40-годишният опит на развитие на 168 страни по света показва, че те много трудно могат да избягат от своята съдба - включваща набор от фундаментални характеристики на икономиката, предопределени от климата и природните ресурси. Единствено могат да помогнат обмислените и ефективни реформи, смятат икономисти от МВФ. Прието е да се смята, че всяка страна преживява определена стандартна схема на развитие: първоначално център на нейната икономика е селското стопанство, след това бурно расте индустрията, а в най-богатите страни локомотив на развитието се превръщат услугите.
<p>В Международния валутен фонд са убедени, че нещата не стоят точно така. "Съдбата", т.е. структурната трансформация на всяка страна е обусловена от нейните фундаментални характеристики.</p>
<p>Бедната страна с обширни земеделски площи и младо население е обречена да заседне на първоначалното ниво на развитие - в нейната икономика ще доминира селското стопанство. Именно това се е случило с африканските държави.</p>
<p>Ако страната разполага с огромни запаси от природни ресурси, тогава добивният сектор ще привлича капитал. Подобна икономика също ще се окаже в капан, защото индустрията и секторът на услугите няма да се развива.</p>
<p>Обаче "съдбата" може да бъде променена с помощта на правилна държавна политика: необходима е либерализация на селското стопанство, стоковите пазари и развитие на финансовата система.</p>
<p>Тези изводи се базират на основата на изучаването на опита на 168 страни в периода от 1970-2010, пише "Финмаркет".</p>
<p style="text-align: center;"><strong>Как се трансформира световната икономика</strong></p>
<p>На първо място от МВФ са проучили зависимостта между реалната добавена стойност във всеки сектор и равнището на доходи в страната.</p>
<p>Колкото по-висок е реалният БВП на глава от населението, толкова по-нисък е делът на добавената стойност, произведен в селското стопанство и толкова е по-висок дела на добавената стойност, произведена в сектора на услугите.</p>
<p>Но и тук вече са виждат отклоненията, например, от 1970 делът на добавената стойност в индустрията постепенно намалява. В развиващите се и най-бедни страни делът на индустрията се съкращава по U-образната крива.</p>
<p>Делът на сектора на услугите в развитите страни расте постепенно, а в развиващите се растежът започва след достигане на ниво на БВП от 700 долара на глава от населението.</p>
<p>Делът на добавената стойност, произвеждан в селското стопанство в африканските страни на юг от Сахара, е бил постоянен до 1990, а след това започва да намалява. Този регион е с най-висок дял на добавената стойност, произвеждана в земеделието.</p>
<p>Азия показа на света необичаен пример за бързо съкращаване на дела на селското стопанство, а също така бързо увеличаване на индустрията.</p>
<p>Интересен е примерът на Латинска Америка, в която даже през 70-те години делът на добавената стойност, произвеждана в сектора услуги, е достигала 50%.</p>
<p>Най-традиционен вид структурна трансформация на икономиката преживяха страните от Централна и Източна Европа: в тях делът на селското стопанство бавно се съкращаваше, затова пък нарасна делът на промишлеността, а след това на услугите.</p>
<p>Структурното преустройство на икономиката се забавя в страните, в който има съществени запаси от природни ресурси. Добивните отрасли, на които се пада значителна част от добавения продукт в тези страни, изискват големи капитали и при това създават малки възможности за наемането на хора от останалите отрасли на икономиката, например от земеделието и неофициалната търговия.</p>
<p>От примера на Китай, Корея, Индия и Мексико се вижда по колко различни начини могат да се развият страните. Ако развитието на Китай и Корея вървеше приблизително еднакво, то в Индия нещата не стояха така: делът на сектора на услугите растеше по-бързо от индустрията.</p>
<p style="text-align: center;"><strong>Трансформацията се определя от демографията и ресурсите</strong></p>
<p>Въз основа на модела на регресията икономистите установиха, какви особености на страните оказват влияние върху процеса на трансформация на икономиката.</p>
<p>Върху развитието на селското стопанство положително влияе наличието на големи количества свободна земя годна за земеделие. Това влияе отрицателно на добавената стойност, произвеждана от услугите и промишлеността.</p>
<p>Коефициентът на демографска натовареност отрицателно влияе върху развитието на селското стопанство и индустрията, затова пък оказва положително въздействие върху сектора услуги. Този тип икономика трябва да се грижи за децата и старците.</p>
<p>Многобройното население лошо влияе на развитието на селското стопанство, затова пък е благоприятно за развитието на индустрията.</p>
<p>Растежът на доходите на глава от населението влияе отрицателно на селското стопанство. В някои развити страни неговият дял в добавената стойност, произвеждана от икономиката, днес е равно на нула.</p>
<p>Делът на индустрията започва да се съкращава само след като икономиката достигне определено ниво на богатство.</p>
<p style="text-align: center;"><strong>Невинаги всичко зависи от фундаменталните характеристики</strong></p>
<p>Не трябва да се прогнозира бъдещето на икономиката, изхождайки само от нейните фундаментални особености. Например, в развиващите се страни днес делът на земеделието е по-нисък от нивото, което може да се прогнозира, изхождайки от фундаменталните характеристики. А в най-слабо развитите страни - далеч по-високо.</p>
<p>В редица страни от Африка, разположени на юг от Сахара, доходите на глава от населението в които са по-ниски от 300 долара, делът на селското стопанство в добавената стойност е на по-ниско ниво, от това, което би могло да се прогнозира според фундаменталните особености на страната.</p>
<p>Значителна част от населението в тези държави е заето в земеделието, което говори за неговата висока продуктивност. При това индустрията остава неразвита. Това засяга също и богатите на суровини страни като Нигерия, Сиера Леоне, Джибути и Етиопия.</p>
<p>В Китай, Тайланд, Малайзия и останалите азиатски гиганти нивото на развитие на промишлеността е далеч по-високо, отколкото можеше да се очаква, изхождайки от особеностите на тези държави. Затова пък изостават от това ниво суровинни страни като Казахстан, Алжир, Сирия и други.</p>
<p>В Китай, Корея и Полша секторът на услугите куца.</p>
<p>В развитите страни делът на селското стопанство в добавения продукт е около 2-3%, а секторът на услугите - 60%. Индустрията е развита далеч по-силно, отколкото обещават фундаменталните показатели, в Ирландия, Япония, Германия и Финландия. САЩ, Франция, Гърция и Великобритания се оказаха сред изоставащите.</p>
<p style="text-align: center;"><strong>Правилната политика помага да се промени съдбата</strong></p>
<p>Различията са свързани с политиката, която провежда дадената страна. Чрез нея тя може да "промени своята съдба".</p>
<p>Либерализацията на селското стопанство ще помогне да се премине към нов модел на развитие: делът на земеделието в добавената стойност ще се съкрати, а делът на индустрията и секторът на услугите ще нарасне. Това ще доведе до увеличаване на производителността на труда.</p>
<p>Повишаването на достъпността на жилищно - комуналния сектор и телекомуникациите също могат за помогнат за промяна на структурата на икономиката и развитието на услугите. За това може да съдейства и задълбочаването на финансовите пазари и по-широкото разпространение на висшето образование сред населението. Развитието на индустрията ще помогне за либерализацията на търговията.</p>