектуалната собственост и особено за потребители и инвестиции, повече от всичко има нужда от общо споразумение върху правилата за регулиране на пазара.</p> <p>Доминиращата позиция на Европа на много световни пазари означава, че докато все още има влияние, трябва да се опита да подреди дневния ред според собствените си виждания. Но досегашният опит на европейските правителства разкрива, че те винаги са реагирали постфактум на събитията, случващи се извън Европа, защото първо търсят трудно постижим консенсус помежду си и едва след това са готови да предприемат някакви общи действия.</p> <p>Това е доста отчайващо. Европейските лидери ще трябва предварително да решат какво искат и едва след това да го представят на глобално равнище. Хаосът, който все още характеризира европейското представителство на международни форуми като срещите на Съвета за сигурност на ООН, на Международния валутен фонд или Световната банка, е главната причина за проявата на неуважение към ЕС.</p> <p>Най-голямото предизвикателство пред Европа в краткосрочен план, разбира се, е несъизмеримостта на националните икономики. Кризата в еврозоната не е преодоляна фаза в развитието й, а симптом за сериозно заболяване. Със спасителния пакет от 500 милиарда евро, дадени в отговор на гръцката дългова криза и на заплахата от подобни кризи в Испания, Португалия и Ирландия, просто се печели време &ndash; не повече от 3 до 5 години. Това не променя фундаменталните икономически дисбаланси между страните от еврозоната.</p> <p>Само фискален съюз може да го направи, но въпросът за данъчното облагане е &bdquo;свещена крава&rdquo; за правителствата на отделните страни членки, който те категорично отказват да подлагат на дискусия. Страните от еврозоната обаче са стигнали до място, от което няма връщане назад, освен ако не искат да унищожат единната валута, но и не могат да продължат напред, ако не направят това, което една голяма, но в същото време твърде неравномерно разпределена икономика като американската прави: общо данъчно облагане за всички страни членки.</p> <p>Дългосрочните проблеми пред Европа са свързани с демографията. Възможно е в следващите няколко години да се появят решенията на европейски проблеми като загубата на конкурентоспособност, липсата на иновации, намаляващия производствен капацитет, лошото образование и намаляването на работните места. Но все още няма решение на проблема със застаряващото европейско население. Средната възраст на гражданите на Европейския съюз ще нараства неумолимо от сегашните около 38 години на над 50 години в средата на века.</p> <p>Това означава, че все по-малък брой работещи ще издържат все повече и повече &bdquo;неактивни&rdquo; хора. На Европа ще се наложи да се конкурира с нископлатените, но все по-добре образовани жители на други държави и вземайки предвид застаряващото ни население, се очертава мрачна перспектива.</p> <p>Въпреки това предимствата, които Европейският съюз е способен да демонстрира, са значителни, но само при условие че страните членки гледат в една и съща посока. Позицията на Европа като една от най-големите търговски зони, с дял от близо 40% от цялата международна търговия и с нарастващо значение на еврото &ndash; въпреки кризата &ndash; като резервна валута, означава че Европейският съюз не по-малко от Съединените щати има правото да постави на дневен ред договарянето на новите глобални регулации.</p> <p>Разликата е, че Америка действа решително, докато Европа &ndash; не. Разбира се, Европа успя да заеме освободените от Америка полета на морала, загубени вследствие предприетите авантюри в Ирак и Афганистан. И европейското лидерство в дебата за климатичните промени и помощта за развиващите се държави би могло, ако добре се изиграят картите, да бъде основата за налагането на нов морален авторитет.</p> <p>Но няма никакви сигнали, че правителствата на държавите членки са готови да извлекат предимство от предоставилата им се уникална възможност. Назрял е моментът европейските политически лидери да определят каква роля трябва да играе Европейският съюз и да се обосноват защо.</p> <p><em>*Жил Мери е редактор в сп. &bdquo;Europe&rsquo;s World&rdquo; и шеф на базирания в Брюксел тинк-танк институт &bdquo;Friends of Europe&rdquo;<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван на сайта на &bdquo;Project syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод от английски Георги Киряков</em></p>