Смешките за глупави хора са част от фолклора на всяка страна по света. Преди повече от двайсет години у нас например бяха много разпространени вицовете за милиционери. Днес вече са за блондинки, защото милиционери няма. Но дали е наистина така? Ако човек си направи труда да проследи кариерата на днешните така наречени „топ полицаи”, ще открие, че в своята младост те са били милиционери. Твърди се, че междувременно са поумнели. Но дали е така? Съмнявам се. И всеки ден съмнението ми расте, като се опитвам да разбера с какво точно се занимава българското Министерство на вътрешните работи?
<p>Като начало това министерство поддържа най-силно раздутия щат в държавата – това е известно на всеки. Освен това МВР произвежда развлекателни криминални филми, които се излъчват в новините. В тях мъже с качулки арестуват всякакви съмнителни типове под аплодисментите на широката публика. Ако се съди по рейтинга на Цветан Цветанов, схемата работи. Цялата работа прилича на някакъв колумбийски PR проект. За да са доволни гражданите, те трябва да усетят, че нещата са под контрол. Как става това?</p>
<p><strong>Малко видео в стил евтино порно, бомбастично заглавие на акцията, пресконференция </strong></p>
<p>Тази комбинация се забърква средно по два-три пъти на ден. В резултат всички така се объркват, че никой не забелязва как докато арестуват днешните бандити, вчерашните вече са си у дома и на свой ред гледат екшъна по новините. Ако бяхме някоя по-голяма държава, като например Русия или Казахстан, можеше дори да убием един-двама по време на задържането. Уверявам ви, че ефектът сред плебса е впечатляващ! Но ние сме в България – тук всички се познаваме и няма смисъл от подобни крайности. За реалните резултати от акциите на МВР отдавна вече никой не говори. Да вземем за пример борбата с разпространението на наркотиците. Там основните успехи са в залавянето на ученици с няколко грама марихуана. И тези арести се огласяват с такъв апломб, сякаш става дума за главатари на мафиотски кланове. Но в този бизнес нещата са си деликатни – не върви да ходиш да арестуваш големите трафиканти и дилъри. Там бият през пръстите, че и по-лошо. Затова не можем да обвиняваме хората от Министерството на вътрешните работи, че не им се занимава. Но все пак има някои безопасни дейности, за чието изпълнение никой няма да им попречи.</p>
<p>Например може да си възпитат малко служителите. Има едно просто правило за общуване с гражданите, от което на всички ще ни стане по-приятно. <strong></strong></p>
<p><strong>Да не се говори на „ти” с непознати – това не е ли едно от първите неща, на които учат децата?</strong></p>
<p>Друга напълно безопасна инициатива би било да се организира издаването на паспорти по начин, който да не хвърля в ужас гражданите. В момента десетки хиляди хора в цялата страна си губят времето, а държавата губи пари заради това, което се случва в паспортните отдели на МВР. Ако още живеехме в соца, щяхме да заподозрем, че всичко това се прави нарочно – за да не могат хората да пътуват или да ползват личните си карти. По онова време милицията често изпълняваше репресивни поръчки, които се осъществяваха чрез хитро замислени административни пречки. Но днес вече не е същото. Днес вече милиционери няма. Дали?</p>